В четвъртък, 18 юни, московчани се събудиха в нова реалност – около тях падаха дронове, гърмяха складове, хвърчаха капаци на нефтени хранилища, небето почерня, а по обед валя и черен, нефтен дъжд. Социалните мрежи се напълниха с видеа, показващи изумлението на московчани какво и се случва, което изумление забавляваше хората онлайн. Далечната и безопасна СВО настигна Москва.
В България, а и на други места това доведе, засега само онлайн, до вербални сблъсъци между про и анти. Едните злорадстваха как това е нормално във война и как привилегированите руснаци трябва да свикват, пощадени досега от тези реалности. Отсреща се сипеха тежки закани как „сега вече войната започва“, как до тук „Русия е жалела украинците“, но сега вече „нещата стават сериозни“. Появиха се и поредните закани как е време руският президент да използва и ядрено оръжие. До няколко дни тези апокалиптични прогнози сигурно ще тръгнат и по българските телевизионни студиа, разпространявани с плам от апологетите на путиновия режим, сеещи коленопреклонен страх.
Там е работата обаче, че тези твърдения са, най-меко казано, заблуда, а в по-директен смисъл – лъжа. Владимир Путин няма да пусне атомна бомба над Украйна. Не че не му се иска, кой знае. Не че не може, сигурно има някоя и друга. Просто Китай няма да му позволи!
Теоретично, ако можеше да действа, Владимир Путин би имал три възможности, спрямо съобщението, което иска да изпрати, по отношение на ядрена атака. Първият вариант, най-„миролюбивият“, е да се взриви ядрено устройство в околоземната атмосфера над Украйна, на височина между 30 и 400 км. Tова няма да доведе до директни ядрени поражения веднага. Първият ефект ще бъде мощен електромагнитен импулс (ЕМИ), който ще унищожи всякаква техника в близост до взрива, което даже може да улесни потенциални руски наземни атаки. И докато над повърхността на земята няма да има директно поразяване, в атмосферата ще се образува своеобразен облак от ядрени частици, носен от въздушните течения. Важен момент – колкото по-нисък е такъв взрив, по-ограничен е ЕМИ ефектът, но по-наситени и опасни са ядрените частици. И има милиони хора, от Буенос Айрес през Делхи до Токио, които няма да харесат ядрен облак, който се носи безадресно над тях.
Обратното, колко по-нагоре в атмосферата се взриви едно ядрено устройство, ЕМИ има по-широко разпространение, като ефектът може да унищожи военни и цивилни системи дори в Канада и Близкия изток, ако и центърът да е над Украйна. Което би било директна атака над НАТО.
Вторият и третият вариант са наземен ядрен удар, като дали той ще е на бойното поле, с малка мощност и ограничен диапазон или реална, мощна атака над цивилен обект, всичко ще е пълномащабен ядрен удар. След първоначалната ударна вълна и последвалите пожари, стотици хиляди ще страдат и умират от изгаряния и лъчева болест, а вторичните замърсявания ще обрекат на страдание поколения.
Важният момент е, че Владимир Путин няма да го направи, защото единственият му реален съюзник, който крепи икономиката му, ще загуби много от такова действие. Търговският обмен между Китай и Русия е на стойност 228 млрд. долара за 2025 г. и се очаква да достигне 250-260 млрд. за 2026 г. Тези цифри обаче крият сериозен дисбаланс: Русия изнася 33% до 35% продукцията си за Китай: една трета от всичко, което произвежда, основно нефт и газ, отива за Пекин. Но Русия заема едва 4 (!) процента от търговския стокообмен на Китай. Пекин следва и стриктна политика да не купува повече от 1/5 от нужните му горива от един доставчик, тъй че не е и енергийно зависим от Москва. Но Кремъл вече е функционално и финансово зависим от Пекин.
И тук идва геополитическият фактор. Китай не се интересува от руската война в Украйна, тя само движи цената на руския петрол и газ все по-надолу и превръща Москва във васален енергиен придатък. Но Пекин иска да има доминантна позиция в своята геостратегическа сфера – северно и южнокитайско море и Югоизточна Азия, Корейския полуостров, Тайван, Япония. Ядрен удар, колкото и да е ограничен, над Украйна, ще обезсмисли Договора за неразпространение на ядрени оръжия и ще постави всички съседи на Китай, а и не само, не пред проблема „дали“ а „как и кога“ да създадат собствени ядрени оръжия, за своята сигурност. Това вече се обсъжда тихомълком, предвид повратливостта на сегашната и потенциалните бъдещи американски администрации. Япония, заради технологичния си напредък, множеството си ядрени централи и запасите си от уран, се счита, че е способна да създаде подобно оръжие шест месеца след решението за това. За Южна Корея, Германия и Австралия, срокът е около 2 години. Такова развитие ще бъде кошмар за Пекин, тъй като рязко ще забави настъпателното китайско развитие, предвид възможността от размяна на ядрени удари. За света ядрена атака над Украйна би била огромен удар. За Пекин това ще е дългосрочен дипломатически провал.
Владимир Путин няма да използва ядрено оръжие. Русия вече загуби тази война политически, загуби я икономически, вече я губи и военно. Дори и доста по-могъщият СССР не си позволяваше да парадира с ядрените си възможности. И затова гледаха на него доста по-сериозно.
Георги Иванов
Георги Иванов е завършил история и право в СУ „Св. Климент Охридски“, както и магистратура по международни икономически отношения в Лайден, Холандия. Работил е в Министерство на финансите и във Външно министерство, отговаряйки за въпросите, отнасящи се до ООН.










































Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
11010
2
23.06 2026 в 14:07
-1243
1
23.06 2026 в 13:32
Две български фирми са мамили с фалшиво немско масло 'Deutsche Markenbutter'
Новая газета: Патриарх Даниил е агент на Москва, Радев - лобист на Лукойл
Ивелин Михайлов с план Б за Исторически парк: Сменя посоката от култура към пари
Започва проверка замърсена ли е водата на Шофьорския плаж във Варна
Започва избор на новата антикорупционна комисия
Ивелин Михайлов обяви края на Исторически парк