Депутатът от украинската рада и "порошенковец" Владимир Ариев написа във фейсбук, че по негова информация министърът на отбраната Рустем Умеров е приел оставката на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни. 

Генерал Залужни е свръхпопулярен герой от украинската военна епопея, която се пише в момента. Неговата оставка определено не е ход, който ще бъде приет и подкрепен от широките маси, коментира Би Би Си.

След по-малко от час Ариев сваля публикувания от него пост: казват, защото информацията за оставката на Залужни не е потвърдена.

Тази на пръв поглед комична ситуация - никой друг освен Ариев, като бивш журналист, не би могъл да бъде по-придирчив към източниците си - отново привлече вниманието на обществеността към ситуацията около главнокомандващия ВСУ.

Тиха ревност

Обкръжението на президента, а може би и самият Володимир Зеленски, винаги са изпитвали известна ревност към Валерий Залужни. Той е единственият украинец, който може да се конкурира със Зеленски, що се отнася до степента на обществена подкрепа и - това е може би най-важното - до перспективите на изборите. Да, в Украйна все още не са планирани избори, но все някога ще се стигне до тях.

Но тази ревност беше тиха досега. След като Залужни публикува статия с шокиращо отрезвяващи оценки на настоящата военна кампания, срещу него се обърна хор от канали в Телеграм, контролирани от канцеларията на президента, и политици от президентския пул.

Залужни е обвинен в пораженчество, в нежелание да се бори до победен край (т.е. докато ВСУ достигне границите на Украйна от 1991 г.). Обръщат срещу Залужни намерението му да защити докторската си дисертация и дори трагичната смърт на един от най-близките му асистенти.

Изглежда, че обществото се подготвя за това, че един от любимците на народа, символ на героичната съпротива на ВСУ срещу руската армия, "атаман Залужни", ще бъде изпратен в пенсия.

Ако разгледаме ситуацията в по-широк контекст, изпращането на Залужни в пенсия точно сега не изглежда като най-доброто решение за Володимир Зеленски.

След публикуването на прословутата статия в списание "Тайм" (в нея се казва, че дори най-близките му сътрудници не смеят да кажат на президента горчивата истина за състоянието на фронта), на фона на призивите на западните партньори за засилване на борбата с корупцията и в светлината на вероятните трудности при получаването на западна помощ в близко бъдеще, акциите на Зеленски в страната и извън нея, меко казано, са малко по-слаби.

В тази ситуация оставката на главнокомандващия на ВСУ изглежда като илюстрация на украинската поговорка "Ако изгори плевнята, изгаря и къщата".

Политик и военен

От друга страна, нека все пак да погледнем на нещата реалистично. Володимир Зеленски настоява, че потенциалът на украинското настъпление все още не е изчерпан и ВСУ трябва да се бие, докато постигне границите от 1991 г.

Валерий Залужни казва, че войната е преминала в позиционна фаза и украинците трябва да мислят за стратегическа отбрана.

Очевидно е, че политическите и военните лидери на страната имат различни виждания за ситуацията на бойното поле и за това как тя ще се развие в близко бъдеще. И ако някой от тях трябва да напусне капитанския мостик, то според закона Зеленски има право да уволни Залужни, а не обратното, независимо дали това се харесва на някого или не.

От техническа гледна точка това е вярно. Но за година и половина от голямата война в Украйна се оформи уникален модел, когато една свръхпопулярна личност - президентът Володимир Зеленски - се занимаваше с прокарване на интересите на своята държава на различни международни платформи, осигуряваше ѝ подкрепата на цивилизования свят, и договаряше помощ от чуждестранни партньори, а друга свръхпопулярна личност - Валерий Залужни - воюваше, унищожаваше окупаторите и освобождаваше украинските земи.

И двамата стояха далеч един от друг: Залужни не се занимаваше с политика, Зеленски не казваше на военните как да се бият.

Хипотетичната оставка на Валерий Залужни - особено в ситуация, в която решимостта на Запада да подкрепи Украйна изглежда донякъде разколебана - изглежда като очевидно нарушение на този баланс.

Да, такава оставка би била в съответствие със закона. Но тя очевидно няма да отговаря на обществените очаквания към властите. И съвсем не е сигурно, че обществото, особено онази част от него, която защитава самото право на Украйна да съществува с оръжие в ръка, ще приеме тази стъпка спокойно