.Една неравна битка е на път да приключи с технически нокаут в трети рунд...

Преди 2 дни, на 6 октомври, Комисията за защита на конкуренцията излезе с Решение № АКТ-788-01.10.2020, посветено на една битка, започната преди няколко месеца и преживяла доста драми по пътя си - битката за квоти за българска музика в ефира на медиите.

Впрочем, за тази битка в Offnews.bg сме писали много. Писахме още когато малко преди настъплението на епидемията от световното зло COVID-19 дружеството за управление на авторските права в България "Музикаутор" започна своя кампания. Това се случи на 12 февруари тази година. След като от самото дружество не можаха да намерят политическа воля за подкрепа, получиха едно рамо от националистите от Обединени патриоти, които внесоха проект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията.

Проектът предвиждаше нов текст, според който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио и телевизионните програми трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин.

Единственото изключение се прави за новините и спортните предавания, рекламите и филмите. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. Това задължение за доставчиците на медийни услуги е подкрепено с имуществена санкция от 5000 до 20 000 лв., като за реализиране на административно-наказателната отговорност е достатъчно нарушението да бъде констатирано в рамките на едно денонощие.

Мотивите на Обединени патриоти бяха "съхраняването на българския език и култура в условията на глобализация".

Завчера Комисията за защита на конкуренцията излезе със свое становище, обединило и становищата на Министерство на културата, Съвета за електронни медии, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), Българско национално радио и дружеството за управление на авторските права в България "Музикаутор".

Сами се досещате, че в микса от становища, който е публикуван на интернет страницата на КЗК, има различни мнения, различни експертизи. И обобщение на КЗК, които в случая играят ролята на последна инстанция.

Впрочем ето го заключението:

"Въвеждането на квоти за българска музика ограничава конкуренцията като поставя в привилегировано положение българските изпълнители спрямо чуждестранните и създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги."

С това към дебата се добавя тежката дума на КЗК, която е на път напълно да обърне вехтата каручка на българските музиканти, които и без това се радват на медийно внимание само ако ги бутне кола или ако ги арестуват за пушене на марихуана.

Впрочем, битката за квотите не е нова. Нека припомним малко факти от най-новата ни история, с които да напомним на уважаемите читатели какво се случваше по темата в последните години.

I. Квоти, задължителност, регулации – нещо като исторически поглед

За квоти за българска музика не се говори от оня ден.

Подобни идеи има от доста време, като дори имаме случаи на законодателни инициативи, срещнали тотален неуспех по пътя към официализирането си и обличането си в законови одежди.

През 2011 година депутатът Емил Велинов от РЗС внася в парламента „Законопроект за българската музика в радио и телевизионните програми“.

В поредица интервюта, дадени от депутата тогава, той заявява същите мотиви, заявени и днес, към 2020 година от сегашните вносители ОП.

„Изпълнителите и авторите на нова българска музика са в едно подчинено положение спрямо световните автори и изпълнители на музика. Това са пазарни тенденции, радио и телевизионните оператори се стремят да лансират в своите програми основно световни изпълнители. Полека – лека българската музика взе все по-рядко да се чува в ефир и на това трябва да се сложи край“, заявява народният представител Велинов в интервю за Дарик радио на 14 септември 2011 г.

Междувременно по това време тече един друг сериозен дебат. За и против споразумението ACTA. Споразумението, което съдържа в себе си скандални мерки против пиратството, многократно надскачащи приличието, първоначално е подписано от България. 

После обаче, в края на 2011-а, в страната избухват протести и министър Трайчо Трайков оттегля подписа на България от споразумението. Същото правят и Германия, Чехия, Словакия, Румъния, Литва, Холандия.

В цяла Европа текат протести срещу мерките, предвидени в ACTA и заплашващи сериозно личното пространство на потребителите и интернет свободата. 

Изненадващо обаче, вместо да се бори за квоти за българска музика, организацията за авторски права „Музикаутор“ започва... битка в подкрепа на ACTA. Знакови хора от дружеството излизат по телевизиите и се озовават или в компанията на хора, които имат интерес от ACTA (собственици на големи мултиплекси) или говорят трогателни глупости, от типа „Youtube ограбва моите авторски права“.

Така постепенно и неусетно идеята за квотите се размива, а вместо да са в авангарда на обществените проблеми, родните музиканти чрез тяхната организация за авторски права се оказват въвлечени в чужда битка и в някаква степен компрометирани сред музикалните потребители.

II. Узряването на идеята за квотите

Идеята за квотите обаче не изчезва. Тя продължава да циркулира из общественото пространство и среща или горещи привърженици, или още по-разпалени противници. 

Привържениците на идеята за задължителни музикални квоти се позовават на няколко неща, чест от които са напълно верни и обективни факти:

- европейски практики – в някои европейски страни са налице подобни протекционистки практики, които или продължават да съществуват, или донякъде отпаднаха, но като цяло идеята не е екзотика, а съвсем реална мярка – нещо, като задължителното затваряне на големи супермаркети в почивните дни, практикувано в някои европейски страни с цел по-малките магазини да получат глътка въздух в тежката конкуренция на големите;

- липсата на пазарни принципи у нас, което обрича ротацията на родна музика на капаните на големите – въртят се едни и същи десет песни, а се предполага, че при задължителни квоти това от само себе си ще изчезне като бъг на родния шоубизнес – който, както знаем, е повече шоу, отколкото бизнес;

- не на последно място – с въвеждането на квоти предполагаме, че ще има повече пари за родните автори на музика, които ще се разпределят в края на годината, защото в момента ситуацията с авторските отчисления може да се охарактеризира с езика на автомобилните застрахователи като „тотал щета“ – преди няколко месеца в интервю за OFFNews Владо Попчев от "Контрол" сподели, че от "Музикаутор" е получил около 100 лева за 3 години авторски отчисления.

Всичко това обаче срещна ожесточената съпротива на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО). Ето каква позиция изпратиха те до медиите по повод инициативата на "Музикаутор" (по това време през месец февруари тя още не беше политически припозната от ВМРО):

„Въвеждането на задължителни квоти за българска музика нарушава редакционната независимост на операторите и ще доведе до влошаване на качеството и еднакви програми. Към момента при създаване на програмите операторите се ръководят от интереса на аудиторията и от програмните характеристики на програмата. Редакционната свобода на операторите, съчетана с лицензионната политика на Съвета за електронни медии, са създали широко жанрово и програмно разнообразие за българската аудитория. Въвеждането на задължителни квоти ще доведе непосредствено до уеднаквяване на съдържанието на програмите. Възможностите за избор на съдържание ще бъдат силно ограничени във вреда на аудиторията.“

Историята продължи с внасяне на предложенията за нови текстове в Закона за радио и телевизия в парламента.

III. Комисията по Култура в НС се произнася

На 28 май 2020 година текстовете на вносителите от Обединени патриоти (депутатите Искрен Веселинов, Валери Симеонов, Мария Цветкова, Красимир Богданов, Йордан Йорданов, Деян Станчев, Борис Вангелов, Стоян Божинов, Юлиан Ангелов, Християн Митев и Калин Поповски) стигат до комисията по култура в 44-тото Народно събрание.

Гласуването е красноречиво - двама са "за", а 13 се въздържат. Ето какво казва председателят на комисията Вежди Рашидов по време на нейното заседание:

"Докато не решим кои са лостовете, къде е границата, как да не накърним интересите, не можем да направим крачка към законодателните уредби, не е редно. Да се надяваме, че през септември ще можем на европейско ниво да обсъдим този въпрос и да намерим европейски форми и мерки...“

Сами се досещате, че септември вече мина, че август не беше септември и че нищо не бе обсъдено на европейско ниво, защото на Европа и ЕС не им дреме как ще организираме медиите си, както стана ясно последните няколко дни.

Тома Биков пък допълва:

„Ако приемем този законопроект, ще трябва силово през закона да наложим на радиата и телевизиите квотен модел въпреки тяхната воля, изразена в различните становища"

Дръзко становище за депутат, който преди година и нещо настояваше да се направи така, щото филмите, които получават държавно финансиране да не критикуват България, зер тя им плаща масрафа...

IV. Становището на СЕМ, БНР, КЗК в стил поп-фолк

В този ред на мисли становището на КЗК, компилирало в себе си становищата на всички, които са намесени в спора изглежда странно. Първо - защото е "след дъжд - качулка" - така и така е ясно, че предложението на ОП ще бъде отхвърлено.

Второ - защото е написано сякаш някой се е учил да прави анализи, ама в час по трудово обучение. Но да зачетем някои абзаци от текста на това въпросно "Решение" (какво па са решили толкова, че са го кръстили решение не знам).

"Наличието на квота за българска музика би довело до уеднаквяване на радиостанциите и музикалните телевизии, като съществуващото разнообразие ще бъде сведено до няколко групи радиостанции, съответно музикални телевизии, които ще се различават само по музикален стил и период на създаване на излъчваната музика, като всички ще излъчват българска музика в 1/3 от времето" - пише в становището на КЗК.

За да не бъда упрекнат в субективизъм публикувам класацията на Профон от миналия месец (член съм на дружеството и получавам регулярно класациите за излъчване). Ето ви го "съществуващото разнообразие", което цари към ден днешен, при наличие на "свободен пазар" и липса на квоти:

В това изумително "разнообразие" има заглавия на около 4 музикални компании (а понякога са 3, в случая има доста "разнообразие").

Да виждате рок тук? Не, нали? Няма. В тази класация (която проследява най-излъчваните песни във всички медии) рок се появява само ако някоя песен има китара и решат да я кръстят "рок песен". Иначе такова нещо няма. Но да продължим със становището на КЗК.

"Въвеждането на квоти за българска музика поставя в привилегировано положение и българските изпълнители спрямо чуждестранните"

Ако КЗК живеят в друга страна, това изречение би било оправдано. Първо - никой не иска въртене "само на българска музика", че да ощетим чужденците.

И второ - което е по-важното - от постъпленията, които влизат в Музикаутор, предвид практиката да се въртят предимно песни, които не са български (щото, нали, пазарът това - онова) остават не повече от 20 процента. Според мен и толкова не остават, ама както и да е. На КЗК не им ли се струва тъпо да пишат неща, които не разбират? Щото аз може да предпочета да не давам от своите данъци на нашето КЗК, а на някое немско например...

Без да продължавам с тоя 'епохален" документ е време да стиг а до неговата същина.

До онова, което изобщо ме мотивира да пиша по темата.

Ето го:

"В България от години се създават и разпространяват радиопрограми, които излъчват само или предимно българска музика, като БГ Радио, програми с българска фолклорна музика, програми, които излъчват поп-фолк и актуална българска музика. Тя фигурира като голям процент от съдържанието на радио ФОКУС, БЕЛЛА, ВЕРОНИКА, РАДИО ВЕСЕЛИНА, ФОЛК РАДИО, РАДИО ЗОРАНА и др. Също така множество телевизионни програми като DSTV, FEN FOLK, HIT MIX MUSIC, MAGIC TV, TIANKOV FOLK, TIANKOV ORIENT FOLK, БАЛКАНИКА МЮЗИК ТЕЛЕВИЖЪН, БГ ТОП МЮЗИК, ПЛАНЕТА HD, ПЛАНЕТА ФОЛК, ТВ ПЛАНЕТА, ТЕЛЕВИЗИЯ РОДИНА, ФЕН ТВ, ФОЛКЛОР ТВ, излъчват изцяло или преимуществено българска музика. Тяхната цел е да задоволяват нуждата от българска музика, развлечения, информация и интерактивност" - заключава КЗК, като тук трябва да подчертаем дебело, че подобен текст има и в становището на СЕМ.

Да разгледаме написаното. Според КЗК българска музика и в момента се върти. И то, както би казал генерал Венци Мутафчийски, ЯКО СЕ ВЪРТИ.

Върти се...в чалга радиостанциите. Зорана, Веселина, Планета и...Тянков Ориент фолк.

Ето тук някъде жестокостта ми се сломи.

Ако според уважаемите регулатори мазния анадолски гюбек е "българска музика, която се върти" то аз съм новата Нешка Робева и е време да поема художествената гимнастика у нас.

Епилог: "Тяхната цел е да задоволяват нуждата от българска музика, развлечения, информация и интерактивност" 

С това моят текст свършва.

Тук няма да има дебат за и против квотите. Няма да говорим с аргументи.

Няма да казваме какви да са изключенията, как АБРО и Музикаутор например трябва да седнат и да избистрят позициите си.

Тук ще кажем само едно - тази история, която получава тълкувание в стил чалга от една държавна комисия, е показателна за времето, в което живеем всички.

Ако според КЗК чалга радиостанциите са ни достатъчни, за да задоволяват нуждите ни от българска музика, то имам лоша новина за всички, достигнали до финала на този въздълъг текст.

Давайте да си ходим. Където и да е. Някъде, където няма КЗК, че вече ми писна да плащам заплатите на чалгаджии.

Това е всичко. Българската музика се върти и ще продължава да се върти.

"Върти! Оп! Са! Върти, сучи, у бре, де бре!!!"