Руските военнопленници – 40% затворници, само 7% с висше образование

„Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение…“ – Сун Дзъ

В навечерието на 2026 година проектът „Хочу жить“ – „Искам да живея“ публикува много интересна статистика относно руснаците, попаднали в украински плен. Анализът на въпросната статистика може да ни даде достатъчно дълбоко разбиране и познание за руската армия.

Колкото и да се казва, че Путин е виновен за войната (без да искам да омаловажавам неговата роля и принос в месомелачката на украинския фронт), не може да се отрече фактът, че не той лично убива. Убиват гражданите на Руската федерация, които по различни причини са попаднали в армията.

През годините на пълномащабната война съм гледала хиляди интервюта с военнопленници, от които съм си съставила определено мнение за врага. Статистическите данни в голяма степен го потвърждават.

Комплексната статистика е основана на над 10 000 военнослужещи, които са попаднали в плен от 24 февруари 2022 г. почти до края на 2025 г.

„Числото на предалите се в плен руснаци расте с всяка изминала година. За непълната 2025 в плен са попаднали повече руски военнослужещи, отколкото за 2022 и 2023, взети заедно. Средно всяка седмица от 60 до 90 военнослужещи се предават в плен, а през август 2024 година количеството им е достигнало 350 души за седмица. От юни 2023 г. руските войници категорично се оказват в плен по-често, отколкото украинските военни в руски.“

Тези данни звучат абсолютно логично. Пред август 2024 г. беше началото и пикът на Курската операция, при която украинските военни завзеха руска територия, включително градчето Суджа. Тогава в плен бяха попаднали много войници на наборна служба. Именно това „отпуши“ процесите, свързани с обмените.

Защо расте броят на предалите се в плен руснаци, дори и да не броим голямото число при Курската операция?

В началото на пълномащабната война (февруари 2022) на територията на Украйна влезе редовна армия, т.е. професионални военни. После имаше кратък опит за принудителна мобилизация, защото професионалната армия в голямата си част беше унищожена. След това започнаха големите вълни от затворници. А сега… грубо казано, събират пияници от улиците и бедни хорица от дълбоката провинция. Естествено, те са много по-склонни да се предават в плен в сравнение с професионалните военни.

Според мен има и друг, много важен фактор за увеличаването на пленниците. Колкото и да се опитват в Русия да ги убеждават, че ще ги убият, ако се предадат в плен, че ще ги пребиват, че ще ги подлагат на мъчения, че няма да ги хранят, че ще им слагат „пяна по дупките“ и т.н. (извращения, които руснаците правят с пленените украинци), дори руснаците разбраха, че е по-добре да са в украински плен, отколкото в собствената си армия.

Има хиляди интервюта с военнопленници – записвани както от блогъри и журналисти в лагерите, където живеят до обмена, така и на място от бригадите, които са ги пленили. В интервюта при Золкин и Карпенко стотици казват, че в украински плен е по-добре, отколкото в руската армия. Разказват на какви унижения са били подлагани, какво е било отношението към тях, колко загинали са видели, как са ги изпращали на сигурна смърт и т.н. (Колкото и скептично да се отнасяме към всичко, казано в плен, за много от нещата има видеодоказателства, записани с дронове.) С времето, колкото повече има публична информация за лагерите, в които живеят военнопленниците, за начина на живот там, за условията и за отношението, колкото повече излизат интервюта с пленници, толкова повече руснаците разбират, че да се предадат в плен, е шанс да останат живи. Може би единственият.

От проектът „Искам да живя“ отбелязват, че през 2025 г. значително се е увеличило числото на пленени чужденци. „Всяка седмица около 2-3 руски военни, предали се в плен, се оказват граждани на трети страни. Сега почти 7% от всичките военнопленници в Украйна са чуждестранни наемници от 40 държави в света.“ (Севернокорейците в плен са двама). Фактът, че „втората армия в света“ все повече има нужда от чужденци в редиците си, показва, че имат известни проблеми или с набирането на хора, или с капацитета и уменията на тези, които са готови доброволно да воюват.

Многобройни са клиповете с интервюта, качени от самите бригади на тъмнокожи, попаднали в плен. OFFNews писа за пленник от Сенегал. За тях е почти ясно защо воюват. Стандартът на живот и заплатите в страните им са ниски. Отишли са в Русия да работят, излъгали са ги, изпратили са ги на война. Същото важи и за хора от някои азиатски страни. Интересно е обаче, че сред пленниците има представители на Чехия, Италия, нашите съседи Гърция, Турция, Сърбия и Румъния. Българи няма. Тук може би е моментът да се припомни, че руснаците наричат наемници всички доброволци от други страни, които воюват в украинската армия. А фактите показват, че доброволци воюват и за двете страни. Но… само едната взема в плен чужденци, другата ги убива на място.

„Искам да живея“ посочват, че 83% от пленниците са редови войници, 13% – сержанти и старшини, 3% – младши и старши офицери. Това, мисля, е нормално процентно съотношение.

Интересни са данните, че 76% са подписалите договор, включително вербуваните в затворите и частните военни компании. Мобилизираните са около 19%, като 5% са тези на наборна служба. 24% от пленниците съобщават, че не воюват доброволно, че или са ги излъгали, или са ги принудили да воюват. Тези цифри вече са показателни. Напълно съвпадат с проучванията в Русия, при които 80% одобряват войната. И поставят въпросите за вината на руското общество. Защото Путин, колкото и „специални военни операции“ да беше обявил, ако по-голямата част от населението не беше съгласна с него, нямаше да се стигне до днешното положение.

40% от всички военнопленници имат присъди. Топ 5 члена, по които са били осъждани: кражба – 35%, наркотици – 18%, грабеж – 16%, тежки телесни повреди – 8% и убийства – 7%. Тези цифри също са доста показателни. Преди да ги коментирам, ще кажа за тези, които биха отговорили „Ами тя и Украйна позволява на затворниците да се бият“ – да, така е. Само че Украйна позволява не на всички, които искат, а на тези, които са с леки присъди и не са извършили тежки престъпления. Може ли човек да е извършил престъпление, да е лежал в затвора и да е нормален? Да. Всяко правило има изключения. Всичко може да се случи в живота. Но в повечето случаи – особено когато става въпрос за тежки престъпления, за убийства и наркотици – грешката не е една, т.е. не е грешка, а съзнателен избор.

Когато се чудим как може руските военни да извършват военни престъпления срещу цивилни… Когато се чудим как могат да се отнасят така помежду си… (има предостатъчно клипове, снимани и публикувани от самите тях, в които се изтезават помежду си)… Трябва да си спомним, че 40% са бивши затворници. Далеч не всички от тях знаят какво е чест, доблест, уважение към врага, уважение към себе си. Те, колкото и грубо да звучи, от един скотски живот са преминали в друг. Където, ако не убият те, ще убият тях. А войната сама по себе си винаги вади най-доброто от доброто и най-лошото от лошото у хората.

7% от въпросните над 10 000 военнопленници са с висше образование. 44% са завършили колеж или професионално училище. 30% не са завършили даже училище. Има и такива, които никога не са учили. Тези цифри ни връщат към един факт, споменат по-рано в текста – в Руско-украинската война отдавна не воюва професионалната армия на Русия. Показват ни и коя част от руското общество е готова да убива и да бъде убивана за пари. (Финансовите стимули, които получават при подписване на договор, са огромни за техните представи. Средната заплата в малките населени места е 30 000-40 000 рубли, а за подписване на договор получават 2 000 000 + 200 000 на месец). Хората с образование, нормална работа и перспективи, в по-голямата си част не отиват „да си защитават родината на територията на чужда държава“.

В интервютата на Золкин и Карпенко с военнопленници има потресаващи случаи… Хора, които не могат да кажат колко е 4х5, колко е населението на страната им (според отговорите цифрата варира от 6 хиляди до 2 милиарда), хора, които не могат да кажат азбуката. И не са единични случаи, защото лично аз съм гледала десетки такива.

„Стотици хора са попаднали в плен с болести като ХИВ/СПИН, хепатит С и В, туберкулоза, захарен диабет, също и с психически заболявания, в това число и шизофрения“. Интервютата с тези пленници са особено тъжни. Използват ги като „откривашки“ – изпращат ги на място, от която няма как да се върнат, в много случаи без оръжие само за да установят къде са позициите на украинците. Или ги използват за разминиране…

Интересен факт, който отбелязват от „Искам да живея“ е, че от пленниците 66% са етнически руснаци, а от обменените – 83%. Казват, че руската страна няма интерес да обменя чужденците. Най-често са обменяни жителите на Москва и Московска област, Краснодарския и Пермския край, Ростовска област. Най-рядко жителите на Чувашия, Удмуртия и Сахалинска област. Тези данни отново подчертават разликата както в жизнения стандарт, така и в отношението на властите към хората. Тези, които живеят в столицата и големите градове, са, така да се каже, първо качество, а останалите – да се оправят, както знаят.

Русия на първо място обменя бившите затворници, тъй като те са представители на най-безправната част от населението. В повечето случаи даже не ги пускат да си отидат вкъщи, веднага след обмена – разпити и отново на фронта. Много пъти без оръжие. Вече има случаи на хора, които попадат в плен не за втори, а даже за трети път.

Каквито и да са тези хора – затворници, наркомани, маргинали, доброволци или принудително мобилизирани… Те убиват хора. Някой като тях или някой от тях уби Ярий, чието интервю излезе посмъртно. Някой от тях или някой като тях уби човека, който ме вози на наземен дрон. Някой от тях или някой като тях може да убие и мен.
Просто това е войната. Те убиват в Украйна. В Украйна убиват тях.

И все пак… Познаването на врага е важно.

Следете новините ни в GoogleNews