Право на отговор: Да, СУ не е Кеймбридж, но дава прекрасни възможности за развитие

Студент в Софийския университет, специалност "Право" изпрати до OFFNews позицията си за обучението в Юридическия факултет на СУ в отговор на публикувания от нас коментар на третокурсничка по право, озаглавен "Софийският университет, или как да паднем под нулата, докато се държим на върха", и продължението му - "Защо трябва да останем тук".

Публикуваме текста на Недко Радев без съкръщения и редакция. (Първоначално изпратения и публикуван от OFFNews коментар впоследствие бе коригиран и допълнен от автора с молба да поместим новия вариант, което и направихме.)

Заглавието е на OFFNews.

Обръщам се към вас и към всички ваши читатели като студент в пети курс, специалност Право в Софийски университет. След като прочетох статията на колегата от трети курс, реших да изразя своята (а и на много свои колеги) гледна точка по въпроса за атмосферата в нашия университет и по-специално в Юридическия факултет.

Колежката правилно е посочила някои съвсем непрофесионални изяви, за които съм съгласен, че пораждат смущение, а дори и притеснение. От друга страна, като студент последна година, смятам, че съм си изградил по-пълна представа за ситуацията във факултета, а и в университета, и най-вече за избора върху какво да съсредоточиш усилията и амбициите си и как да използваш предоставеното.

Освен няколкото примера, които на нея са й направили най-силно впечатление, тя не споменава нищо за някои вдъхновяващи асистенти, за изявените доценти и професори, водещи лекционни курсове, нито пък за кръжочните дейности и клубове по интереси, които предоставят редица възможности за развитие.

Защо не се обръща внимание на тези асистенти, които с начина си на преподаване не само те научават на нещо, но и те вдъхновяват да четеш допълнителна литература по съответната дисциплина, да посещаваш извънредни семинарни занятия, да отделяш време и да мислиш по спорни въпроси. За асистентите, които от първи курс чакаш да ти преподават, защото се знае колко са брилянтни. И аз няма да казвам имена, те се знаят от всички колеги и се препоръчват от всички, миналите техните курсове. Тези асистенти имат готовност да помогнат на студентите си – по съответната материя, а и не само.

Тези асистенти, които разчупват понякога сухата теория, за да достигне до всички. Защо за тях тя нищо не се споменава? А какво за други наши лектори, такива изявени хора, които събират пълни зали дори рано сутрин, дори и в късния следобед? Такива, които, докато чакат да се отвори зала 272, започват разговор със студентите, неформален, нормален, човешки. За тези, заради които си посещавал публични лекции и очакваш някой ден най-после да ти преподават. Макар понякога да си отиват от този свят преди това да е възможно. За тези, които използват общочовешки примери, повтарят нещо, по десет пъти, по сто пъти, за да стигне до теб. За тези, които преподават и най-техническите неща интересно. Преподаватели, заради които да поискаш ти да станеш асистент и да се развиваш академично, за да почерпиш от техния опит и да си в тяхното обкръжение. За тези - вдъхновяващите.

Нищо не се казва за ежегодните кръжоци по право, водени в колаборация от асистенти и от студенти. Там, където имаш възможност да срещнеш будни и заинтересовани хора, да обсъдиш с тях какво те вълнува, какво се случва в настоящето и защо то е важно и значимо.

А за състезанията по право, чрез които се докосваш до още един напълно нов правен свят? Над десет на брой, международни и национални, подпомагани от асистенти и от бивши студенти, с които да се съсредоточиш върху това, което на теб ти харесва, в областта, в която искаш да се развиваш, да срещнеш практици от съответната сфера, да се изправиш на международната трибуна на световни организации, да пледираш пред съдии от международни съдилища, да се развиваш личностно и правно – отново с моралната и финансова подкрепа на факултета.

Защо не се мисли за тях преди всеки от нас да се зачуди дали е направил правилния избор за учебно заведение?

В заключение бих искал да кажа - да, положението не е перфектно, нищо никъде не е. Да, Софийски университет може да не е Кеймбридж (но ако студентите се информираха преди да си правят негативни изводи, щяха да знаят, че отбори на СУ са побеждавали в директни състезания по международно право отбори на Кеймбридж). Да не се обръща внимание на всички хубави и многобройни възможности, които университетът ни дава за развитие е неправилно и откровено несправедливо. Сериозните студенти не са ощетени.

Възможности има повече от достатъчно. Предпоставки за оставане също. А когато погледна назад за тези 5 години, аз не мисля за примерите дадени от колегата от трети курс, а за всичко останало, в което съм избрал да се включа, всички възможности, които съм грабнал и всичко, което съм постигнал благодарение на Юридическия факултет на Софийския университет. Колеги, в университета има хора, които са готови да ви помогнат и да се борят с вас. Трябва само да ги откриете.

Още по темата

05/10/2018

От вас

От вас: СУ, част II - защо трябва да останем тук

04/10/2018

От вас

От вас: Софийският университет, или как да паднем под нулата, докато се държим на върха

Следете новините ни в GoogleNews