Травмата от ''възродителния процес'' - последното убежище на доганизма

„Голямата им цел е да елиминират ДПС от политическата сцена на България. Защо? Защото ДПС е гарантът за защитната система на нашата общност…

Аз не съм си представял, че след четиресет години от прехода ще преживея пак елементи на „възродителния процес“. Това означава, че ние сме си свършили работата, ама не докрай…“

Д-р Ахмед Доган
Септември 2024 г., София

Ранни спомени

През зимата на 1984/85 г. започна масова кампания за насилствено преименуване на българските турци, от началото на която се навършват четиресет години. През декември, януари и февруари – студените месеци, в които живеещите предимно в селските райони мюсюлмани бяха сковани от снега, насилственото преименуване навлезе в решителната си фаза.

Баща ми бе избрал за себе си име на един политик от БКП, който по-рано е бил и министър. На следващия ден веднага забелязали съвпадението и го привикали в кметството, за да си смени фамилията. Вечерта, когато се върна от работа, той написа на един лист от ученическата ми тетрадка „новата“ фамилия и каза: „Занеси го утре в съвета – така наричаха кметството – и внимавай да не го загубиш“.

За кратко моят баща беше с министерско име…

ДПС и опитът на България за мирен преход от тоталитаризъм към демокрация

През 1215 година в Англия е обявена Великата харта на свободите. Седем века по-късно идва тоталитарната власт и отнема най-ценния стълб от основата на гражданското общество – СВОБОДАТА на личността. По време на „възродителния процес“ този репресивен модел на управление продължава с отнемането на ИМЕТО, забраната на майчиния език, обредите, обичаите, печатните издания на турски и т.н. На този фон се ражда демократичната борба на българските мюсюлмани срещу погазването на основните права и свободи. С възстановяването на многопартийната система и с появата на Движението за права и свободи след рухването на тоталитаризма турската малцинствена група и мюсюлманската общност получават реални възможности за участие в обществено-политическия живот на България. Тук тънкият момент се крие в това, че около раждането на Движението витаят много легенди, които най-често са идеализирани и митологизират образа на лидера на ДПС Ахмед Доган.

Първото публично утвърждаване на ДПС като реална обществена сила става по време на срещата на Ахмед Доган с висшето държавно ръководство за обсъждане на процедурите за връщането на турско-арабските имена – дали това да стане по административен, или по съдебен ред. Въпреки протестите ДПС е регистрирано за участие в изборите за Велико народно събрание (ВНС) и в парламента влизат 23-ма негови представители. Във ВНС е приета поправка, която заменя съдебната процедура за връщането на имената с административна. Така Доган успява да овладее емоциите на своите избиратели.

Ахмед Доган си спечели славата на политически лидер, който е освободил българските турци и мюсюлмани от оковите на тоталитаризма. Той си извоюва тази титла, защото е лежал в затвора в името на защитата на човешките права и свободи. Главната причина, заради която Доган спечели доверието на голяма част от българските турци и мюсюлмани, се дължи на факта, че те напълно бяха загубили доверие в тоталитарната власт. Правителствата на прехода също не положиха усилия за отваряне към смесените региони и за спечелване доверието на мюсюлманската общност, за да може България да се реформира в хармония с европейските политики, свързани с интеграцията на етническите общности. Затова голяма част от тях останаха лоялни към ДПС. Мисленето сред електората на партията беше, че техните лидери може и да са корумпирани и авторитарни, но в крайна сметка са „наши хора“ и няма да позволят да им се случи нещо по-лошо. Тъжно и разочароващо е да констатираме факта, че в 21. век в България, която е член на Европейския съюз и НАТО, се говори, че една партия е гарантът за правата и свободите на една малцинствена общност. С изречението „ДПС е гарантът за защитната система на нашата общност“ се прави опит за внушение, че членовете на тази партия нямат доверие в Конституцията като гарант, в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, във вековечния комшулук, въобще в смисъла на гражданското общество. Хората от мюсюлманската общност се чувстват уязвими и някой трябва да защитава правата и свободите им. Те не са имали друг избор през годините освен ДПС и затова се страхуват. Винаги когато преди избори българските турци и мюсюлмани се канеха да „санкционират“ ДПС, защото им е дотегнало от феодалното управление, се случваше нещо на политическата сцена, което стягаше редиците в Движението.

Можем да кажем, че по своя идейно-политически и граждански замисъл доганизмът, или моделът „Доган“, който е ядката на политическия възглед на Движението за права и свободи, се оказа недалновиден. Движението като политически проект не издигна малцинствената общност, която след смяната на имената се сдоби с усещането за втора категория граждани, до равнището на равнопоставен с народотворческия елемент субект. Доганизмът се оказа антитеза на подобна равнопоставеност и интеграция, той капсулира малцинството и го държа далече от големите теми в обществено-политическия живот, занимава го с проблеми от битово-социален характер и го постави в икономическа зависимост. Доганизмът наложи монопол над българския етнополитически модел, който не съумя да добие граждански, непартиен характер. Доганизмът по-скоро вкара малцинствената общност в рамките на травматичната памет и извличаше дивиденти от заиграването със страховете на хората. Доганизмът не успя да излекува тези страхове, напротив, затвърди ги. Не помогна на малцинството да се демократизира, да повиши гражданско-политическата си култура.

На какво се крепи фундаментът на доганизма?

В началото на промените идеалите на българските турци и мюсюлмани съвпадаха с идеалите на Ахмед Доган. Но той не успя да наложи обществен консенсус, който да отвори пътя към осмислянето на толерантността като гражданска философия. Това би била най-сигурната преграда срещу възникването на етническо напрежение. Понеже общественият консенсус не стана факт, възстановените права и свободи на малцинствената общност бяха рекламирани като придобивки, извоювани благодарение на Ахмед Доган и ДПС. А залогът е запазването на етническия мир. Ето тук се крие главният проблем до ден днешен. Ахмед Доган видя в лицето на българските турци и мюсюлмани миролюбива и изстрадала общност, която той лесно може да манипулира. За жалост, голяма част от малцинствената общност бързо пожертва своята разсъдливост пред олтара на логиката като се превърна в мълчаливо мнозинство. Защото Философът ги убеди, че без него съществуващите институции не са способни да гарантират техните права и свободи. Така в техните очи Философът стана по-значим от Конституцията. Една немалка част от малцинството сякаш беше хипнотизирано от Философа и това продължи до наши дни.

Разпадният процес в Движението може да помогне на хората да се събудят от хипнозата на доганизма, тъй като маските падат и избирателите вече започнаха да виждат истинските лица на партийния елит. Елитът е загрижен за собственото си оцеляване. Но тревожното е, че малцинствената общност се разедини вътре в себе си. Сега и двете фракции разделят хората, а не ги обединяват. В предизборните речи, в социалните мрежи и двете крила се замерят с обиди и обвинения, като основно се активира травмата от „възродителния процес“.

Вече няколко поколения членовете на мюсюлманската общност не успяват да победят синдрома на стъкления таван. Това показва, че фундаментът на доганизма не е нито заедността, нито толерантността, нито либералните ценности, а травматичната памет.

Властването на страха

„Не се страхувайте от Страха!“, пише Доган в последното си предизборно писмо. Да, прав е! Целта на политиката в демократичното общество е да намали ролята на страха в нашия живот. Но точно доганизмът и елитът на ДПС – представителите на този елит започваха и завършваха речите си с името на Доган сякаш четат „Бесмелето“ в началото на кораничните сури – дълбоко внедряваха страх в душите на хората десетилетия наред. Сега по ирония на съдбата идеологът пламенно зове общността да се освободи от страховете си. Тук е моментът да се постави един важен въпрос – има ли роля доганизмът в утвърждаването на властта на страха като метод за постигане на политико-икономически цели с недемократични средства?

Вместо да отиде на среща с избирателите, Ахмед Доган пак предпочете да си комуникира с тях в епистоларния жанр. „Поставя се под въпрос единството на нацията, да не говорим за заедността на гражданите като съпричастност в появилата се на хоризонта обща беда за всички.“, пише Доган и тревожно добавя: „Затова тези избори са съдбоносни за страната: те имат тежестта на национален референдум за пътя на развитие на България: за Демокрация и правов ред или на хаоса и беззаконието.“

Да, тези избори, от една страна ще бъдат лакмус доколко е жива каузата сред последователите на ДПС – Доган, а, от друга, доколко хората са чули призива на Сокола, че всеки глас е важен.

Б. ред. - Мехмед Юмер е журналист и външнополитически анализатор. Издател е на сайта obzornews.bg. Статията му е написана специално за OFFNews. Други статии от Мехмед Юмер можете да прочетете тук.

Следете новините ни в GoogleNews