Национална идентичност и голямо плюскане

Няма нужда и причина държавата да се отказва от собствената си Агенция за българите в чужбина, достатъчно е да я отнеме от ВМРО и да я даде на Хелзинкския комитет или на някоя правозащитна организация. Тук чувам как националистите вече вдигат децибелите на враждебната реч до максимум, но те нямат място в тази институция. И не толкова заради натрупалите се подозрения за корупция в агенцията под тяхното покровителство, и то във форми, които не биха хрумнали и на Илф и Петров, като продажба на етнически произход. А защото им е много трудно да разберат, че в съвременното демократично общество националната идентичност не е най-висшата ценност, че тя е подчинена, част е от индивидуалната идентичност. Индивидът и неговите права, на първо място правото на живот, стоят на върха на ценностната пирамида и затова няма кауза, включително и националната, заради която могат да бъдат жертвани.

Националистите (някои съвсем искрено) обаче продължават да живеят с представи, наследени от Възрожденския период, когато нацията се е борила за независимост и досега виждат заплаха за нея от всички страни – от Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния, Европейския съюз, САЩ (само от Русия не виждат, но това е отделна тема). За тях и днес националната идентичност е въпрос на дълг, на борба, на саможертва, на преследване на родоотстъпници и на завладяване на души и територии.

Вече просто няма такова нещо – националната идентичност не е дълг, а е човешко право и затова е работа за правозащитници. Тя не е въпрос на историческа принуда, а на потребност и избор с днешна дата. В глобалния свят човек е такъв, какъвто сам реши да бъде. Стотици хиляди наши сънародници през последните години придобиха гражданство и се интегрираха културно в САЩ, Германия, Франция… И това не е драма, а привилегия на свободата, която десетилетия наред ни беше отнемана. Както е привилегия, че не малко македонци, украинци или сърби искат българско гражданство. В упреците към тях, че го правят само за да получат паспорти, с които безпрепятствено да пътуват из ЕС, има повече ксенофобия, отколкото родолюбие. Защото какво по-хубаво от това да свързваш избора на българска идентичност с правото на свободно придвижване. Както и с което и да е друго човешко право.

Скандалът на седмицата с пърформънса на известната художничка от български произход на Ода Жон „Вечеря-натюрморт” в Националната художествена галерия бе използван, а и до голяма степен предизвикан, за да бъде дискредитирана директорката на галерията. А и за поредната медийна разправа с либералните интелектуални и артистични кръгове у нас, доколкото са останали, с тъй наречените протестъри и соросоиди. За да стане това възможно, замисълът на пърформънса – изобличаването и пародирането на консумативното отношение към жената като към тяло, внушен с колбаси, поднесени върху плата във формата на женски тела, трябваше да бъде представен като „голямо плюскане”. Да излезе, че 100 души са поканени, за да се натъпчат като невидели с пастърма и шунка сред картините (впрочем, в избраната зала за събитието картини няма).

Тази нелепа буквализация, на която не биха се поддали дори зрителите на „Многострадална Геновева” в „Под игото”, обаче бе възприета от част от днешната аудитория и предизвика в нея търсения гняв към „лапачите” на колбаси. Причината е в дълбоко занемарената зрителска култура по отношение на съвременното визуално изкуство, което при това е по-трудно за възприемане от литературата или киното, най-малкото защото за разлика от тях не създава масови жанрове – булевардета, криминалета, „сапунени опери” и пр. А зрителската култура е занемарявана съзнателно, защото това изкуство е либерално по същността си и принадлежи на отворения свят, далеч от местните йерархии. Още едно обяснение за дискредитирането на директорката на галерията, която има специално отношение към съвременното изкуство и несъмнено ще го включи в политиките на тази национална институция, ако остане на поста си.

*Коментарът на Георги Лозанов е част от новото издание на авторското му предаване Необичайните заподозрени" по телевизия Bulgaria ON AIR, което се излъчва всеки петък от 22 часа. Кой може да каже кой е българин и кой не? – гост по тази тема в рубриката „Въпрос на мнение“ в „Необичайните заподозрени“ на 30 ноември ще бъде доц. Михаил Иванов.
А какво е пърформънс и има ли почва у нас ще коментира изкуствоведът Диана Попова.

Още по темата

16/11/2018

Анализи и Коментари

Протестът като политически пиар

19/10/2018

Анализи и Коментари

След марксизъм-ленинизъм идва ли национализъм-мачизъм?

Следете новините ни в GoogleNews