Нагорни Карабах: предисторията на конфликта между Армения и Азербайджан

Азербайджан и етническите арменци в Нагорни Карабах обявиха прекратяване на огъня 24 часа след военна операция на Азербайджан там, а сепаратистките власти обявиха капитулация. Споразумението помежду им предвижда разпускане и разоръжаване на арменските сили в Карабах. Територията е международно призната като част от Азербайджан, но големи части от нея са контролирани от арменци в продължение на три десетилетия. Там живеят и десетки хиляди арменци – според Ереван те наброяват 120 хил., според Баку са много по-малко.

Какво стои в сърцевината на един от най-дълго продължаващите конфликти разказва Би Би Си.

Къде е Нагорни Карабах?

Територията се намира в планинския регион на Южен Кавказ в Източна Европа и Азия между Черно море и Каспийско море.

Азербайджан и Армения водеха кървава война за Нагорни Карабах в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век и тя беше причината за продължилото през следващите години насилие.

Последната голяма ескалация на конфликта се случи през 2020 година, когато хиляди хора бяха убити в шестседмични ожесточени битки.

Разполагането на руски мироопазващи сили спря боевете, но напрежението остана и не спираше да нараства.

Какво доведе до последната военна операция?

Опасения за нова ескалация на насилието се породиха, когато Азербайджан блокира жизненоважен път към анклава през декември 2022 г.

Лачинският коридор (планински проход в границите на Азербайджан) е единственият път, който свързва Република Армения с близо 120-те хиляди арменци в Нагорни Карабах.

Той е ключова артерия за доставки и през последните месеци от затварянето му насам жителите на Нагорни Карабах алармираха за сериозен недостиг на основни хранителни стоки и лекарства.

Азербайджан обвиняваше Армения, че използва пътя за вкарване на военни доставки, което Ереван отричаше.

Наблюдатели съобщиха за струпване на азербайджански войски по време на блокадата. Баку отрече.

Надеждата, че напрежението може да се уталожи, се породи когато малък брой камиони с помощи под егидата на Международния комитет на Червения кръст бяха допуснати в Нагорни Карабах в средата на септември през Лачинския коридор и, отделно, през Ахдамския път от Азербайджан.

Но отварянето на тези транспортни връзки, особено Лачинският коридор, зависеше основно от присъствието на руски миротворци, разположени в района от 2020 г. Но вниманието на Москва и руските военни ресурси бяха пренасочени към войната в Украйна. Наскоро арменският министър-председател Никол Пашинян коментира, че Русия „спонтанно напуска региона“.

Какво доведе до война?

Съвременна Армения и Азербайджан стават част от Съветския съюз през 20-те години на миналия век.

Областта Нагорни Карабах беше населена от мнозинство етническо арменско население, но беше контролирана от Азербайджан.

Регионалният парламент на Нагорни Карабах гласува да стане част от Армения, когато Съветският съюз се разпадна в края на 80-те години на миналия век. Азербайджан се опитваше да потиска сепаратисткото движение, докато Армения го подкрепяше. Това доведе до етнически сблъсъци и – след като Армения и Азербайджан обявиха независимост от Москва – до пълномащабна война.

Последваха години на кръвопролития и страдания.

Редакторката от службата на Би Би Си в Азербайджан Конул Халилова си спомня как стотици хиляди етнически азербайджанци са били принудени да напуснат Армения, превръщайки се в бежанци в Азербайджан.

През февруари 1992 година жители на азерския град Ходжали, който е разположен в района на Нагорни Карабах, бяха убити от арменски сили, подпомагани от руски военни.

Повече от 600 души умират, според Азербайджан. Армения оспорва броя на смъртните случаи.

През годините десетки хиляди хора са убити и повече от един милион са разселени на фона на съобщения за етническо прочистване и кланета, извършвани и от двете страни в конфликта.

Младите арменци не знаят, или знаят много малко, за това. Властите в страната не казват на арменците за азерите, които са били убити. По същия начин младите азербайджанци не са чували за погромите над арменско население в азербайджански градове в Сумагит и Баку в края на 80-те години, казва Халилова.

Официален Азербайджан оспорва разказите за погромите.

Първата война в Нагорни-Карабах приключва през 1994 г. с посредничеството на Русия, след като арменски сили установяват контрол над Нагорни Карабах и съседни на него региони.

Съгласно споразумението, Нагорни Карабах остава част от Азербайджан, но оттогава той се управлява предимно от сепаратистка, самопровъзгласила се република, управлявана от етнически арменци и подкрепяна от арменското правителство.

Какво се случва през 2020 година?

От войната през 1994 година ситуацията остава нестабилна, с периоди на ескалация на насилие.

Най-голямото военно противопоставяне от началото на 90-те години на миналия век се случи преди три години, по време на шестседмични тежки боеве.

Азербайджан си извоюва територии и двете страни приеха да подпишат мирно споразумение с посредничеството на Русия. То стана факт през ноември 2020 г. Баку си върна всички територии около Нагорни Карабах, държани от Армения от 1994 г. дотогава.

Съгласно споразумението, арменските сили трябваше да се изтеглят от тези райони и оттогава бяха ограничени до по-малка част от региона.

Кого подкрепят Русия и Турция?

Регионалните сили бяха силно въвлечени в конфликта през годините.

Членката на НАТО Турция беше първата страна, която призна независимостта на Азербайджан през 1991 година и остана твърд неин привърженик.

Твърди се, че произведените в Турция дронове Bayraktar са изиграли критично важна роля в боевете през 2020 година, позволявайки на Азербайджан да придобие територии.

От друга страна, Армения има традиционно добри отношения с Русия. В Армения има руска военна база и двете страни са членки на Организацията на договора за колективна сигурност. Но отношенията между Армения и Русия се влошиха, откакто Никол Пашинян - който ръководеше огромните антиправителствени протести през 2018 година, стана министър-председател на Армения.

Наскоро той заяви, че осланянето от Армения на Русия като неин единствен източник на сигурност е било "стратегическа грешка". Впоследствие Армения обяви, че е домакин на съвместни военни учения с американски сили, което Москва разкритикува като "неприятелски стъпки".

Руският президент Владимир Путин отрече Армения да е прекъснала съюза си с Русия, но декларира, че Ереван "по същество" е признал суверенитета на Азербайджан над Нагорни Карабах.

"Ако самата Армения признава, че Карабах е част от Азербайджан, какво трябва да направим?" - попита той по време на икономически форум във Владивосток.

Какво следва?

Сега - след победата на Азербайджан в Нагорни Карабах и очакваното присъединяване на анклава към Азербайджан - Армения се опасява от етническо прочистване. Резултатът от текущите преговори между двете страни ще бъде ключов за живеещите в Карабах 120 хил. арменци.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев многократно е заявявал, че жителите на Карабах ще се ползват със същите права като останалите граждани на Азербайджан. В интервю за Би Би Си от 2020 г. той им обещава и "някои форми на самоуправление" и допълва, че прогонените азербайджанци трябва да имат възможност да се върнат. Но това не убеждава арменците, че няма да последва прочистване - опасение, което Баку отхвърля.

Армения и Азербайджан никога не са подписвали мирно споразумение и въпреки преговорите през годините те нямат дипломатически отношения.

Следете новините ни в GoogleNews