''Какво става с капитулацията, готови ли сте?''

Суетенето на Лавров и задължителното за Русия условие за начало на преговорите

Сергей Климовский Последна промяна на 19 май 2022 в 20:55 32047 9

Сергей Лавров

Снимка МВнР на Русия

Сергей Лавров

Не само армията на рашистите, но и ведомството на Лавров - министерството на външните работи, не се включва в сроковете. Пред тях стоеше задачата към началото на май, когато в Руската федерация завършва отоплителния сезон, да имат готов договора с Украйна за примирие или в идеалния случай - за „вечна дружба”, с който Украйна се отказва от контрола върху пет-седем свои области. По време на преговорите в Истанбул на 29 март, които се провеждаха от представители на администрациите на президентите на Украйна и на Руската федерация, бяха постигнати някои договорености, но те засега не са публични.

Ако се съди по това как от 30 март руската окупационна армия започна да се оттегля от Киевска, а след това и от Черниговска и от Сумска област, то договореностите би следвало да са много сериозни и напълно са удоволетворявали Москва. В Кремъл явно са предполагали, че в Истанбул са успели да стартират процес на преговори, които скоро ще завършат с подписването от Укрйна на ново примирие по образеца на подписаното в Минск. Задачата на ведомството на Лавров след това би била да приеме от Медински, ръководителя на руската делегация, този „истанбулски процес” и да го доработи за подписване от двамата президенти, като аналог на Минските споразумения по следната схема: Войските остават на рубежите, които заемат в момента на подписването, а за всичко останало страните продължават да водят преговори в комисиите.

Кремъл особено се радваше на това, че украинската делегация, начело с Давид Арахамия, се съгласи да води преговорите без участието на трети страни или на международни организации. Включването на двадесетина държави, които могат да дадат гаранции за безопасността на Украйна, трябваше да стане едва на финалния етап за постигането на „вечния мир”.

Схематично преговорите в Истанбул изглеждаха по следния начин: руските войски се оттеглят от трите области в северната част на Украйна, за които Кремъл се отказа да претендира, след като осъзнаха, че не са в състояние да окупират цялата страна. Но могат да продължат да водят бойни действия в южната и в източната част на Украйна. В резултат на тези бойни действия в края на април двате страни следваше отново да се срещнат в Истанбул и към началото на май да подпишат примирие, за радост на чуждестранни любители - да „поставят войната на пауза”, без да мислят какво ще става след това.

Арахамия в частен порядък обеща на Медински - там докъдето достигне в края на април „руският танк” в южна и в източна посока, там ще бъде и линията на разграничение съгласно новото примирие. В потвърждание на това обещание Залански скоро заяви, че всичко ще се решава на бойното поле и започна да контактува по въпросите за гаранциите по безопасността с Полша, САЩ, Китай и с други страни по списъка. Външно всичко изглеждаше за Кремъл напълно убедително, но след това започнаха да възникват проблеми.

Ако в Киевска област, в дясната част на поречието на Днепър, за рашистите назря „котел” и за да не се „сварят” в него те трябваше да се оттеглят или да подведат резерви, които по това време не бяха налични, то по лявото поречие на Днепър, както и в района на Чернигов и на Суми, те не бяха застрашени от явно поражение. Рашистите можеха да взривят последните два моста в Чернигов и дълго да удържат отбрана на рубежа на р. Десна. Но Кремъл, възбуден от думите на Арахамия, даде команда всички войски в северната част на Украйна да се прехвърлят на изток, така че до края на април напълно да овладеят Луганска и Донецка област. Кремъл искаше освен това за овладее и Одеса, за което в този район беше прехвърлен крайцерът „Москва” с ескорт от кораби.

Но по фронтовете много неща се развиваха не по плана, така че плановете и намеренията не съвпадаха с възможностите на руската армия и на руския флот. Към началото на май Одеса не беше овладяна, а в Донецка и в Луганска област също не беше постигнат съществен напредък.

На фона на потапянето на „Москва” и мотаенето в района на Донбас, в края на април Лавров започна сдържано да мрънка пред медиите, че не затова сме се „договаряли” в Истанбул. По този повод Арахамия отбеляза, че назначаването на Медински, бивш министър на куртурата, за шеф на руската делегация на преговорите не е било най-подходящо.

Но външно и в Украйна, и в Русия демонстрираха, че „Истанбулският” процес продължава и двете страни редовно работят „дистанционно”. И тъй като липсват конкретни отчети, може да се предполага, че в повечето случаи са си разменяли ругатни, а възходящата на дипломатическия небосклон звезда на Медински скоро изчезна зад хоризонта.

За поддържане на диалога Зеленски продължаваше „да мечтае” за среща с Путин в Йерусалим. Но това беше неприемливо за Москва, защото Иран и някои арабски държави щяха да го приемат като признание от страна на Кремъл - на Йерусалим като столица на Израел.

В резултат на това над ведомството на Лавров от края на април надвисна задачата - спешно да седне на масата за преговори с Украйна и вече не само с нея, защото обстановката коренно се промени.

Измени я внезапното посещение на Борис Джонсън на 9 април в Киев. Джонсън предупреди президентството, че ако се водят отделни преговори с Кремъл, то Украйна може да забрави за помощта с оръжие и финанси, във всеки случай от страна на Великобритания и на САЩ. Ако бъдат подписани каквито и да било документи за примирие, то може да забрави за всичко, включително налагането на нови санкции на Русия и дипломатическа поддръжка. Ако желае, може още веднъж в компанията на Франция и на Германия да си „поиграе” с Русия на „Мински процес”, но Великобритания, САЩ, Полша и някои други страни няма да участват.

Аргументите на Джонсън бяха убедителни и президентството на Украйна напълно прекрати преговорите. За пълна досада на Лавров, който вярваше, че примирието и почти пет области в Украйна са вече „в джоба” му.

Срещата на министрите на отбраната на 40 държави в Рамщайн от 26 до 28 април с участието на Украйна окончателно постави Кремъл и Лавров пред два неприятни факта: Коалицията в Рамщайн, това по същество беше „Кримската платформа” (Международен формат за консултации и координация на действията за непризнаване на анексията на Крим-бел.ред.), но с ракети и с готовност за тяхното използване за връщането на Украйна на всички окупирани нейни територии. Вторият факт – необходимо е преговорите да се водят с цялата коалиция, а не само с Украйна, и както досега – при посредничеството на Париж и Берлин.

Оказал се пред тези факти, Лавров не само продължи да мрънка, че в Истанбул не сме се договаряли за това, но даде и указания на тези посланици и разузнавачи под дипломатическо прикритие на Русия в САЩ и в ЕС, които все още не бяха изгонени, да проведат консултации. И от 13 май тези действия на ведомството на Лавров започнаха да се проявяват на различни места.

Появи се интервю на руския посланик във Вашингтон, в което той се кълнеше, че Русия няма да „капитулира” и няма да изтегли войските си от Украйна. Това беше пряк резултат от консултациите във Вашингтон, където отговориха, че очакват пълното изтегляне на войските, признаване на вината на Русия и преговори за репарации.

Този сондаж беше и причината в същия ден, за пръв път от 18 февруари, държавният секретар по отбраната Лойд Остин да позвъни на Шойгу и да попита: „Какво става с капитулацията, готови ли сте?”

Позвъняването беше необходимо и за това, че не е напълно ясно кой в момента „дърпа конците” на Путин и как трябва да се възприема сондажът на Лавров: като опит за сепаратни преговори от страна на някой от клановете, или като колективно решение. По-рано същия ден се появи и заявлението на съветника на Ердоган, Ибрахим Калин, че Русия трескаво настоява да започне преговори с Украйна и със Запада.

Резултатите от сондажите в Париж и в Берлин също излязоха на повърхността бързо. В Париж заявиха, че по принцип не са против връщането на преговорите в „норманския формат” и Макрон позвъни по този повод в Киев. На 13 май Заленски даде гласност на разговорите и заяви, че не може да се съгласи с предложението на Макрон, че трябва да се помогне на Путин да „запази лицето си”.

На 16 май Анналена Бербок и Олаф Шолц учудващо съгласувано дадоха да се разбере, че връщането към „норманския формат” е невъзможно. А президентът на Естония на 16 май призова всички да прекратят да звънят на Путин.

На 15 май шефката на британското външно министерство Лиз Трас призова на Украйна да бъде дадено повече оръжие. И като заключение - Остин позвъни на министъра на отбраната на Украйна Резников и обеща да даде още много други полезни неща.

Суетенето на ведомството на Лавров се дължи на три обстоятелства, които го притискат и като време:

Първо – в Кремъл планираха „блиц криг”, а не война на изтощение. Тъй като положението се измени, в Кремъл няма единно мнение какво да се прави по-нататък: дали да се развръща Русия за воденето на тежка война, или да се откажат от бранда "Путин” и да се помъчат да отиграят всичко обратно.

Във втория вариант също има сложности. Ако Путин бъде отстранен от сцената, то по-добре е това да стане сега, когато всичко все още не е загубено напълно. Неясно е и на какви отстъпки могат да се съгласят Украйна и Рамщайнската коалиция. Борбата между кремълските кланове е следствие на търсенето на отговор на тези въпроси.

Второ – от юни „Газпром” ще започне да изпитва натиска от трупащия се и нереализиран газ - във връзка с края на отоплителния сезон и като следствие на „войната”, която „Газпром” води с Европа. Бодряшките заявления, свързани с прекратяване на доставките за Литва, Латвия, Естония, Полша, Финландия и България още повече ускориха процеса на трупане на нереализирани излишъци от „Газпром”. Какво да ги правят? Излишъците от газ водят накрая към понижаване на цените и до банкрута на „Газпром”. Без да си дават сметка, „Газпром” постепенно затъват в хипотезата „голяма война” с Европа, за която в Кремъл все още се колебаят.

Трето – перспективата коалицията от Рамщайн да започне да настоява Русия да изкупи вината си не само спрямо Украйна. Посещението на 20 май в Токио на премиера на Финландия Сана Марин явно предизвиква у Лавров неприятни предчувствия. В съвместната декларация след посещението беше обявено, че Финландия и Япония ще ряботят над проекта за „свободен и открит Индо-Тихоокеански район”. Това за Лавров може да бъде само предсказание за съдбата на Курилските острови, които Русия окупира след Втората световна война и заради които Япония и досега отказва да подпише мирен договор с Москва.

Напълно очевидно е, че задължително условие за начало на преговорите с Русия е изпълнението на турския план за евакуацията на защитниците на Мариупол. Ако тя не се осъществи и има нови жертви, това ще усложни още повече задачите на ведомството на Лавров.

Сергей Климовский е украински историк и популярен блогър

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

9

Miro1001

22.05 2022 в 15:08

Кучетата си лаят, керванът си върви. Хубава българска поговорка.

-85

8

офф бее

20.05 2022 в 17:06

Moholovka
20.05 2022 в 09:25

Да свърши бързо, означава рашистите да се изметат за 24 часа от всички украински територии, като по този начин спасят каквото е останало от оркската им сган. Но това не е добре за останалия демократичен свят, колкото и цинично да звучи! За "Запада" е добре орките да бъдат мачкани и набутвани в блатата докато имат сили само да скимтят. Това исках да кажа...
Слава на Украйна! Тия хора гинат и за нашата свобода!

1033

7

Moholovka

20.05 2022 в 09:25

офф бе

Какво означава да свърши бързо? Как да свърши? Украйна освен да се предаде и да бъде окупирана, с което съществуването ѝ да приключи. Нали никой не си представя, че като капитулира Украйна руснаците ще се изтеглят.

-6132

6

Кокорчо

20.05 2022 в 08:01

Украинците и в последствие западните медии обичат да разказват фантастични истории за да надъхват електората и заблудените спонсори. Истината е, че те нямат думата Украйна е превзета страна и решенията се взимат в САЩ, независимо колко украински хора ше умрат. Само в обкръжения Мариупул бяха 15000 войници, жертваха ги всички.

1900

5

rincewind

19.05 2022 в 23:31

Спорно дали е тълуп или товарен кон

3391

4

Анализи

19.05 2022 в 22:39

Докога този тулуп ще загрузява мониторите ни. Писна ни да му гледаме рашистката физиономия.

-85

3

офф бее

19.05 2022 в 21:50

Сега за Украйна е добре всичко да свърши бързо, но за целия останал свят е по-добре рашистите да затънат колкото се може по-дълбоко. Скапано е, но докато Украина натиска, Запада няма интерес путлер да се изтегли и да спаси каквото е останало от армията му...За русия в тази ситуация няма полезен ход. Все по-наясно са, че "коня е в ряката"

1905

2

хr4

19.05 2022 в 21:24

"...Този сондаж беше и причината в същия ден, за пръв път от 18 февруари, държавният секретар по отбраната Лойд Остин да позвъни на Шойгу и да попита: „Какво става с капитулацията, готови ли сте?”

Ха-ха! Другия път псковските десантчици пак да се обадят в Киевските ресторанти, за да си запазят маси.

5770

1

IvanofRumen

19.05 2022 в 21:16

Ако рашистката федерация не се съгласи на безусловни преговори може и да нямат държава, което ще е хубаво за целия свят.