Ще нападне ли Китай Тайван? Засега не

Докато войната в Украйна и тази между Израел и Хамас продължават, вниманието на експертите се насочва и към други невралгични региони, които могат да бъдат източник на напрежение. „Кандидати“ са Грузия, Косово, Централна Африка. Противно на очакванията, Тихият океан може да не е един от тях.

Тайванският проток остава регион на значително геополитическо напрежение, където Китай отстоява идеята, че Тайван е самоотлъчила се провинция. Същевременно Тайпе оспорва властта на Китайската комунистическата партия, но се въздържа от официално деклариране на независимост, за да избегне ескалация на напрежението. Взимайки под внимание икономическите, военно-техническите и демографско-политическите тенденции обаче, агресия на Китай е все по-малко вероятна.

Тайван разви отбранителните си способности с течение на времето, като използва за защита и естествените препятствия на острова. Тайпе има добре оборудвана и подготвена армия, модерно въоръжение и опит в боравенето с него, значителни запасни сили и специфична подготовка срещу потенциални амфибийни десанти. Островът е с пресечен терен, включващ планински райони и гъсти гори. Източната част, гледаща към континентален Китай, има удобни, полегати плажове, но именно поради тази причина зоната е подготвена срещу агресивни действия. Китайските сили могат да се съсредоточат единствено към тази добре наблюдавана източна страна, но Тайван от години се подготвя за подобен сценарий. Налична е засилена брегова защита, противокорабни ракетни системи и разполагане на морски мини. Самият тайванският проток е широко пространство и превръща подготовката за нападение в трудна за прикриване и изпълнение задача. Още през 40-те години на миналия век тайванската армия стартира с гъвкава смесица от наборни и професионални войници. Постоянната численост е приблизително 200 хил. души, които провеждат ежегодни обучения за действие спрямо различни заплахи, с особено внимание на асиметричните тактики. Освен това, поради задължителната военна служба, страната може да разчита допълнително на около 2.3 млн. резервисти. Тайван системно инвестира в модерни оръжия, като САЩ и Франция са сред основните им доставчици. Армията разполага с усъвършенствани ракетни системи, изтребители, кораби и системи за защита в кибер-пространството. Поръчката на изтребители F-16 в края на миналия век, както и на системи за тяхното осъвременяване, комбинирано с доставка на танкове Ейбрамс, значително укрепи способностите за отбрана на Тайван.

Все пак Тайван съзнава, че неговите отбранителни способности се простират отвъд военните му възможности. Затова дипломатическите усилия и международната подкрепа са решаващи за цялостната стратегия за сигурност. Поради липсата на официално признаване от ООН, Тайван поддържа дипломатически отношения с шепа държави по света. Въпреки това, възможните икономически и политически последици, вследствие от враждебно действие срещу острова, биха надхвърлили региона и биха засегнали цялата световната икономика. Подобно събитие би нарушило веригите за доставки, би довело до излизане на редица бизнеси от Китай и до преки икономически мерки срещу Пекин. Санкциите биха могли да включват високи мита, контрол върху износа, финансови санкции и замразяване на активи, което да възпрепятства икономическите перспективи на Китай. Вероятно това би предизвикало значителен икономически спад поради спирането на производството на чипове и би наложило на Китай огромни икономически разходи, свързани с войната.

Например Тайванската компания за производство на полупроводници (TSMC) играе изключително важна роля в глобалната верига за доставки на полупроводници (59% към втората половина на 2023 г.). TSMC е водещ световен производител на чипове, използвани в широка гама от устройства, включително, но не само смартфони, компютри, автомобилни системи, базисни уреди в бита, военна техника. Враждебните действия ще нарушат производството им, което ще доведе до сериозния им недостиг и съответно - скок на цените на продуктите на световния пазар. Това ще доведе до каскаден ефект, засягащ пряко и непряко различни индустрии и стопиращ икономическото развитие в глобален аспект. Китай няма да си спечели нови приятели при такъв развой. В този смисъл, търговската дипломация е доста по-сериозен фактор от политическата.

Освен това много държави вече търсят начин да намалят зависимостта си от китайския внос и да диверсифицират веригите си за доставки. Мултинационалните корпорации бяха в Китай заради ниските разходи за труд и огромния вътрешен пазар. Избухването на военни действия в региона би накарало компаниите да побързат, търсейки други производствени бази и безопасни региони. Това може да доведе до икономически удар за Китай, загуба на чуждестранни инвестиции, затваряне на фабрики, съкращения на персонал, безработица. Самите преки икономически разходи от една война срещу Тайван биха били огромни. Китайският бюджет би бил натоварен не само от директните разходи за военни операции. Към това трябва да се добави цената за следвоенното възстановяване и стабилизиране на региона, която би била огромна, да не говорим за човешките и социалните разходи.

Въпросите, свързани с китайските апетити в Азиатско-тихоокеанския регион, са обект на сериозни дискусии в Съединените щати и сред международните им партньори, с ударение върху новите американски военни бази в региона. Присъствието на американски военни бази в Азиатско-тихоокеанския регион е дългогодишен аспект на американската външна политика. Тези бази служат като възпиращ фактор за потенциални агресори и защита на ключови морски пътища за търговия. Разширяването на старите и развитието на нови бази, съчетано със съществуващите вече в Япония, Южна Корея и Австралия, са резултат от промяната в американската стратегия и засилване на присъствието в регионa. Тази стратегия служи не само за успокояване на регионалните съюзници на Вашингтон, но и изпраща ясно послание на Китай, че всяка агресия може бъде посрещната със значителна съпротива. В тази връзка през лятото на тази година САЩ и Филипините обявиха четири нови обекта, които Манила ще предостави за военно сътрудничество. Към това се добавят и активните действия на останалите държави в региона по повишаване на тяхната готовност, част от което бе и сделката за продажба на ядрени подводници на Австралия.

Концепцията за засилено американско военно присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион не е лишена от противоречиви реакции на съседните страни. Виетнам и Индия внимателно следят ситуацията, пазейки се както от анти-китайски провокации, така и от отблъскване на потенциалните си съюзници. Предвид дългогодишните териториални спорове на много страни с Китай, е вероятно те да се противопоставят на всеки опит за агресивна китайска експанзия. Виетнам, заедно с Бруней, Малайзия и Филипините, имат териториални спорове с Пекин в Южнокитайско море, където претендират за суверенитет над определени групи острови. Към това се добавят упреците, че чрез мащабното си строителство на язовири по течението на р. Меконг Китай влияе негативно на околната среда и икономическото развитие в Мианмар, Лаос, Тайланд и Камбоджа. Индия също е изправена пред териториални проблеми с Китай, особено по отношение на спорната обща граница в Хималаите. Високопланинската граница е свързана с контрола над изворите на реките Инд и Ганг, жизненоважни за Индия. Перспективата за военно развитие срещу Тайван допълнително би усложнила всички тези въпроси. Евентуална китайска агресия неизбежно би подтикнала съседните страни със собствени териториални притеснения, към много по-близки отношения със САЩ.

И ако дотук обсъждахме външните причини за въздържане на Китай, вътрешните предизвикателства пред Поднебесната империя също трябва да бъдат взети под внимание. Бидейки глобална икономическа сила от десетилетия, в момента в Китай се развиват процеси, които биха могли значително да повлияят на неговия икономически и политически пейзаж. Изнасянето на производства от Китай, причинено от нарастващите разходи за труд, геополитическите промени и авторитарния политически режим са само една страна на проблема. Това се допълва от икономически проблеми и хронично предоверяване на пазара на недвижими имоти, и резултатът е сложна картина на бъдещите перспективи на страната. Една от основните причини за изселването на производствени компании от Китай е значителното увеличение на разходите за труд. Бързото икономическо развитие на Китай през последните няколко десетилетия доведе до повишаване на жизнения стандарт на неговите граждани. В резултат, разходите за труд също се повишиха, което направи по-малко рентабилно за много компании да продължат производствата си в страната. Тази тенденция беше ускорена от глобалното икономическо въздействие на COVID-19. Към това се прибавя стремежът, стимулиран от Съединените щати, за пренасочване на производства например в Мексико и близки латиноамерикански държави. Съседните на Китай страни, включително Лаос, Виетнам и Индия, също се стремят да привлекат чуждестранни компании, създавайки допълнителна конкуренция на Пекин. Тези държави се позиционират като алтернативи, предлагайки конкурентни разходи за труд и все по-квалифицирана работна сила. Те разпознават възможността, предоставена от променящия се глобален икономически пейзаж и търсят всякакви начини да привлекат тези външни инвеститори. Всяко неправилно действие на Китай само ще подпомогне тези им стремежи. Вътрешните предизвикателства на Китай се изострят допълнително от авторитарния режим на Китайската комунистическа партия. Строгият контрол върху всеки аспект на китайското общество, включително образованието и икономиката, възпрепятства иновациите и икономическото разнообразие. Продължаващите репресии срещу политическото несъгласие и ограничаването на интелектуалните свободи предизвика безпокойство както във вътрешен, така и в международен план. Освен това много компании негодуват срещу системните нарушения на интелектуална собственост, на които са жертва във връзка с китайските си фабрики.

Същевременно икономиката на Китай показва признаци на забавяне през последните месеци, като страната претърпя спад в темпа на растеж на своя брутен вътрешен продукт. В допълнение към икономическите предизвикателства, Китай е изправен пред проблеми в сектора на недвижимите имоти. Неконтролируемият темп на строителство доведе до създаване на балон на недвижимите имоти, и рязко спадане на цените на имотите в много от големи градове, с между 15 и 25% .

Към всичко това трябва да се добавят и първите негативни ефекти от политиката „едно дете“. Съществувала между 1980 и 2015 г., тя е въведена, за да ограничи популацията, забранявайки на семействата да имат повече от едно дете. Поради традиционното предпочитание за мъжки наследници, през годините много семейства прибягват до селективни аборти и дори до убийство на деца, за да гарантират, че позволеното им дете ще е момче. Днес това води до непропорционален брой мъже спрямо жени. Политиката за едно дете допълнително допринася и за бързото застаряване на населението. В следствие от нея днес в Китай има по-малко млади хора, които да издържат нарастващата бройка на застаряващо население. Тази демографска промяна поставя в тежест системата за социално подпомагане. Опитите на държавата за компенсиране чрез отмяна на програмата и насърчаване на многодетните семейства, към момента не дават нужния резултат. Една война с множество жертви допълнително ще засили негативните тенденции.

Към всички тези настоящи и потенциални проблеми на Китай, в преценката за един военен конфликт трябва да се добави високата морална и социална цена. В случай на военна конфронтация срещу Тайван, разходите ще се разпрострат далеч отвъд бойното поле и биха могли дълбоко да засегнат работната сила, политическата стабилност и общото благосъстояние на Китай. Човешките и материалните разходи на войната също ще са значителни. Китай може да претърпи значителни загуби сред военния си персонал, загуба не само на хора, но и на умения и опит. Щетите върху военното оборудване и инфраструктура също ще изискват значителни ресурси за поправка или замяна, отклонявайки средства от други критични области като социалното благосъстояние и развитието на инфраструктурата. Правителството ще трябва да се изправи пред увеличена финансова тежест при осигуряването на пенсии и обезщетения за инвалидност на ветераните и техните семейства. След войната, независимо от нейния изход, ще има нарастващи разходи за здравни услуги и финансова помощ, което ще натовари и без това пренапрегнатата система за социално подпомагане. В добавка, политическата цена на един тайвански конфликт, дори и кратък, би била значителна. Китайското правителство ще се изправи пред предизвикателната задача да управлява общественото мнение и да смекчи всякакви потенциални вътрешни вълнения. Дори и привидно овладяно, китайското общество, особено през втората вълна на COVID-19, демонстрира несъгласие и на много места имаше протести. Възможността за сериозен брой жертви биха имали дълбоко въздействие върху легитимността и стабилността на управляващия режим.

Към днешна дата атака на континентален Китай над Тайван би донесла много повече несигурност и потенциални загуби на Пекин, отколкото ползи. Поради пословичното китайско търпение, такава агресия едва ли ще се случи. Това не означава, че рисковете за региона изчезват. Не значи и че при нужда от отклоняване на вниманието от вътрешни проблеми, Си Дзинпин няма да потърси външен отдушник на напрежението. Но при отсъствието на тези два фактора, е по-вероятно ситуацията между Китай и Тайван да остане предвидима, или както се казваше някога по БНР за нивото на р. Дунав - sans changement.

Следете новините ни в GoogleNews