(Не)възможното единение

България отново е пред избор. На дневен ред е поредния извънреден парламентарен вот. Вече се обсъждат участниците и резултатите от него. Започнаха спекулации за това кои ще са следващите управляващи. Правят се сметки за възможни самостоятелни или коалиционни правителства. Обаче малцина от парламентарно представените сега политици изобщо говорят какви действия възнамеряват да предприемат за развитие на страната, ако спечелят доверието на гражданите. Те се задоволяват с най-общи декларации, най-често за нуждата от реформиране на съдебната система и поддържане или промяна на европейската външнополитическата линия на държавата.

Същевременно лица от някои понастоящем извънпарламентарни политически субекти говорят за нуждата от обединение на продемократичните слоеве в българското общество и техните партийни представители с оглед съвместно участие в предстоящите избори за Народно събрание и президент на Републиката. Това начинание има за цел постигане на единство около краткосрочни и в крайна сметка конюнктурни политически цели. Смисълът му е да осигури достигане до властта на определен кръг от политически сили с важна, но ограничена по мащаб и времеви хоризонт задача – да се отвоюва държавата от олигархията (мафията). Ала това отвоюване се разглежда като краткосрочна цел, нямаща общо с представяне на конкретни мерки за подобряване живота на населението. Поради това е илюзия да се смята, че чрез такъв лозунг могат да се привлече мнозинството български граждани, които през последните години се оттеглиха от участие в политическия живот.

Тази част от политическия елит, която искрено иска да управлява в името на обществения интерес, следва ясно да го определи. Това може да стане под формата на цялостна и дългосрочна програма за цялостно реформиране на публичната сфера, съдържаща общонационални цели. Изработването на такъв проект не може да се осъществи без участие на критична маса от граждани. Ангажирането с неговата реализация предполага убеждаване на мнозинството от населението на страната в значимостта и реалистичността на преследваните цели. Ако се остане само при оповестяване на готови партийни предизборни платформи масовото включване в предстоящите избори на досега негласували граждани е обречено.

С оглед намиране на благоприятен излаз от настоящата политическа ситуация в страната следва да си дадем сметка в какво състояние се намира нашето общество. Неговият основен проблем е фрагментацията, основана върху дълбока криза на доверието, обхващаща както официалните институции, така и междуличностните отношения. Под съмнение са поставени и идейните основи на съществуващия обществен ред. Отсъства споделена вяра в ценностите, върху които е стъпило държавното ни устройство. Повече от 35 години след краха на тоталитарния социализъм липсва убедена подкрепа след значителна част от населението на страната за демократичната политическа система, пазарната икономика, върховенството на закона и гражданското общество – стълбовете на модерната държава. Иначе казано, не е налице споделен действен, а не само деклариран, обществен договор. Всъщност изработването в внедряването на такъв е същинската задача, която стои пред съвременните българи. И занимаващите се с политика е нужно да подпомогнат нейното решаване.

Така лелеяното от мнозинството сънародници единство следва да се търси не просто на основата на личностни или партийни предпочитания, а на смислени начинания, с които е готова да се ангажира преобладаващата част от днешните български граждани. Това означава, че ако изобщо е възможно единението на нацията, е нужно ясно да се определи в името на какво да стане то. При това споделената от широки социални слоеве общонационална програма би се осъществила само със съгласието и подкрепата на мнозинството не само на гражданите, но и на политическите сили. Това усилие би могло да има успех ако засяга основните параметри в живота на хората. Струва ми се, че за всички наши съграждани такъва безспорен ориентир може да бъде ‘индекса на човешкото развитие’ на 'Програмата на ООН за развитие' с неговите критерии и показатели. Още повече, че нашата държава вече на думи е подкрепила реализацията на световната програма за устойчиво развитие на човечеството, приета от ООН през 2015 г. Остава да се започне конкретна работа по нейното осъществяване и у нас. С оглед на специфичните условия в нашата страна към посочените цели можем да добавим и реформирането на областите на правораздаването и правоприлагането.

Направения по-горе извод се основава върху разбирането, че всяко човешко дело предполага предварително достигане на отговори на няколко ключови питания: какво, защо, къде, кога, как и кой. Това означава, че и в тук обсъждания казус е необходимо да си поставим тези въпроси тъкмо в посочения ред. Иначе казано, важно е българските граждани да си изяснят най-напред какво собствено очакват от следващото държавно управление да направи за подобряване на битието им. След това да осмислят способите за постигане на набелязаните цели и доколко са приемливи те за тях. Едва накрая да се попитат коя политическа сила е най-подготвена да осъществи техните желания. Ако тръгнат в обратен ред резултатът е гарантиран – ново разочарование.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

-----------------

Добрин Тодоров беше гост в студиото на OFFNews по темата за висшето образование. Разговора можете да видите тук:

Следете новините ни в GoogleNews