Вече втора седмица Европа е скована от студ (по местните стандарти), но въпреки почти пълната руска газова блокада цените на газа са наполовина по-ниски от тези през необичайно топлия януари 2023 г. Газовото оръжие на Кремъл засича за втора поредна година и Европейският съюз все повече вярва, че ще успее да прекъсне всички руски доставки, които преди нахлуването в Украйна осигуряваха над 40% от нуждите на ЕС от природен газ, коментира Би Би Си.

Половината от отоплителния сезон все още предстои, но европейците вече са се отпуснали и са решили, че лесно ще преживеят втората зима с маломерните дажба на "Газпром". И то не само защото синоптиците обещават затопляне през уикенда и крайно непривични за сезона температури през следващите седмици.

Основната причина за оптимизъм е, че дългосрочният европейски план даде първите си плодове. ЕС бързо се отървава от зависимостта си от руския газ чрез заместване, натрупване и икономии.

Но пълното освобождаване не е гарантирано и нещата могат да се объркат още през тази година.

Задушен, задушен...

"Газпром", контролиран от руския президент Владимир Путин, е намалил доставките на газ за Европа още преди войната. Но през 2023 г. настъпва качествена промяна - изпомпването на газ по тръбопроводите намалява повече от два пъти - с 53%, сочат изчисленията на експертите от изследователския център ICIS. В същото време доставките на втечнен природен газ по море остават приблизително на същото ниво като миналата година.

ЕС реагира, като намали потреблението и намери алтернативи на руския газ, най-вече в САЩ. Усилията дадоха резултат: средната пазарна цена на газа в Европа през 2023 г. спадна със 70% до 40 евро за мегават, изчислиха анализаторите на ICIS.

Настъпи нова зима, но цените не се повишиха както обикновено, а продължиха да падат. В разгара на януарските студове се даваха 30 евро на мегават, което е по-малко от 70 евро преди година и 300 евро в разгара на енергийната криза след руската инвазия и в пика на нарушенията в доставките в края на лятото на 2022 г.

И всичко това, защото потребителите вярваха, че няма да има недостиг.

"Зимата свърши. Да, знам, че в Берлин е -10°C, а в Осло -25°C. Но настроението на европейския пазар на природен газ вече е плажно. Дори ако студеното време се задържи до края на сезона, Европа все пак ще използва много по-малко газ за отоплителния сезон, отколкото при нормална зима", пише енергийният експерт на Bloomberg Хавиер Блас. 

Причината е рекордно топлият декември, постоянните икономии и солидните резерви.

Според анализатора на Bruegel Георг Закман през 2022 г. ЕС е намалил потреблението на газ с 15%, а през 2023 г. - с още 10%. Това се дължи отчасти на промишленото пестене, отчасти на въвеждането на слънчеви панели и вятърни турбини, отчасти на това, че хората се отопляват по-малко, а общините изключват фонтаните, осветлението и топлата вода на обществени места.

Доставките също се развиват добре.

Подземните хранилища са запълнени 80%. Преди войната резервите се изчерпваха много по-бързо. През 2022 г. в средата на януари са останали само 45%, а през 2001 г. - 60%.

Миналата година ЕС предприе скъпоструващи мерки и към средата на отоплителния сезон резервите вече бяха 80%, както и сега. Благодарение на това ЕС приключи миналия отоплителен сезон с рекордно количество резерви, което му позволи да изпомпва 100% за тази зима много по-рано от планираното и дори да запълни наетите хранилища в Украйна.

Според оценки на ICIS през 2024 г. потреблението на газ в ЕС ще се увеличи леко с около 8%, но все още ще бъде с 12% по-ниско от довоенните нива. В същото време Европа ще увеличи вноса на втечнен природен газ с 15%, което почти напълно ще покрие ръста на търсенето.

Всичко това ще позволи на ЕС да завърши настоящия отоплителен сезон с две трети пълни газови хранилища, а до началото на следващия да попълни резервите до 100%, прогнозира ICIS.

А цените най-накрая ще паднат до довоенните нива, надява се Мигел Гил Тертре, главен икономист в дирекция "Енергетика" на Европейската комисия.

"Ако сегашната тенденция се запази и ако няма изненади - геополитически, климатични и т.н., до пролетта цените могат да се върнат към историческите средни стойности от 2010-2020 г.", пише той.

Какво може да се обърка

По този начин Европа се надява да преживее следващата зима без криза, особено ако продължи да пести газ и увеличи покупките от алтернативни източници. Но това не е гарантирано, предупреждават експертите.

Хутите, Путин и саботьорите са три потенциални причини за нова енергийна криза, казват те.

Хутите блокираха Червено море - ключов маршрут за доставка на катарски втечнен природен газ, който представляваше 13% от европейското потребление през миналата година. Блокадата тревожи ЕС, призна тази седмица европейският комисар по въпросите на икономиката Паоло Джентилони.

"Досега ситуацията в Червено море не се е отразила на цените на петрола и газа и на инфлацията като цяло. Възможно е обаче да усетим последиците още през следващите седмици", каза той.

Европейската икономика е в застой и се очаква да нарасне едва с 1% през тази година. За да се стимулира растежът, е необходимо евтино кредитиране, но за да може Европейската централна банка да започне да намалява лихвените проценти след 10 последователни повишения, инфлацията, подхранвана от COVID и руската инвазия в Украйна, трябва да се забави.

Ако кризата в Червено море повиши цените в супермаркетите и бензиностанциите, намаляването на лихвите - а с това и съживяването на европейската икономика, ще се забави.

Путин е друга заплаха за стабилността на доставките.

Досега той не се е поколебал да използва газа, за да окаже натиск върху Европа и най-близките си съседи - Украйна, Беларус и Молдова. Тази година той ще има повод да прекъсне един от двата оставащи пътя на руския газ за Европа - транзита през Украйна.

В края на 2024 г. изтича договорът за доставка на руски газ за Европа през Украйна. Това традиционно се предшества от публичен пазарлък между "Газпром" и "Нафтогаз", като всяка от страните уверява, че няма да удължава договора. "Нафтогаз" вече направи такива изявления. Сега думата има Путин.

Ако украинският транзит бъде спрян, газопроводът през Турция ще остане единственият възможен маршрут за доставка на руски газ за ЕС. Белоруският маршрут, както и "Северен поток", отдавна не работят.

Саботажът на инфраструктурата е друга пряка заплаха за енергийната сигурност на Европа.

През октомври тръбопроводът Balticconnector, свързващ Финландия и Естония, както и паралелен излишен комуникационен кабел, бяха повредени на дъното на Финския залив. Ремонтите ще продължат поне до април.

На мястото на аварията беше открита двуметрова котва с тегло шест тона, като подозренията са за китайския контейнеровоз Newnew Polar Bear.

В Германия пък е бил саботиран газопровод в процес на изграждане от нов терминал, предназначен за внос на втечнен природен газ, който да замени руския тръбопроводен газ. Според германската преса в тръбата са били пробити осем дупки и тя не е могла да бъде пусната в експлоатация навреме.

Все още не е ясно кой е извършителят. Срещу строителството се обявиха активисти за борба с изменението на климата, но те никога не са крили исканията си. Тези, които са повредили тръбопровода на осем места, обаче не са разкрили пред обществеността нищо за себе си или за целите си. Нещо повече, според източниците на списание "Шпигел", свързани със сигурността, дупките са направени по такъв начин, че е трудно да се видят с просто око. Те са били открити по време на инспекцията само благодарение на електрониката.

Сбогом, оръжия

ЕС се надява, че газовото оръжие на Кремъл е неутрализирано и няма връщане назад.

След две зими европейците се чувстват уверени, че са в състояние да преживеят руската газова блокада и дори напълно да се откажат от руския газ.

Досега газът не е попадал в обхвата на европейските санкции. Всички съкращения са инициирани от Кремъл.

Още преди войната "Газпром" спря да продава газ на европейския спот пазар, а след инвазията спря "Северен поток" под измислени предлози и поиска газът да се плаща в рубли, а не както е по договорите. Някои държави решиха доброволно да откажат да купуват газ при такива условия, докато други продължиха да купуват газ на ниските предвоенни цени.

Сега ЕС стана по-смел и реши да наложи санкции. Той одобри правила, които ще позволят на 27-те държави членки на съюза да забранят закупуването на тръбопроводен и втечнен газ с руски произход. Такива санкции ще се считат за форсмажорни обстоятелства и ще спасят европейските компании от необходимостта да плащат неустойки за нарушаване на договор с руския "Газпром" или "Новатек".

Целта е до 2027 г. руският газ да бъде напълно отказан. ЕС очаква загубите да бъдат компенсирани от възобновяеми енергийни източници и общо намаляване на потреблението на въглеводороди в съответствие със заявената от него цел за неутрализиране на емисиите на парникови газове до 2050 г.

Критиците са убедени, че това няма да се получи.

Разходите за зелената революция са огромни, европейската икономика не расте, социалните проблеми се увеличават, а политиците, които обещават да намалят субсидиите за електромобили и вятърни турбини и да използват спестените пари за пенсии, обезщетения, здравеопазване и достъпни жилища, все по-лесно идват на власт.

Експертите са единодушни, че разводът с ключов доставчик на газ би бил кървав.

"Русия продължава да използва енергийните доставки, за да оказва натиск върху ЕС", твърдят три дузини европейски изследователи в съвместна публикация.

"В краткосрочен план ще бъде трудно да се замени напълно вносът на газ от Русия", пишат те.

Освен това газът е "най-чистият" въглеводород и доскоро, преди войната, ЕС го смяташе за основното преходно гориво от мръсното минало към чистото бъдеще.

Няма да има бърза ревизия на тези планове, тъй като алтернативите са още по-проблематични. Въглищата са по-мръсни, а ядрените централи изискват многомилиардни инвестиции за много години напред и са изключително непопулярни в много страни от ЕС, особено в индустриална Германия.