Една светлинка може да е достатъчна, за да запали фара на надеждата, че Украйна ще възкръсне

Бях на площада в мразовитата вечер не просто, за да подкрепя Украйна. Не просто, за да почета паметта на хилядите невинни цивилни жертви и разрушени градове от руската армия. 

Бях там, за да кажа ясно „Тук не е Москва“. И хилядата души, които бяха излезли като мен на студа, вероятно мислеха същото. 

Докато САЩ и Израел гласуват заедно с тоталитарния свят „ПРОТИВ“ резолюция на ООН, която осъжда Русия – за агресията ѝ в Украйна, ние, гражданите на една европейска страна, излязохме, за да подкрепим Украйна. 

Ще кажете: „Защо сте на губещата страна? Не виждате ли, че Украйна ще бъде просто преразпределена и нищо няма да остане от нея? Водите загубени битки“. 

Не, драги, не водим изгубени битки. И ще подкрепяме Украйна до самия край. Докато отблъсне агресора Русия от собствените си територии и докато Путин не бъде изправен пред Международния наказателен съд. 

Няма човечност, нито дори „разумна“ рационалност да подкрепяш насилника, а не жертвата на дадено насилие. Украйна е жертва и това не е „джендърска“ опорка, а самата реалност, в която живеят вече 3 години украинците. 

Не проумявам кога и какво се счупи в мнозина от нас, за да стигнем до момент, когато виждаме снимки на труповете в Буча и казваме, че „това са актьори“, хилим се неистово на страданието на онова убито от ракетите момиченце, пред снимката на което бяха поставили цветя и което един руски телеграм канал беше осмял просто нечовешки. Знаете ли колко „смеещи се“ реакции имаше отдолу? Над 64 000! 

Не ни трогват снимките от разрушените Маринка, Авдиивка и други градове в Украйна. Не, виновни са ни „либерастите“, а Русия просто се „отбранява и защитава“! 

Бях чела някъде... напоследък за всяко нещо използваме думата „фашизъм“. Говорим за „пълзящ“ фашизъм, за „розов“ фашизъм, за еди-какъв си фашизъм, идващ от т.нар. „западен свят“, а за фашисткия фашизъм нито думичка не казваме! 

За какви семейни ценности говорите и пропагандирате въобще, драги националисти, които палите чучела и мятате яйца с боя по Дома на Европа? На какво ще научите децата си? На омраза към различния, на оправдаване на насилието и убийствата? Какви деца ще пораснат от вашите семейства, щом не може да различите добро от зло? Жертва от насилник и защита от агресия? 

Каква полза от всичките технически постижения, от Тесла или Нюролинк на Илон Мъск, ако липсва най-обикновена човещина между нас? Живеем в свят на жестокост и липса на състрадание. Свят на свръхбогатите технократи, които смятат, че са богове, и на чекистите с тяхната примитивна жестокост и зло. Студен, обречен да загине в собственото си немилосърдие свят!

И именно заради това е важно да стоим до Украйна и до всеки невинно страдащ човек! Понякога една светлинка е достатъчна, за да запали фар на надеждата в мрака на отчаянието. 

Както подчерта и Вселенският патриарх Вартоломей в словото си за третата годишнина от началото на пълномащабната война: "Както Възкресението на Христос следва Неговите Страдания, така вярваме, че и Украйна ще възкръсне – че тъмнината на войната няма да трае вечно и светлината на правдата отново ще засияе". 

Следете новините ни в GoogleNews