Чешките следи в България

Зорница Йончева 30 ноември 2023 в 19:59 5932 0

Посланикът на Чехия Лукаш Кауцки

Снимка Авторът

Посланикът на Чешката република в България Лукаш Кауцки откри кръглата маса ''(НЕ)познатият чех. Чешкият принос за възродената българска държавност.''

Знаете ли, че село Войводово е известно като чешко село? Толкова голяма е била чешката диаспора у нас, че си отварят училище в София и издават вестници.

След Освобождението на България през 1878 г. 1726 чехи и словаци подават молби да бъдат назначени на държавна служба у нас. Сред тях има представители на най-различни професии – първият главен архитект на София и губернски главен архитект е чехът Антонин Колар, първият професионален зъболекар в България е чех; чех е един от първите професионални художници Мърквичка; известни предприемачи са братята Прошек, а археолози братята Шкорпил и Вацлав Добруски. Чехи като Ян Климеш се сражават в редовете на българските чети в Македония и в редиците на Македоно-одринското опълчение, а след погрома на България през 1913 г. чешкият журналист Владимир Сис разкрива пред европейското обществено мнение трагедията на българите военнопленници.

Превръщането на свободна България в модерна европейска държава дължим до известна степен на онези известни и по-малко известни чехи, водени от панславянската идея и искрица авантюризъм. Вестниците по онова време дори са определяли феномена като „чешка културна окупация“.

С идеята да бъде съхранен споменът за тези хора, напуснали родната Чехия и отдали знанията си за напредъка на новата си родина – България, Център за върхови постижения „Наследство БГ“ инициира кръгла маса „(НЕ)познатият чех. Чешкият принос за възродената българска държавност“, чийто домакин бе Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Негово Превъзходителство посланикът на Чешката република в България Лукаш Кауцки откри кръглата маса и изнесе факти, че днес взаимният стокообмен между двете държави е на стойност 7 милиарда евро, от които около 60 процента е чешкият експорт у нас.

Войводово – чешкото село в България

Войводово е второто у нас населено място с прави улици след Стара Загора – разказа на конференцията доц. д-р Марек Якоубек от университета в Пардубице, Чехия. И това не е случайно. Строителният техник – чехът Лубор Байер създава градоустройствения план на изгорената при Освобождението Стара Загора. Войводово пък е основано през 1900 г. от чехи, преселници от чешкото село Св. Елена в Банат, Румъния. Всъщност те първо основали в България село Сесек, но местните ги прогонили. На Петдесетница през 1899 г. около 250 българи, въоръжени с лопати, мотики, коси и вили тръгнали към чешките къщи и един от водачите казал на чехите: „Ако продължите да се противите, жива душа тук няма да остане“. И почнали да разрушават постройките, унищожили кладенеца, разкопали пасището, пише в спомените си Ауерхан.

Доц. д-р Марек Якоубек от университета в Пардубице, Чехия

И така, тези хора основават село Войводово през 1900 г. в местността Гладно поле между Крушовица и Мизия (Букьовци). Те са методисти. През 1905 г. отварят училище и кметство. През 1922 г. в селото пристига Готлоб Ковал, лужишки сърбин, който през 1925 създава т. нар. Група на свободните братя, и с последователите си основават дарбистка църква (протестантска секта). Нейната сграда в селото е известна като „Горната“, в която през социализма са се помещавали кино и читалище.
През 1928 г. от 691 жители на Войводово 476 са чехи, 74 са словаци, а 127 – българи. Селото е толкова населено, че има недостиг на земя. Затова 80 войводчани заминават за Аржентина, където създават своя колония.

През 1934 г. в селото си изграждат „Народен дом Томаш Гариг Масарик“, наречен Чешкото училище. През 1935 г. във Войводово живеят 582 чехи и словаци. Отново се чувства недостиг на земя и 12 чешки семейства – 62 души, се изселват в село Белинци (на турски Акчалар), Исперихско, и това е единственото място в света, където заедно са живели чехи и турци.
Войводово било „пример за чистота и отлична селскостопанска работа в цялата околност“ пише Кубка през 1949 г.

„Войводово беше рай - пише в спомените си Р. Янева. – улиците – чисти, метяха се всяка събота, дворовете – преметени и подредени“.

„Чехите бяха много организирани - църквата, жътвата, всичко“ – разказва Б. Попов.

„Там беше чисто, там научихме какво значи ред“ – пише Е. Попова.

През 1946 г. Чехословакия отправя призив към своите поданици да заселват обезлюдените от немците Судети. На 6 май 1949 г. е подписано споразумение за изселване на чехите и словаците от България. Чешките семейства от село Войводово се преселват в Южна Моравия, остава само семейство Копривови. Със смъртта на последния чех в селото – Людвиг Коприва, приключва и чешката му история, за която днес напомнят останалите типични чешки къщи.

Чешки музиканти създават военните ни оркестри

Чехите се оказват първопроходци в немалко сектори на обществения живот на новоосвободената българска държава. Създаването на военни духови оркестри е свързано с имената на чешки музиканти, разказа на кръглата маса проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова от НБУ. Йозеф Хохола е диригент на първия военен духов оркестър.

Проф. д. изк. Елисавета Вълчинова-Чендова от НБУ

През 1902 г. излиза закон у нас, който забранява на чужди граждани да заемат служба в българската армия, и тогава спират да идват чешки капелмайстори, а много от тези, които са в България, я напускат. Все пак някои остават. Дико Илиев например работи с Александър Вейнер.

Панчо Владигеров, Любомир Пипков и други български музиканти са ученици по пиано на Хенрих Визнер, той е свързан и оперното дело у нас. Чешкият капелмайстор Франц Щрос, диригент на флотския оркестър в Русе, участва като доброволец в Сръбско-българската война, за което е удостоен с орден „За храброст". Автор е на марш, посветен на първия български генерал Сава Муткуров.

Защо идват чехи в България?

На този въпрос отговаря проф. д-р Владимир Пенчев.

В края на XIX – началото на XX век е много силна панславянската идея.

Донякъде го има и моментът, че българските земи след освобождението от турско робство в съзнанието на средния европеец са част от Ориента и предлагат приключения.

По онова време в Австро-унгарските земи най-силно развита е индустрията в Чехия. Чешките индустриалци търсят възможност за експанзия. Освен известните ни пивоварни в Лом, София, Шумен, чехи създават и първите ни захарни заводи в бургаското село Камено и в Горна Оряховица. Когато чешките индустриалци строят заводи в България, с тях се преместват у нас цели чешки работнически колонии.

До Освобождението у нас е нямало фотографи, акордьори. В България идват чехи и тук отварят своите малки частни бизнеси.
Когато пристигат в България, чехите са с австро-унгарски паспорти, защото по това време Чехия и Словакия са част от Австро-унгарската империя. Затова на повечето имената у нас са познати с немските им произношения.

Чешките учители са най-голямата група чужденци в българските училища след Освобождението, разказва д-р Павел Земан от Бърно. По това време има чувствителна липса на ерудирани хора в България. 38 Чехи учители има в мъжките гимназии в София, Пловдив (където 70 процента от преподавателите са чехи), Сливен, Кюстендил, В. Търново.

Д-р Павел Земан, Бърно

Идват и жени. Франтишка Сенлерова става директор на Областната девическа гимназия в Пловдив. Преподава анатомия, химия, икономика, френски език, ръкоделие, чертане. Чешките учители у нас започват да пишат и да превеждат чешки учебници, те въвеждат терминологията в много от учебните дисциплини. С тях е свързано и началото на археологически, литературни и др. клубове, създаването на Художествената академия в София, на Селскостопанско училище в пловдивското село Садово, и др.

Следването на нишката на българо-чешките културни взаимоотношения Център за върхови постижения „Наследство БГ“ възнамерява да продължи с историите на успешни българи, получили образование в Чехия.

----------------------------

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови