Интересни паралели има между професионалната кариера на един български и един чешки журналист. Емил Чермак преди 130 години започва да издава в Прага вестник „Лидове новини“, чийто директор днес е д-р Веселин Вачков. Един чех, който идва в България, работи за български вестници и е определен заради своя основополагащ принос за прохождащата българска журналистика след Освобождението като баща на репортажа у нас. И един българин, който днес е начело на най-стария и уважаван вестник в Чехия.

Д-р Веселин Вачков беше в София като гост-лектор на конференцията „(НЕ)познатият чех. Чешкият принос за възродената българска държавност“, инициирана от Център за върхови постижения „Наследство БГ“ с домакин Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, където разказа за следата, оставена от чешкия журналист Емил Чермак в българската журналистика:

Към темата ме доведе едно интересно стечение на лични и професионални обстоятелства. През 2003 г. бях вече главен редактор на вестник „Лидове новини“. За декември планирахме специално приложение по случай 110-тата годишнина на вестника, която трябваше да се отбележи тогава (На 16 декември 1893 г. излиза първото издание на „Лидове новини“. Това е най-старият чешки вестник, излизащ до днес.) В тази връзка отворих отново книгата на чешкия историк Иржи Пернес, писана за стогодишнината на „Лидове новини“, и с изненада открих кратък пасаж за първия главен редактор Емил Чермак, който основава вестника и е негов главен редактор за около две години, след което буквално изчезва. Навремето е имало много спекулации какво се е случило с него. По-късно се установява, че е в тогавашна България. Направих проверка и установих, че Чермак е прекарал почти 20 години в България и през цялото време се е занимавал и е преподавал журналистика. В известен смисъл аз съм вървял по обратния път на неговия. Той е чех, работил в български вестници, аз съм българин, работил в чешки. Установих, че българският период на живота на Чермак е много малко проучен. И до днес няма статия на български език в Уикипедия за него. Това ме подтикна да напишем заедно с майка ми – проф. Кина Вачкова, статия за тази интересна личност.

Източниците, от които съм черпил, са спомени и оценки за Емил Чермак от негови български съвременници, чешки историци, българските вестници „Вечерна поща“, , „Мир и „Воля“, за които има сведение, че Чермак е работил по време на престоя си в България. Имах възможност да прегледам и семейния архив, семейната хроника, написана от неговия син Боян.

Когато говорим за следосвобожденска журналистика в България, първото име, което идва наум, е това на Владимир Сис. Типологично Чермак е доста по-различен от Сис. Докато Сис е една почти романтична фигура: военен кореспондент, писател, славянофил, страстен защитник на българската национална кауза, то Чермак е опитен ръководител, днес бихме казали медиен мениджър, с познания в издателската сфера, същевременно ментор на млади журналисти. Имено като такъв той оставя следа в българската журналистика. Следа достатъчно силна, за да накара видни български журналисти и издатели от времето да го нарекат баща на репортажа в България.

В историята на чешката журналистика Чермак е известен като първият главен редактор на „Лидове новини“ и след това като основател и директор на Чешката телеграфна агенция, която съществува и до днес. Той е основал две медии, които продължават да съществуват над сто години. Между тези две големи дела той прекарва почти 20 години в България, а именно от 1895 до 1918 г., с прекъсване от две години.

Журналистическата си кариера Чермак започва обещаващо след завършване на немска гимназия в родния си град. Следва право в чешкия университет в Прага. Проявява интерес към политиката, което го довежда в журналистиката. Сътрудничи на вестник „Народне юристи“, на списание „Чех“ и др. От края на 80-те години на XIX век, поради русофилските си настроения, започва да се подписва с псевдонима Козак.

Привлечен от бърненския адвокат, политик и издател Йозеф Странски, през 1890 г. заминава за Бърно, там редактира вестник „Моравске листи“. От 1893 г. става главен редактор на новосъздадения вестник „Лидове новини“. И изведнъж, след този добър старт, през пролетта на 1895 г. Емил Чермак изчезва. Докато „Лидове новини“ накратко съобщава, че поради семейни, лични причини е напуснал Бърно, други вестници сензационно пишат, че най-вероятно се е удавил, че дори са намерили дрехите му и прощално писмо на брега на бърненската река. Трети смятат, че е заминал за Русия. В действителност Чермак се озовава в България. Как точно е стигнал в България нямам информация, но се изяснява причината, поради която е напуснал Чехия. Тя не е нито политическа, нито икономическа, а строго лична – бягство от обещан, но нежелан годеж. В архива на семейството е запазено писмо от явно неосъществената годеница Зденка Седлакова, която изпраща писмо до негови роднини и настоява за информация дали Емил е при тях. Писмото е от 17 април 1895 г., което дава основание да датираме напускането му на тогавашна Австро-Унгария и пристигането му в България през лятото или втората половина на 1895 г.

Ако погледнете тогавашната карта на Европа, там няма много други държави, където да се избяга. Така че България е била в известен смисъл естествен избор. Възможно е да е познавал чехи, които вече са в София, защото той доста бързо се вписва в чешкото общество в българската столица. Първоначално се препитава, като урежда документи на чешки търговски дружества и на чехи, пристигащи и пребиваващи в България. Близък е с известни чешки фамилии и предприемачи в София. Тук се запознава и със съпругата си, художничката Анета Ходина, еманципирана млада жена, една от първите три възпитанички на Художествената академия в София, след това продължила следването си в Мюнхен, в Цюрих, единствената жена от съзвездието около вестник „Българан“. Тя е дъщеря на представителя на Източната железница, по-късно висш чиновник на Българските железници Антонин Ходина. С Чермак сключват брак през 1908 г. Имат две деца. Интересното е, че на сина си родителите дават българското име Боян. И години по-късно, в писмата си, вече писани на чешки, след като са живели в Чехия след завръщането си, бащата продължава да се обръща към сина си с българския деминутив Боянчо.

Емил Чермак явно бързо научава български и се включва в живота на българската столица. Интересен детайл: В къщи са говорили на български. Съпругата му, след завръщането в Чехословакия, имала нужда от децата си да й превеждат. Защото те по-бързо, след като тръгват на чешки училище, си възстановяват чешкия. Дъщеря й е ходила с нея по магазините, за да й помага да пазарува. Толкова е била потопена в българската среда.

В София Емил Чермак става един от „по-турболантните представители на тогавашната вестникарска дружина“ (думи на журналиста Георги Каназирски – Верин, който описва в спомените си Чермак така: „Чех, вестникар от западен стил и единствен, който носеше цилиндър в тържествени дни“).

Историкът на българската журналистика Георги Николов през 1932 г. пише: „Емил Козак Чермак е чех по народност, научил скоро български, и става шеф на репортажа на вестник „Вечерна поща“, после на вестник „Мир“. Задоми се тук и проживе до освобождението на Чехословашко, след което отиде в Прага и бе назначен за директор на печата в тамошното Министерство на външните работи. Емил Козак Чермак беше един от редките журналисти в България като култура, способност и коректност - качества, заради които той остави дълбоки приятни спомени в журналистическата колегия у нас.“

Емил Чермак работи в различни вестници в България. Често е сменял редакциите. Най-дълго работи за в. „Вечерна поща“ – влиятелен високотиражен вестник, излизал до Първата световна война. Според изследователи на българския печат, конкретно цитирам Борис Андреев, „Вечерна поща“ е била водещ вестник на Балканите с много чуждестранни кореспонденти. Чермак е сред първите членове на редакционния съвет на органа на Народно-либералната партия „Воля“, чийто директор е Симеон Радев, с когото Чермак се запознава във „Вечерна поща“. Сред сътрудниците, заедно с Иван Вазов, Антон Страшимиров, Анна Карима и др., е и на вестник „Мир“ – орган на Народняшката партия. При прегледа на броеве в Национална библиотека на първите два вестника и на извадки от третия не намерихме нито един материал, подписан от него.

Тук трябва да спекулираме кои са причините. В първите вестници в началото на века авторите на материалите обикновено не са се подписвали. Такава е била и традицията в Чехи. Освен, разбира се, авторът на уводната статия, който най-често е бил главният редактор. Другата причина е явно свързана с неговата роля на шеф на репортажа във вестника, т.е. не толкова роля на автор, а по-скоро на организатор и ръководител на журналистическата работа. Възможно е да е имало и трета причина. Той все пак е бил поданик на Австро-Унгария, а не малка част от политическите репортажи на деня са били в посока, която на австрийските власти не би им харесала.

Имено като организатор и ръководител на работата определя ролята му в спомените си несменяемият главен редактор на един друг голям тогавашен вестник - „Утро“ – Стефан Танев: „Козак Чермак, създателят на репортажа у нас, някогашният шеф на репортажа във „Вечерна поща“, а след това по време на световната война преводач при мене във в. „Утро“ и мой учител по репортаж в началото на журналистическата ми кариера, учител на първите наши репортери …(споменава много имена).“

По спомени на съвременници обаче приходите на журналистите от работата им за българските вестници не са особено високи, така че за Чермак е много важно сътрудничеството му с чуждестранни агенции като Ройтерс, Петербургската телеграфна агенция, немски вестници. Той е ползвал 8 езика. През 1912 г. кандидатства за военен кореспондент на органа на Младочешката партия „Народни листи“, но водачът на партията и по-късно премиер на Чехословакия Карел Крамар предпочита Владимир Сис.

В началото на декември 1914 г. Чермак заминава за Прага по поръчение на Петербургската телеграфна агенция, за да събере информация за политическата ситуация в чешките земи. Там се среща с Масарик, Крамар и други политици. Със събраната информация се среща с шефа на руската Петербургска телеграфна агенция в Цюрих, но когато се връща в Прага, е задържан от полицията (тогава, да не забравяме, Австро-Унгария и Русия са били две страни в конфликта, т.е. той е работил за врага). След кратък престой в пражкото полицейско управление Чермак е депортиран в Долна Австрия, в Хелерсдорф, където има лагер за интернирани, от който излиза след повече от две години, благодарение на амнистия. Две години, през които семейството му продължава да живее в България. Издържа се от магазина за шапки на съпругата му. Преди отпътуването им за Прага тя продава магазина за 100 хиляди тогавашни лева. Поради девалвацията на българския лев обаче тя реално губи почти 80 процента от сумата.

След основаването на Чехословакия Чермак е поканен от президента Томаш Гариг Масарик да оглави Чехословашката телеграфна агенция, която съществува и до днес. По негово време се построява сградата на улица „Оплеталова“ в центъра на Прага, където е седалището. Управлява 12 години до края на 1930 г., когато е пенсиониран принудително по решение на тогавашния министър на външните работи и бъдещ втори президент на Чехия Едвард Бенеш заради репортаж за преследвания на немци в Прага. Толкова по темата за свободата на словото в Първата Чехословашка република!

След пенсионирането си Чермак чете лекции по журналистика до окупацията на Чехословакия през март 1939 г.

В Чехия семейство Чермакови не прекъсва връзките си с България. Емил Чермак е почетен член на Чехословашкото общество за културни и стопански връзки с България. Когато през 1926 г. в Прага се организира българска представителна изложба, той и съпругата му са сред най-видните посрещачи. Семейството посреща в Прага български приятели като Борис Михалчев, Борис Вазов и съпругата му, когато е посланик в Чехия преди Втората световна война.

Делото на Чермак в полза на България не е забравено, въпреки хладните външнополитически отношения между двете държави през този период. През 1929 г. той е награден с Командирски кръст на българския Народен орден за гражданска заслуга. В архива му се пази грамота, подписана от Цар Борис III. Присъствал е и на единствената среща между цар Борис и президента Масарик през 1935 г.

През 1941 г. почива съпругата му. Чермак почива през 1949 г.

Защо следата му в България е толкова малко известна и проучена? Отговор дава съдбата на българските вестници, за които е работил. Те са затворени. Определени от следдеветосептемврийската историография като буржоазни и до голяма степен забравени. Подобна е и съдбата на негови познати и приятели в тогавашна София. Настоящото проучване е скромен опит за връщане на името на Емил Чермак в историята на българската журналистика от началото на ХХ век като една ярка фигура, придавала европейски характер на тогавашните медии и възпитала една генерация журналисти, ставайки по този начин баща на репортажа в България.

---------------

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от проект BG05M2OP001-1.001-0001 „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.

Още по темата

30/11/2023

Анализи и Коментари

Чешките следи в България