Генко Генков – сам отвъд човешкото, твърде човешко

Някога мъдрец сравнил човешката цивилизация с черво. Звучи ви цинично? Може. Мъдрецът обаче се обосновал. Животът на цивилизИРАНИЯ наподобявал преход през черво. Малко след раждането човекът бивал засмукван от храносмилателния орган – така де, цивилизацията. В него започвал да бъде облагородяван от цивилизационни сокове. Личността бивала смилана на фини частици, после отново слепвана по начин, предотвратяващ дразнение в червото. За ред вместо разстройство настоявало червото. Такова било правилото му.

Перисталтики и метеоризми прекарвали човека през чревния тракт. Човекът обаче оставал с впечатление, че не те, а той е движеща сила. Перисталтики и метеоризми дори считал за негова свободна воля. Негов независим избор. Движение напред. Към … цели. Към … постижения. Е, малко озадачен бил защо свободна воля причинявала безпомощно въртене, подмятане, бълбукане и други несгоди. След като отговор не намирал, свиквал.

Както по-горе стана ясно, в червото човешката личност - според вярванията творение Божие или материална издънка – бивала доработвана. До степен, изключваща риск от дразнение в червото. Замислил се мъдрецът. Особено за прословутата „Божествена искра“, която всеки човек носел в себе си - дори онези, считащи се за материална издънка. Божествената искра, оформяща личност. Какво се случвало с нея? Накрая се сетил. Като всяка искра, Божествената също трябвало да пари. Да предизвика киселини, гастрити, колити, а по-силна искра дори язви в цивилизационния тракт. Затова бивала гасена. Докато се охладявала до … активен въглен.

Но оставал въпросът: защо човек позволявал цивилизИРАНЕТО. (Ако въобще имал избор…) Плашеща скука, сетил се накрая мъдрецът! Неумение за насаме. Сам със … себе си. Панически страх да си признае, че се ражда, живее и умира сам – дори да е заобиколен от тълпи. Че е престой протяжен, еднообразен. Изпитание някакво. Перисталтики и метеоризми изглеждали спасително разнообразие в скуката. Дори досадните им, ненадейни удари. Дори синини, които оставяли по тялото, главата и често под очите. Ех, въздъхнал мъдрецът - какво друго смислотворене можело да има в тъмен маркуч, водещ към неугледно отверстие…

Като всяко черво, пояснил мъдрецът, и цивилизационното било непрозрачно. Тук-там прониквала оскъдна светлина. Образувала сумрак, който на обитателите стигал само за догадки. Останалото било пълен когнитивен мрак. Именно той бил решаващ за цивилизИРАНЕто. ЦивилизИРАНИТЕ от малки свиквали с мрака. Бил естествено състояние. Създавал им дори … усещане за сигурност. За подслон и закрила. „My gut is my castle“…

Рядко, но все пак се случвало - Бог ли, съдба ли - създавал несмилаем човек. Човек, непригоден за мрак. Противопоказен за червото. То разпознавало опасността. Не засмуквало. Отделяло го да живее на светло. В самота…
Сетих се за притчата, гледайки юбилейната изложбата на Генко Генков в Софийска градска художествена галерия. Годината е 2023-та. Видях един от неядливите. От непригодните за канален ред. От светещо неразбираемите. От самотно присъстваемите. От неизгасяемите.

Видях ситуация като в платоновата пещера. Светкавица срещу чревно-цивилизИРАЩ мрак. Атакуващ сноп светлина. Пристъп на оздравително гадене. Атентат с четка.

Видях пробойна за истинско. Барикада срещу лицемерие и ласкателски патос. Неумение за морковче и паричка (хонорари, грантове, облаги, власт…). Непревземаема самонадеяност. Бесен талант. Такова не остана…

В хроничното безцветие на цивилизИРАНия Генко нахлува с цвят. Лечебно. Като лек за цветна слепота. За притъпени от сумрак сетива. Обявява навика за враг на човека. На човечеството въобще. Чупи геометрии на видимо. Открехва невидимо. Банално става видение. Банално разкрива онова, което прикрива.

Но! Все пак! Как така цветен бунт в сумрак! Има ли чувствителност! Има ли интуиция, която да откликне! Генко намира. Бунтът не изтлява в нищото. Намирал е приживе – далеч не при всеки… Повече намира сякаш днес. Може би още повече ще намира утре. Изложбата в СГХГ го доказа. Генковизмът оглави културния афиш на 2023 г. Публиката усети разлика. Пожела удължаване на изложбата.

Кураторите Аделина Филева, Красимир Илиев, Наташа Ноева и асистент куратора Ана Топалова за пръв път показаха целокупния Генко Генков. Видяхме в хронологичен ред творчество и творец, сложили летва за истинско и истинно в изкуството. Видяхме мерило. За да го спомняме, с помощта на юбилейната изложба в СГХГ ведно с колекциите на Национална галерия, общински галерии в цялата страна и важни частни колекции подготвяме докуметален филм, който ще покаже цялостния Генко Генков. Генко ще оживее. Генковизмът ще заговори съвременника…

Да не би да е фокусник Генко Генков, питаме се, слисани от неговото неистово себеотстояване. Изглежда невъзможен в манталитета на времето ни. Прословутата наша постгероична плюшеност… Още по-невероятен обаче изглежда на фона на своето време. Соц-невзрачно беснее - Генко обаче се смее. Генко лудее. Все отвъд онова, което Ницше нарича „човешко, твърде човешко“. Което и днес - в блуждаещо настояще – произвежда кражби и дребнотемие, дребномислие и дребноделие. Целия наш изискан канибализъм…

А при Генко? Сериозността на живопистта осъзната. Нагон за прозрение надскочил еснафско самосъхранение. До степен на апостолическо себераздаване. Е, не бива да е възможно! Къде е уловката?

Позасрамени от примера, търсим слабост. Човешка слабост. Не може да няма продажност. Или фокусничество? Виртуозно, но … фокусничество. Подобно на практикуваното от безчет тарикати, които със заучени трикове в публики отприщват тикове - роботни ръкопляскания. Майстори на банален ефект. На напудрена некадърност. Такъв ли е талантливият тъмноборец? Такова не видях. Такова не прочетох и в биографията. Дадено е да надскочи. Да сведе знаци. Едновременно тукашни и отвъдни. Докосваеми и недосегаеми. Очевидни и озадачаващи…

Генко ги превръща в таен език, на който ни заговоря. Възбужда сетивност, която усеща, че човек, колкото и тежко да е цивилизИРАН, няма как да загуби… Цветни видения надмогват слепозрения. Видения отвъд примирения. Светва светлина на външен. Символика на отскубнат. А – виж ти! Оказва се разбираме! Дори тук-там безсилни да вербализираме. Но нали голямото изкуството започва, където думите свършват…?

Тръгвайки си от изложбата, във фоайето на галерията срещнах един от кураторите – Красимир Илиев. Спонтанно споделих. Генко, казах, е бил сто години преди времето си. После, излизайки от галерията, се замислих. Осъзнах, че без да искам съм обидил Генко Генков. Той не е сто или двеста години преди времето си. Не е и просто „отвъд видимото“, както го описваше заглавието на изложбата. Освен отвъд видимото - или именно поради това - тайният език на Генко Генков е и отвъд времето и пространството. Отвъд времето с белези на класическа непреходност. Отвъд пространството с разбираемост по цял свят.

Заимствал ли е Генко Генков за езика на своето изкуство? Като всеки художник, неминуемо да. Как го прави обаче! Не щампова. Не прерисува. Талантливо втъкава чуждото в свое светоусещане. Светоусещане ненаподобимо. Послание отличимо. Оригиналното-негово води. Зачева диалог със зрителя. Светва екзистенциалната лампа.

Осъзнал светлосилата си, Генко и не помисля да поддаде на опитомяване. Наясно е: хигиена преди всичко…! Пази изкуство чисто. Ръбато. Нехае, когато цивилизИРАНИ считат него и начина му на живот странен. Когато, плашейки ги, остава встрани. Нали оттам по-добре наблюдава обречеността. Мравуняка. Пъплежите. Онова, което ежедневно препотвърждава усещането му, че всичко това не е за него. Че е тук за друго. Сам е с бутилка евтино вино, но диша свободно. Гледа широко - вместо от мравешки ракурс. Вместо … надупен през ключалката на живота.

Суети, индоктринации? Неподвластен. Лакомии, зависимости? Неподвластен. Конюнктури, моди? Неподвластен. Онези конюнктури и моди, които немски изкуствовед шеговито апострофира така: „Милиони мухи не могат да лъжат, яжте ла.на!“ Генко е далеч от всичко това. Духом е там, където то няма значение. Където аскети отпочиват в мъдрост.

Наричан е „Гогенко“. Намек за прилика с аскета Ван Гог. Тя е очевидна. Виждам обаче и прилика с друг пословичен аскет – протоциника-провокатор Диоген Синопски. Диоген предизвиква съвременника си за себеосмисляне, правейки за смях цивилизацията му. Но и самия съвременник - като маханичен нейн изповедник. Като … цивилизИРАН. По аскетизъм Генко не отстъпва. Не по-малко по проникновение – нищо, че неговото е визуално.

Ето какво учи Диоген Синопски. Враните, казва той, са по-приятна компания от подмазвачите, защото първите изяждали мъртвите, вторите - живите… Най-ценна на света била свободата на словото. Как да не се съгласиш…!!! Ходи посред бял ден с фенер сред тълпите на пазара, а когато го питат какво прави, отвръща, че търсел … човека. Заключава, че харесващият се на масите можел да е евнух, но не и философ. Когато Александър Велики идва при него и обещава да му изпълни едно желание, Диоген пожелава единствено Александър да се отместел, за да … не му скривал слънцето. Всичко това може да е от Генко Генков.

Стряскаща е за нормалните генковата неприкосновеност. Невъобразима. Непосилна. Толкова непосилна, че предизвиква ревност. В афект зли езици измислят имена за художника. „Генко лудия“. „Генко пияницата“… Винаги обаче, когато го наричат така, гласът трепери. Наяве излиза колебание, издаващо почит. Признание за превъзходство.

Техника и стилистика на Генко Генков старателно изследва и описва каталогът на изложбата в СГХГ. В него са събрани и документи от жизнения път. Който е докоснат от картините му, вероятно вече го притежава. Бързо става ясно, че явлението Генко Генков е повече от техника и стилистика. То е надформално. Надматериално. Генковизмът е единство от творчество и личност. Каталогът го показва.

Ще задълбочим и доразкажем в нашия филм. Планираме да е с продължителност около 60 минути. Ще дадем думата на семейството, приятели, колекционери, водещи изкуствоведи. В сравнение с юбилейната изложба в СГХГ ще покажем два пъти повече творби. По-голямата част от тях вече ги имаме професионално заснети и обработени. Излъчвания в национални телевизии и участия на фестивали ще покажат майстора пред широка публика. У нас и навън. След това филмът ще бъде общодостъпен в YouTube. За да живее разказа за Несломения.

Ще има ли оттук-нататък последователи-генковисти? Това сякаш е въпросът…

Още през 70-те години на 20-ти век соц критици осъзнават Генко Генков като философ с четка. Стихиен, но философ. Юбилейната изложба го показа. Философия със символи и синтаксис на тайния език. Прилича - по Фуко – „на избиване на прозорци там, където има единствено стени“. Разкрития, които надмогват ялова абстракция, пониквайки директно от околния свят. Генко винаги рисува от натура. От непосредствено видимо. Вади недозабелязани, недооценени моменти. Прави ги акценти. Смисли. Пречистено-видяно на платното нарушава своето мълчание. Започва да споделя, какво е криело досега.
Пейзажът е основен генков жанр. Любима философска тъкан. Майсторът превръща пейзажи в трактати върху човека. Върху чувства и разсъдък. Случват се фантастични ландшафти, в които главно действащо лице е не природата, а … човешката душа. Платната стават нейни топографии. Пътеводители за изследването ѝ. Често показват вариации на неуловимости. На обречени копнежи. На парадокси, задушили очаквания в интимна прегръдка.

Генковите портрети пък са шокови полета. Метафизични сугестии. Бунтове срещу безразличие. Често разтърсващи зрителя до загуба на самообладание. Рязък апел за отказ от навик. От познато, повърхностно, видимо. За поглед навътре, докато от подсъзнание изплува важно, дълбоко затискано по навик. Докато в дежавю се проясни онова, което носим, но сме забравили – онова, което хвърля сянката в платоновата пещера… Случва се ритуално себе- и свето-загубване за себе- и свето-откриване…

Генко не подминава възможност да изобличи управленски метеоризми в цивилизационното черво на своето време. Насред зрял социализъм, шумно нарича силни на деня фашисти. Вади от равновесие партийни номенклатури. Публично им слага огледало. Да се видят. Какво говорят, а какви ги вършат. От какъв идеал тръгват, а до къде го докарват. Властта е смутена. Реагира истерично. Многократно го въдворява в психиатрия. Генко сякаш само това чака - да я унижи. Властта отново е цопнала в капана му. Без да иска, е признала, че е по-силен от нея. Искала го е победен, самотен. Направила го е ярък, чуваем. Направила го е легенда.

А Генко има качества и биография за легенда. Генко … боде. Къде останаха днес бодливите интелектуалци. Не сребролюбивите – бодливите. Кой ще сложи днес огледало на партийни апаратчици – и на русофили, и на русофоби - за да видят какво говорят, а какви ги вършат. От какъв идеал тръгват, а до къде го докарват...

Нужда има. Милитаризъм глас надига. Фашизъм неприлично намига. Ястреб вместо чучулига. Отново ли застига…? Морбидни метеоризми къркорят приспивно. Всичко живо считат наивно. Очевидно наричат привидно. Няма обаче генковци! Има интелектуалци висящи във Фейсбук като прани гащи…

Наскоро очевидец ми разказа случка. През 1981 г. трябва да е било. Съюзът на българските художници набира картини за предстояща изложба. В сградата на съюза - на ул. „Шипка“ 6. На втория етаж художници представят свои творби. Пред комисия, чийто председател е Светлин Русев - по онова време председател на СБХ и член на ЦК на БКП.

Генко Генков също решава да опита. Донася платна. Подрежда ги пред комисията. За пореден път е арогантно отхвърлен. За пореден път по политическа линия. Генко е бесен. Без колебание казва на комисията мнението си за нея. Юнашки. Шумно. Безапелационно. Напомня на другарите комунисти, че по нищо не личи да не са фашисти. Накрая ги благославя с цветна псувня. Грабва платната и си тръгва.

На стълбищната площадка обаче се натъква на интересна находка - избрани за участие в изложбата картини. Подпрени са на стена. Преглежда ги Генко. Открива сред тях една на достопочтения председател на комисията Светлин Русев. Без колебание следва генковистки пърформанс. Препикава я. Препикавайки официоза, препикава задушливото тесногръдие на времето си. А може би задушливото тесногръдие на всички времена…

Разказах случката на приятел, а той ми вика: „Днешните интелектуалци може вече и да не пикаят. След отмяната на пола, нищо чудно да е отменено и пикаенето…“

Който харесва Генко Генков и иска да помогне да съхраним спомена, да го спомнят и тези след нас, е добре дошъл да дари за създаването на филма. Подробности за извършване на дарението ще получите на телефон 0886798510 или на имейл [email protected]. Легендата, която ще предадем, съживява и надживява. Бесен талант. Светеща неразбираемост. Самотна присъстваемост. Неизгасяемост. Непревземаема свобода. Бодливият, засрамил сребролюбивия.

Ще успеем. Кой колкото може. Всички дарили над 200 лв. ще бъдат упоменати в края на филма като негови създатели. Имената ще бъдат изписани под надслов „С помощта на…“. Вече има и първи крупен дарител. Магистър-фармацефт Сава Огнянов, Изпълнителен директор на Полфарма България, потвърди, че фирмата му ще подпомогне продукцията със значителна сума.

Следете новините ни в GoogleNews