Ден 57: Избори. Канадските дневници на Райна Александрова

Избори в Канада

Както вече сигурно сте осведомени, вчера бяха федералните избори в Канада, които спечели Либералната партия с почти пълно мнозинство (не стигнаха 3 депутатски места за пълно). Което означава, че либералите ще искат подкрепа от някоя от другите малки партии в парламента.

Забележителното в този избор беше, че само допреди 3 месеца либералите бяха далеч надолу във всички класации, а лидерът им Джъстин Трюдо подаде оставка - като шеф на партията, а съответно и като премиер. Тук премиерът винаги е лидерът на управляващата партия.

Следващите избори се очертаваше да спечелят консерваторите, при това с голямо мнозинство. Но. Междувременно в САЩ се случи природно бедствие №47 и това обърна нещата за рекордно кратко време.

Първото, което шокира, раздразни и направо вбеси канадците бяха претенциите на 47 към националния суверенитет - не дори лъжите как САЩ "субсидират" Канада. (Ми не купувайте нефт, газ и ток от нас и няма да ни "субсидирате". И аз "субсидирам" така кварталната бакалия.)

И тъй като 47 фамилиарно наричаше Трюдо "губернаторе" още от ноември, това премина на друго ниво. И се усети нуждата в обществото от силен лидер (не диктатор обаче!) - такъв който да се опълчи на 47. И така се появи Карни, като един от кандидатите за овакантеното място на Трюдо.

Това, което рязко го отличаваше от другите кандидати, е първо, че не е кариерен партиец, и после, че е с наистина впечатляваща биография на финансист - бивш гуверньор на Банк ъф Ингланд по време на Брекзит, а преди това - на канадската национална банка, и то във времето на голямата криза 2008-ма година. Човек, управлявал в големи кризи.

Но това, което лично мене ме впечатли, беше първото му интервю пред британска медия, още като кандидат за партиен лидер - в което той ясно и спокойно произнесе крилатата фраза: "We will stand up to a bully"("Ще се опълчим на бабаита").

Когато журналистът се опита да подхване оня полунеутрален тон, който в този момент господстваше по отношение на тръмпистките изцепки: "То това може и като притискане да се тълкува...", Карни го прекъсна и каза: "Не, това не се тълкува, то Е бабитско притискане (bullying)".

И така, логично поне за мен, първо либералите, а после - и канадците, си избраха човека, който реагира адекватно на грубост, безобразничене и самозабравяне, ако ще зад тях да стои "най-силният" човек с власт в момента.

По отношение на консерваторите, техният сравнително млад лидер се оказа противоположност на Карни и като биография - 20 години "партийна" кариера, и като настройка "ще се договорим с Тръмп, той е бизнесмен", но най-вече Поалиевр имаше по-дълга начална кампания, която за негов "късмет" беше почти като копирана от тази на Тръмп - същите обещания за "радикални" действия, същите декларации как всичко е "счупено" и само ни дайте власт ние ще се разправим с тоя и оня, което му спечели названието "мейпъл Мага"(кленова) или даже "тимбит Мага" (тимбит е миниатюрна поничка, чисто канадска марка).

Едва ли Поалиевр би бил същото бедствие за Канада, но когато зад оградата ти се случват дивашки безобразия, и то ежедневно, дори леките прилики с оня режим те карат да настръхваш. Разбира се, не всички, които бяха решили да гласуват за консерваторите, се разколебаха. Традиционните им избиратели пак ги подкрепиха.

Гласовете за либералите дойдоха от избирателите на по-малките партии, които решиха да консолидират вота предвид опасността.

Някой се пошегува, че Карни трябва да благодари на 47 за шеметния възход на либералите. Но аз си мисля, че не само американците, а и австралийците, и европейците, и дори останалият свят, трябва да благодарят на канадците за Карни. Защото дори не става въпрос за някой, който се е захванал да ни оправи икономиката (която наистина има нужда от оправяне!). А за някой, който е дръзнал да се опълчи.

Някой, който е чул какво искат хората и го е изразил възможно най-ясно и категорично. Политиците често говорят с витиеват и пожелателен език. Карни сам каза, че не е политик. И това го направи много подходящ в случая. По него тръгна тона и на останалите в кампанията.

И сега, дори след изборите, всички останали партии изразяват желание за подкрепа по важните въпроси. Сформирането на тийм Канада се случи и той ще продължава да играе в синхрон. Залогът не е просто една икономика. Нито дори една страна. А нормалните срещу лудостта. Разумът и сдържаността срещу алчността и омразата.

Затова целият нормален свят се радва и гледа с надежда на Канада. Никой не казва, че ще бъде лесно. А че има надежда в мрака на жестокостта и насилието, в опита за подчинение и убийството (буквално) на цели народи.

Често първата крачка в правилната посока и е най-важната, заради осмеляването. Дай Боже, да има повече осмелили се, и да се разсъмне по-скоро.

Слава на Украйна!

8647!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews