"Обучителните центрове са недостъпни за хора с увреждания, за инвалидна количка едно стъпало е Берлинската стена"

Последна промяна на 29 януари 2018 в 17:22 731 0

Павел Савов

От началото на август в София работи Център за подкрепа на хора с двигателни увреждания "Актив". За центъра и за проблемите на хората с увреждания разговаряме с Павел Савов - председател на Българската асоциация за рекреация, интеграция и спорт (БАРИС), която е създател на центъра. 

Разкажете за създаването на център "Актив" и за неговото развитие. Трудно ли беше да се намери подходящо място за него?

Най-трудното нещо за един такъв център е именно неговото ситуиране, защото изисква голямо помещение, което да е и достъпно. Много е важно и да се надгражда след това, защото има помещения, които са дадени за социална инфраструктура, но след това им се променя предназначението и този продукт вече не се предлага, а той е много важен, защото подобрява качеството на живот на хората с увреждания. Центърът се намира в 25-то ДКЦ в столичния кв. "Младост". След създаването на центъра хора с увреждания могат да посещават рехабилитация безсрочно, след като приключи заплащаната от държавата рехабилитация. Освен това в центъра работят още психолог, социален работник, масажист, ерготерапевт, предлагат се спортни занимания - лечебна физкултура, колоездене със специализирани колелета, шахмат и тенис на маса. Често се говори за проблемите на хората с увреждания, но качеството на живота им не се обсъжда толкова често. Един такъв център, в който има много различни дейности, подобрява коренно качеството на живот на хората с увреждания. Посетителите в него се движат, имат нови социални контакти. Много малко се говори на тази тема и малко се обръща внимание на този проблем. 

Колко хора посещават център "Актив"?

Центърът е създаден по проект "Активен живот". В проекта участват 30 души - хора с увреждания, подбрани по разработена методика, като сред критериите са доход, социална среда и интереси, медико-социалното състояние и други. Освен че се извършва рехабилитация, в центъра се провеждат и срещи за стимулиране на мотивацията, придобиване на комуникативни умения, в това число как посетителите да говорят с работодатели, как да си направят CV, мотивационно писмо. За всеки посетител се изработва индивидуална програма в зависимост от неговите нужди и интереси. 

Доколко е важен индивидуалният подход?

Индивидуалният подход е важен, защото няма рецепта, която да е универсална за всички хора. Рехабилитацията е различна в зависимост от конкретния човек и неговите нужди. Всеки човек е различен, има различни увреждания, има различно битие, което по някакъв начин е нарушено от увреждането. Възрастта също е много различна. И всичко е въпрос на психика. Когато има индивидуално отношение, всеки човек може да пита и да получи информация за това, което му липсва, което го притеснява, което му се струва, че може да промени. Всеки посетител започва с направената за него програма, която обаче се променя постепенно в зависимост от нуждите и интересите му. 

Центърът работи от началото на август. Какви са впечатленията на хората?

Хората са щастливи. Самият факт, че редовно го посещават, означава, че са доволни от услугите. При част от тях вече се вижда и подобрение на жизнения статус. Чувстват се по-уверени, по-независими. Социалните контакти също помагат, спортните занимания. Този начин на живот променя вътрешната мотивация - започват да стават по-активни. Трудно може да се измери конкретно ползата, но е много важно, че хората се променят като типаж. Човек вече не стои и не чака пасивно вкъщи някой да дойде и да го вземе, а започва да търси нови занимания и контакти. Особено за хора, които идват в центъра след прекарани инсулти, се вижда огромно подобрение. 

В центъра посетителите могат да се занимават със спорт. Защо беше важно да включите и тази дейност сред предлаганите от центъра?

Има рязка граница между хората с увреждания, които спортуват, и тези, които не спортуват. Хората, които спортуват или работят, са активни. Тези, които не спортуват - мотивацията им е различна, нещо ги спира, затова сме категорични, че спортът е много мощно средство за социално включване. Трудно е да се измери какво точно ти дава спортът, но резултатът е налице. Затова искахме непременно да има спорт в центъра. Правим и спортни занимания, турнири за хора с увреждания в цялата страна. Хората придобиват по-голяма независимост, по-голяма увереност и вървят напред, да излязат извън комфортната среда вкъщи.  

Предстои в рамките на проекта "Активен живот" да започнат и обучителни курсове. Разкажете за тях. 

Забавихме се с два месеца, защото обучителните центрове в София масово са недостъпни за хора с увреждания. В проекта ни има заделени достатъчно средства, два пъти пускахме оферти, разговаряхме с много фирми, направихме и посещения на място, но центровете просто не са достъпни, което е важно, тъй като повечето хора в центъра са с двигателни увреждания. Или имат стълби, или са тесни, или нямат пригодени тоалетни. Когато сме казвали, че има стълби, понякога ни казват: "Да де, ама има само две стъпала". Да, но за една инвалидна количка едно стъпало е Берлинската стена. Това означава, че трябва да се променят и нагласите на хората, защото те просто не разбират какъв е проблемът, а не е толкова скъпо да се направи една рампа. Има наредба за достъпна среда, но просто не се спазва. Най-накрая успяхме да намерим подходящ обучителен център. Ще има два курса - по английски език и по компютърна грамотност. Обучението по английски език ще се провежда в център "Актив", а другото вече ще е в в отделна сграда. Във всеки от двата курса могат да участват по 15 души - хора с увреждания или полагащи грижа за хора с увреждания, като накрая ще получат сертификат. 

Споменахте за необходимостта от промяна на нагласата на хората. Какво може да се направи в тази посока?

Общественият натиск е много важен. Трябва хората с увреждания да са активни, да си търсят работа и когато имат проблем, да се търси обществена подкрепа и натиск, защото без натиск няма промяна. Добре е да има и повече информационни кампании, да разберат хората, че липсата на достъп не е проблем на човека, а е проблем на средата. Друг проблем е, че хората с увреждания много трудно могат да си намират работа. Малка част от тях могат да се придвижват, но проблемът не е в това, че те не искат, а в това, че средата не им го позволява. 

Какви други спънки срещат хората с увреждания, които искат да започнат работа?

Засега много малко работодатели са съгласни да наемат хора с увреждания. Това, от една страна, е заради недостъпната среда, а от друга - заради остарялата нормативна база. Приети са едни закони, които дават свръхзащита на хората с увреждания. Ако назначиш човек с увреждания, след това не можеш да го уволниш. А в крайна сметка, след като наемеш човек, независимо дали има увреждане, или не, ти очакваш той да положи труд. Увреждането не прави човека. Има хора, които са работливи, съвестни, но има хора, които не са. И тази свръхзащита плаши работодателите. Промени трябва да има и в наредбата за ТЕЛК, която дава на хората с увреждания 100% неработоспособност, което далеч не е вярно във всички случаи. Много хора с увреждания могат да работят на компютър, административна работа. Аз съм работил 12 години в спортното министерство. Не съм имал проблем и никой не би трябвало да има проблем, но все още голяма част от държавната администрация не е достъпна. А когато не е достъпна средата, човек с увреждане как може да започне работа. 

BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“, финансирана от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд