Регресиите на съня при бебетата не са реални. Нощните събуждания са нормални и предпазват от т.нар. Синдром на внезапната бебешка смърт. 12-часовият сън не е златен стандарт.

Би Би Си обобщава какво знаят учените за съня при малките деца, къде са митовете и къде реалностите.

Само споменете, че ви се е родило бебе, и всеки ще ви попита едно: как спи?

Много изтощени родители очакват с нетърпение момента, когато бебето им най-накрая ще започне да спи през цялата нощ. Появи се цяла индустрия - особено на Запад, състояща се от инструктори по съня, книги и статии, които обещават да помогнат на семействата да постигнат това, което мнозина смятат за Свещения граал: бебе, което спи в креватчето, само, цяла нощ и има няколко интервала с достатъчно продължителен дневен сън.

Някои педиатри дори предупреждават родителите, че ако тези цели не бъдат постигнати, децата няма да получат съня, от който се нуждаят, за да растат и да се развиват достатъчно.

Идеята за самостоятелен и непрекъснат бебешки сън обаче не само че не е универсална, но и много се различава от начина, по който са спали човешките бебета през по-голямата част от историята на нашия вид. А стигането до крайности може да предизвика голямо безпокойство и стрес у родителите - и дори да бъде опасно за самите бебета.

"Начинът, по който спим сега, през 21-ви век, е малко странен в еволюционен смисъл, защото не сме еволюирали да спим непробудно в продължение на осем часа, в пълна тишина и тъмнина", казва Хелън Бол, професор по антропология в университета в Дърам и директор на Центъра за бебета и бебешки сън в Дърам. "Това е обаче нещо, с което хората в западните общества са свикнали", допълва тя. Това влияе и на очакванията ни за това какво да правят бебетата и как трябва да се отнасяме с тях." В еволюционно отношение непрекъснатият сън, дори за възрастните хора, е сравнително нов феномен.

Снимки: Pixabay

Достатъчно ли е сънят?

Да се тревожим дали бебетата спят достатъчно, не е нещо ново. Първите "научни" данни за това датират от 1897 г., когато в книга за съня за лондонската поредица "Съвременна наука" руски лекар препоръчва новородените да спят по 22 часа в денонощието. През следващото столетие, въпреки че часове намаляват, препоръчителното количество сън винаги е надвишавало с около 37 минути реалния сън, което за десетилетия напред проправя пътя за притеснения у родителите.

Експертите са единодушни, че сънят е от решаващо значение за бебетата и малките деца (а и за възрастните). Недостигът на сън се свързва с кардиометаболитни рискови фактори, повишен риск от Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ/ADHD) и ниски когнитивни резултати, както и с по-лош контрол върху емоциите, по-ниски академични постижения и качество на живот.

Много от тези по-дългосрочни констатации обаче се отнасят за деца в училищна възраст, а не за бебета. Освен това те са корелации, а не причинно-следствени връзки. Единственият начин да се разбере дали определено количество (или липса на) сън "причинява" конкретно състояние като СДВХ, както може да се предположи от изследванията, показващи връзка между спящите по-кратко деца през нощта и СДВХ, е да се проведе рандомизирано контролирано проучване. То би включвало лишаване от сън на една група деца в продължение на години. Това очевидно е неетично. Така че е трудно да се разкрие дали връзката не е обратна: децата със СДВХ може просто да спят по-малко.

Разбира се, вероятно връзката между съня и развитието е двупосочна. Краткосрочни рандомизирани контролирани проучвания са установили, че бебетата, на които е била поставена задача за запаметяване, са се справили по-добре след дневния си сън и че уморените бебета по-трудно се справят със стресови ситуации.

Въпреки че това може да означава, че не трябва да правим нищо (като например умишлено да принуждаваме детето да стои будно), за да може по-късно да спи по-добре, това не означава, че всяко бебе се нуждае от 12 часа непрекъснат сън през нощта и няколко двучасови дрямки на ден.

"Както възрастните се различават по отношение на съня си, така и бебетата се различават", казва Алис Грегъри, професор по психология, специализирала в областта на съня в Лондонския университет "Голдсмитс".

Тя посочва, че според препоръките на американската Националната фондация за съня бебетата на възраст до три месеца трябва да спят 14-17 часа на денонощие, но е възможно да спят само 11 или пък цели 19 часа и това да е не е проблем. Насоките за продължителността на съня на Американската академия по медицина на съня не съдържат никакви препоръки за количеството сън за бебета под четиримесечна възраст. Нито една от тези организации не дава конкретни препоръки за количеството сън, което се отделя за дневен или нощен сън.

"Тези леко различаващи се насоки подчертават факта, че дори водещи експерти не са съгласни с мнението за съня на бебетата", казва проф. Грегъри.

Различията са очевидни и ако се погледне как всъщност спят бебетата. В едно австралийско проучване средното количество сън за 24-часов период сред 554 деца на възраст от четири до шест месеца е 14 часа. Но ако се вгледаме по-внимателно в данните, ще видим, че разликата между тези, които спят най-много и най-малко, е повече от осем часа. 

Продължава на стр. 2