Здравословният сън на бебето и науката зад него

Продължава от стр. 1

Сън по график

Какво да кажем за спазването на предварително зададен режим на дневния сън (и храненето)? Или пък за нощния режим, известен като "от седем до седем" (при който бебето спи от 19:00 до 7:00 ч.), смятан за златен стандарт според безброй книги и обучители по бебешки сън?

В първите дни на новороденото този редовен график може да бъде особено труден за спазване. Това е така, защото физиологичните функции, които подсказват на възрастните, че нощта е за спане, като отделянето на мелатонин и ритъма на телесната температура, започват да се проявяват едва след осем-единадесетседмична възраст при здрави, доносени бебета. Излагането на новородените на светлина през деня и на тъмнина през нощта може да помогне за разгръщането на тези системи. (И въпреки твърденията на някои инструктори по съня, бебетата не произвеждат мелатонин през деня - ако го правят, това би объркало циркадните им ритми. Така че не е необходимо да спят на тъмно с цел производство на мелатонин.)

"Основната теория за регулиране на съня предполага да има два процеса, които контролират съня и бодърстването", казва проф. Грегъри. "Първият е хомеостатичният процес (идеята, че колкото по-дълго сме били будни, толкова повече ще ни се доспи), а вторият е циркадният процес (процес, подобен на часовника, в резултат на който е по-вероятно да сме сънливи или бодри в определени часове на деня и нощта). И двата процеса са слабо развити при бебетата, което обяснява разликите в съня при бебетата в сравнение с възрастните.

В глобален контекст лягането в 19:00 може да изглежда доста разтегливо. В много култури бебетата и децата заспиват по-късно - около 22:45 ч. в Близкия изток, 21:45 ч. в Азия и 22:00 ч. в Италия - и също така се събуждат по-късно.

Редица проучвания свързват по-ранното лягане с резултати като по-добри академични постижения и по-нисък риск от затлъстяване. Но тези изследвания  обхващат деца в предучилищна възраст и по-големи деца, а не бебета. Не е ясно и дали часът за лягане има някакво значение. Тъй като училищните и други дейности за децата обикновено започват по-рано през деня, децата, които си лягат рано, са склонни да спят повече като цяло, а семействата, които слагат децата си да спят рано, може да дават приоритет на здравословните навици и по други начини. Разкриването на тези други фактори не е лесно.

Съществуват също така ограничени доказателства, че при малките деца мелатонинът - "хормонът на тъмнината", който ни прави сънливи - се освобождава по-рано вечер, отколкото при възрастните. Но това не е толкова рано, колкото много хора си мислят. Едно малко проучване в Провидънс, Роуд Айлънд, например установява, че дори в САЩ, където децата са склонни да заспиват рано, средностатистическото малко дете не усеща отделянето на мелатонина при слаба светлина преди 19:40 ч. Дневната дрямка също може да забави освобождаването на мелатонин. Струва си да се отбележи, че тъй като освобождаването на този хормон е процес, а не превключвател, това не означава, че 19:40 ч. е оптималното време за лягане - то може да бъде и по-късно.

За някои семейства вечерният сън от седем до седем работи чудесно. Но за други опитите да го наложат могат да доведат до собствени проблеми със съня. "Нашите данни показват, че ако малките деца се слагат да спят в биологично неоптимално време, те няма да се чувстват готови за лягане и ще се съпротивляват (напр. ще излизат от стаята за още вода, ще ни викат, ще отказват да легнат, ще изпадат в истерия)", пишат изследователите от Роуд Айлънд. И ако се окаже, че бебето ви не се нуждае от пълни 12 часа сън на нощ, тогава приспиването му в 19:00 ч. може да има непредвидени последици - като "разделени нощи", когато бебето се буди за продължителен период от време посред нощ, или пък изключително ранно стартиране.

По-гъвкавият подход към приспиването може да улесни храненето на поискване, което означава да се реагира на сигналите за глад на бебето, а не то да се храни по определен график. Храненето на поискване (наричане в определени етапи и хранене, водено от бебето) се препоръчва от асоциации като Националната здравна служба на Обединеното кралство (NHS), Unicef, британската благотворителна организация за родителство NCT и Американската академия по педиатрия, независимо дали детето се храни с кърма или с бутилка.

Проучванията показват, че подходът, ръководен от бебето, има редица предимства пред строгия, наложен от родителите график. Изследванията са установили например, че колкото повече родителите контролират храненето на бебето, толкова по-вероятно е детето да наддаде или твърде много, или твърде малко тегло. То може да повлияе и на кърменето: кърменето на поискване е от ключово значение за създаване на млечни запаси, планирането на храненията също е свързано с по-ранно спиране на кърменето, а майките, които са чели книги, насърчаващи строг режим на сън и хранене, е по-малко вероятно да кърмят изобщо.

"Възможно е майките, които хранене по график, да спрат да кърмят или самият график да доведе до намаляване на кърмата", казва Ейми Браун, професор по обществено здраве в британския университет "Суонси", директор на Центъра за лактация, хранене на бебета.

Наблюдението и следването на нуждите на бебето може да е от полза и за психичното здраве на родителите. Диктуваният от родителите график е свързан с по-високи нива на докладвана тревожност сред майките. Друго проучване, чийто съавтор е Браун, установява, че майките, които са използвали книги за бебета, насърчаващи строг график, са по-склонни да казват, че се чувстват депресирани, стресирани и по-малко уверени в родителските си способности - въпреки че си струва да се отбележи, че стресираните родители може би са по-склонни да се обърнат към тези книги за бебета или рутинни процедури по начало.

Не е нужно да е толкова сложно

В крайна сметка изследователите на съня казват, че не е нужно да е толкова сложно. За да разберете какво е оптимално за всяко отделно бебе - дали строг график, организиран около съня от седем до седем, или нещо друго - погледнете бебето.

"Винаги казвам на родителите: ако бебето ви изглежда доволно през по-голямата част от деня, вероятно всичко му е наред. Ако е кисело, раздразнително, вероятно има проблем със съня", казва Хискок.

Нощният сън

Ако достигането на определен брой часове сън в определен график не е достатъчно, на много родители се казва да се стремят към друга цел: сънят на бебето им да бъде "консолидиран".

Инструкторите по съня и книгите често казват, че този по-дълбок, непрекъснат сън е по-добър за развитието на бебето (да не говорим, че е по-малко смущаващ за родителите). Но дори и 12 часа сън без никакви събуждания да са оптимална цел, тя е биологично предизвикателство - а и ако успее, може да изложи бебетата на риск.

Всички хора се събуждат между циклите на сън. Като възрастни, ако сме задоволили основните си нужди (не се нуждаем от още едно одеяло или от ходене до тоалетна например) и сме се отпуснали (кой не се е събуждал, притеснявайки се за работна презентация или спор?), след като се разбудим леко, отново заспиваме. Ето защо повечето от нас не си спомнят за тези събуждания на сутринта.

Циклите на съня при възрастните обаче са по-дълги - около 90 минути. Циклите при бебето могат да бъдат наполовина по-къси. За разлика от възрастните, бебетата не могат сами да задоволяват нуждите си, затова често се разбуждат повече.

Най-очевидният пример е храненето. В сравнение с другите примати хората имат сравнително големи мозъци, но тесни родови канали - вероятно за да ни помогнат да балансираме, докато ходим на два крака. В резултат на това бебетата се раждат много по-неврологично незрели от другите бозайници - обемът на мозъка на новороденото е една трета от този на възрастния.

Това означава, че човешките новородени се нуждаят от много енергия за бързото си развитие след раждането. Те са относително безпомощни и се нуждаят от постоянна близост с грижещия се за тях. В резултат на това вместо с високо съдържание на мазнини, което би заситило бебето и би му позволило да бъде оставено само' за по-дълъг период от време, кърмата е с високо съдържание на захар, която се усвоява бързо и изисква по-често хранене. Като се добави и фактът, че новородените имат малки стомаси, които побират само по 20 ml (около четири чаени лъжички), става ясно защо те трябва да се хранят толкова често денем и нощем.

"Малките бебета се будят. Хранят се и се будят", казва Уенди Хол, почетен професор в Училището за медицински сестри към Университета на Британска Колумбия и дългогодишен изследовател на детския сън. "С течение на времето те започват да развиват по-дълъг период на биологичен сън през нощта. До три месеца той може да бъде пет или шест часа, ако се справят добре. И това е подарък."

"Но това не означава, че няма да ставате два или три пъти през нощта, за да ги нахраните. Това просто означава, че може да има малко по-дълъг сън".

С напредването на възрастта храненето през цялото денонощие става по-рядко срещано. Много изследователи на съня твърдят, че към шестмесечна възраст здравите бебета с нормално тегло нямат нужда да се хранят през нощта, поне от гледна точка на храненето. (Експертите по кърмене често не са съгласни с това, като посочват, че бебетата продължават да се будят, за да се хранят и след шестмесечна възраст). Но събуждането и нуждата от наглеждане по други причини все още е често срещано явление. Това особено важи през първата година от живота им, когато бебетата са най-уязвими и нервната им система е най-незряла.

Продължава на стр. 3

Следете новините ни в GoogleNews