Продължава от 1-ва стр.

Ти не беше ли ядосан като разбра, че си заразен?

Със сигурност бях тъжен, но ясно знам, че ХИВ е проблем, до който се е стигнало заради мои решения – необмислени, спонтанни, глупави – но мои решения.

Ядоса се на себе си?

Не, ядосах се най-много на системата, защото исках да започна терапия, а ми казаха - не. Това е единственото, което ме ядоса. Аз много бързо приех нещата. Те са такива, каквито са. Не мога да премахна ХИВ. Единственото, което мога да направя, е да започна терапия. И това ми беше отнето от две неправителствени организации и от Инфекциозна болница. Това е гневът, който все още бушува в мен.

Някакви медикаменти пиеше ли изобщо? Здравословно как се чувстваше?

Бях ок. Явно имам имунитет, който е поддържал по-скоро нисък вирусен товар. Това е бил плюс, който не съм знаел, че имам.

Как започна терапията?

Като минаха години, пак се прибрах в България и си казах, че вече е време. Разпитах каква е системата, какви терапии има, много рових, срещах се отново с фондации, пак бях леко шокиран от това колко са неинформирани. Тогава вече Световната здравна организация (СЗО) беше оповестила, че се препоръчва антиретровирусната терапия за всички, веднага. У нас отново ми казаха, че не ме съветват да я започна, независимо че СЗО го е обявила. Питах защо – ами защото това е опит. Ами не е така. Новите терапии са с много малко, почти никакви странични ефекти. Колкото по-рано я почнеш, толкова по-бързо се възстановяваш.

Добре, но тази терапия не е ли доживот?

Към този момент, да. Сега има едни инжекции, които се поставят веднъж месечно и това ти е терапията за целия месец. В края на тази година тези инжекции ще бъдат одобрени в САЩ, в Европа от лятото на 2020, в България – 2021, може би. Но рано или късно ще дойдат и у нас.

Трябва да минат търговете. В момента вървят търговете за лекарства в МЗ и Експертния съвет по ХИВ/СПИН и одобряват лекарствата, които фигурират в нашия позитивен списък за доставка от май 2020, т. е., за да се одобри нещо за следващата година, то трябва да присъства в позитивния списък сега. Това е голямата борба – да влезе в позитивния списък съответният медикамент, за което и да е заболяване.
Винаги Америка е лидерът. ЕМА (б. р. Европейската агенция по лекарствата) винаги закъснява – вероятно ще ги одобри през юни догодина, тогава вече в България може да се излезе с аргумент – ЕМА одобри ежемесечната инжекция.

Какво си работил, какво си учил, има ли нещо общо с фармацията или медицината? Звучиш ми много компетентен.
Не, нищо общо. По-скоро политически неща съм учил. Но винаги много съм чел.

Знаеш ли какво ми направи впечатление при една презентация - че според статистиката най-отговорните пациенти са мъжете, които правят секс с мъже. Като те слушам, излиза, че това е вярно.

Това е стереотип. Защото, както сигурно знаеш, най-лесен начин за предаване на ХИВ по сексуален път е аналният секс. Кой прави най-много анален секс? Гей и бисексуалните мъже. Ние сме най-голямата група, следователно е нормално в нашата общност да се говори толкова много за ХИВ. Да, много хора са дисциплинирани пациенти, пият си лекарствата като мен, аз самият препоръчвам дори да си навият аларма, да си приемат хапчето в определен час, но има хора, които не са – стереотип е. Отговорни са, защото много се говори по темата в общността.

Ами в сравнение с инжекционните наркомани?

Да, но там е различно и ти знаеш защо. Там има зависимост. Ние не сме зависими. Хората, които живеят с някаква зависимост, имат по-труден живот със сигурност. Тук можем да отворим скоба, че в гей и би общността има немалко сексуално зависими, защото България е хомофобска държава и хората ходят по градинки, по клубове, където има тъмни стаи за секс. Това нямаше да е така, ако държавата беше по-открита към еднополовите взаимоотношения и щеше да има по-малко ХИВ със сигурност. По-малко хомофобия – по-малко ХИВ - 100%. Мога да го гарантирам. Нещата са свързани. Но не е само хомофобията, а и фактът, че в България няма сексуално образование – това е най-важното, като добавиш и хомофобите.

Стигмата ли е най-сериозният проблем, с който се сблъсква един ХИВ-позитивен у нас?

Сигурно знаеш случая с британеца, който почина през април-май месец у нас. Той беше ХИВ-позитивен. Така или иначе, от това, което съм чел, той е щял да почине, но това не променя бруталното отношение, което са имали спрямо него – изгонили са го от няколко болници. Това е голям проблем. Не ми се е налагало да се оперирам или да постъпвам в болница. Но имаше случай в спешното на една частна софийска болница миналата година, когато са вдигнали скандал на пациент, след като са разбрали, че е ХИВ-позитивен… Ето отново какво е нивото на информираност на хората, които би трябвало да са по-компетентни от нас.

Продължава на 3-та стр.

Още по темата

30/10/2019

Здраве

Човешкият папиломавирус (HPV) е по-опасен за мъжете