''Близките ми приеха по-трудно, че съм гей, отколкото че съм ХИВ-позитивен''

След антиретровирусната терапия ХИВ е неоткриваем

Янка Петкова 30 октомври 2019 в 15:32 21368 0

Снимка Pixabay

Продължава от 2-ра стр.

Там, където я има думичката "неоткриваем", хората стават подозрителни: а, щом е неоткриваем, значи може да се злоупотреби.

Може и така да е. Имал съм такива разговори с гей мъже, които твърдят, че ХИВ е конспирация, вирусът е измислен от фармацевтична компания, но бих искал да поясним защо ХИВ е уникален вирус, каква например е разликата с хепатит С. Вирусът на хепатит С не се интегрира в ДНК-то на клетките. ХИВ се вгражда и оставя генетичен материал вътре в ДНК и науката все още не е измислила терапия, която да таргетира това вградено, заспало ДНК на ХИВ, което може да се събуди по всяко време и да започне да се размножава. Хората не разбират как работи вирусът, а това е много важно.

Имам чувството, че говоря с медицинско лице. Идеята ми беше пациентската гледна точка… какви са нагласите в гей общността за този проблем?

В момента вече са чудесни нагласите. Имаме 4 ЛГБТ организации, които говорят за ХИВ. По-добре не е било от сега. Много се говори. Аз въобще не съм уникален, много хора си разкриват статуса.

Ти казваш, че си разкриваш статуса, но все пак имаш избор да го направиш или не.

Серофобията е терминът за фобия от ХИВ. Спрямо мен в сайтовете за запознанства е имало серофобия. Когато ме питат какво значи, че съм серопозитивен, аз обяснявам и ми казват – „а, не, аз правя секс само с „чисти“. Казвам – „ами аз съм чист – къпя се, пия си таблетката, вече години наред съм „неоткриваем“, тоест, дори ако правим секс без презерватив, практически няма да мога да ти предам ХИВ.“

Как се отрази диагнозата на сексуалния ти живот?

Станах много по-смел, много по-директен, правя по-хубав секс със сигурност, много по-ясно казвам – това ми харесва, това не ми харесва.

Обясни ми как сексът става по-добър, моля те.

Като вече си взел решението, че ще живееш по-откровено със себе си, ти си по-откровен с хората, с които общуваш. Опитвам се да казвам нещата културно, но ги казвам. В секса е същото. Опитвам се да не е със скандал, но казвам – „сексът, който правим, започна добре, но в момента е зле, нямам желание да продължа“ - и ставам от леглото.

Изискваш ли от партньора си да ти съобщи статуса си?

Не, не ме интересува, защото аз, освен че съм на терапия, съм ваксиниран срещу хепатит А и В, срещу HPV (който може да доведе до рак на ануса, гърлото, пениса) и на всеки три месеца се тествам за гонорея, сифилис, микоплазма, хепатит С, хламидия. Тествам се за нещата, за които няма ваксини и ако нещо излезе, да речем гонорея, пия конкретния антибиотик и тя е излекувана. Предупреждавам хората, с които съм правил секс последните два месеца, да се тестват. Аз се следя. Това е западен модел.

Ти се тестваш, но колко са хората, които не го правят? Колко е близо западният модел до нашия?

Идва, идва. Хората знаят, че винаги е имало всякакви инфекции. Вече знаят, че не е трипер, а гонорея, не е жълтеница, а хепатит А, по-образовани стават. Силно вярвам в това.

Казваш, че непрекъснато общуваш с гей мъже, живеещи с ХИВ. Кой е основният им проблем, кое доминира?

Основният проблем е, че има дискриминация в обществото. Ако са с ХИВ, проблемът е серофобия, плюс хомофобия, защото те са гей или би мъже. Хомофобията и серофобията се комбинират със страха от това, че не си хетеросексуален и че си с ХИВ. Тоест сбъднало се е пророчеството от 80-те години – ти си педал и имаш СПИН (моля за извинение за израза). По дефиниция „педераст“ е възрастен мъж, може би женен мъж, който си пада по тийнейджъри – аз не съм педераст и не си падам по тийнейджъри, и СПИН не е ХИВ. За човек, който е започнал терапията и пие таблетката си, шансът да стигне до СПИН е 0,00… почти невъзможно е.

На теб кой ти беше преломният момент? Ти каза, че тези две години за теб са били „годините в килера“.

Моето критично мислене. Абсолютно сам взех решението за терапията. След като реших, че е дошъл моментът да започна терапия, много разпитвах, интересувах се, не исках да съм досаден, но сама виждаш, че светът, в който живеем, те кара да си такъв, за да постигнеш нещо. Ако не си такъв, хората те мачкат, мачкат те с ХИВ или без ХИВ.

Промени ли се ежедневието ти, начинът ти на живот?

Коренно променен съм от ХИВ. Както по-рано казах за секса, че съм много директен, така съм и в общуването с приятели, родители, роднини. Много по-директен. Когато виждаш, че нещо не ти харесва – не бъди груб, но бъди директен. Хората винаги ще имат скрупули, винаги ще имат страх, колкото и да са възприели ХИВ статуса – винаги ще има страх, винаги се налага на някого да кажеш, че си ХИВ-позитивен. Отново изживяваш този момент - как ще се приеме, как ще реагира човекът отсреща. Страхове ще има, скрупули ще има. Това мога да го гарантирам, но поне в моя случай животът е много по-лесен, много по-ясен. Това мога да го кажа със сигурност.

Да говориш свободно за тоя проблем защитна реакция ли е? Когато човек е открит, обезоръжава.

Може в някой момент и да е защитна реакция. Ако си в ситуация, в която не искаш нещо да се случи.

За близките ти твоето признание какъв момент беше?

Ами със сигурност го приеха по-добре от това, че съм гей. Не мислиш ли, че е малко странно. В смисъл по-трудно ти е да приемеш природата на биологичното си дете, хомосексуалната му ориентация, по-лесно приемаш заболяването. И много мои приятели, които са открили и двете неща пред близките си, казват, че за тях това е било малко разочароващо. Но все пак мен ме чуха. Майка ми ме чу, баща ми първоначално не успя на разбере това, което му казвам, но след това го преодоля, бабите ми също го чуха много ясно. Дори бих казал, че сега взаимоотношенията ми с тях са по-добри, защото казвам директно какво мисля. Когато си откровен за повечето неща с хората, имаш по-добра връзка с тях. Стимулирам хората около мен също да бъдат откровени. „Махнах“ един от най-старите си приятели от живота си, защото видях, че приятелството с него вече не ми дава абсолютно нищо.

Възможно ли е да имаш трайна връзка?

Много е трудно. Мисля, че става въпрос за моя характер, не за ХИВ, защото съм бил с други мъже, които са на терапия, опитвали сме се да бъдем заедно, но се появява несъвместимостта в характерите. Онази идея, вероятно и ти си я имала – „О, здрасти, Иване, ти си гей, имам един приятел, който също е гей, вие ще се харесате“ - разбираш ли? Не е така. И с ХИВ не е така – „О, ти си с ХИВ, имам един познат, който също е с ХИВ, да ви запозная…“ Тотално не работи… Хората не са много съобразителни, и аз съм такъв. Това е стереотип в момента, но немалко гей мъже са като мен. Аз самият не съм лесен, но поне съм открит за нещата, за които не съм лесен. Защото много хора не са.

С какъв човек би създал трайни отношения в такъв случай?

Не знам, над това мисля много често.

Ще ти кажа моя тип – да е висок, да е добър, да е умен… (смеем се)

Когато съм опитвал да имам партньор, виждам, че външният вид „пада“ на втората седмица и оставаш с човека. Ако човекът не ти допада, провалът е сигурен. Аз вече съм на 34 години и по-скоро знам какво търся. Виждам, че това е световна тенденция – да сме сами. Аз също съм сам, самотен, не съм от хората, които винаги са в някаква връзка само и само да не са самотни. От години си го мисля – изобщо ще дойде ли някога този момент. Приемам, че моментът да имам сериозна връзка може никога да не дойде и съм ок с това.

Но това не е до ХИВ, това е до характери, до начина, по който светът се променя бясно. Твърде бързо се променя според мен, за да можем ние да свикнем с темпото. Както аз имам своите конкретики, че не трябва да е пушач, не трябва… така и други хора имат своите конкретики, че трябва ходи на фитнес, че трябва да е, както ти казваш, „висок“, така че… Самотата не е определена от ХИВ. Той може да ѝ помогне, но в София има вече много ХИВ-позитивни гей мъже, много. В ОПИН (отделението по придобита имунна недостатъчност) на Инфекциозна болница в София са регистрирани над 1000, някои от тях са от провинцията, но повече живеят и работят в София. Тоест избор има (смее се), но виждам, че това не е достатъчно. Гей с ХИВ не е критерий за връзка.

При нас е много трудно и затова тези приложения за запознанства са такъв огромен хит в общността ни. Голяма част от нашата самота, освен че сме дискриминирани в обществото, е че е трудно да си намериш някого – или трябва да отидеш на тематичен бар само за секс или в градинка, където се събират гей и би мъже. На мен ми е много трудно. Изморяващо е да влизаш в гей приложенията и да те заговорят хора, които нямат снимка в лице и да ти искат голи снимки. Неандерталски начин на обущване, разбираш ли. Сексът е секс, но това е твърде мега-хипер-сексуално поведение, което обаче е скрито - скритият гей мъж, който си крие лицето, реже си главата на снимка.

Продължава на 4-та стр.

Страница на статията : 01020304
    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Тодор Живков - герой в италиански филм за Берлингуер