Три дни в Ситония, Халкидики

Владимир Йончев 05 октомври 2013 в 14:00 28093 16

Ситония,Халкидики. Снимка:  Snowwhite
Ситония,Халкидики. Снимка: Snowwhite

Ситония е вторият ръкав на полуостров Халкидики и често наричан от хората посетили го -  място за бягство от цивилизацията. Днешната ни разходка ще е до там, заедно със Snowwhite от OFFRoad-Bulgaria.com. Дали за нея Ситония е толкова невероятна...

Ето и нейният разказ:

 

И аз, пленена от приказките за невероятната красота на Ситония, реших да посетя втория ръкав на Халкидики с годеника ми за три дни и да видим колкото се може повече градчета, селца и плажове там, с надеждата славата на мястото да е оправдана.

Имам чувството, че съм единственият човек, ходил на Ситония, който не е останал възхитен, което не ми пречи да споделя личното си мнение (силно се надявах да се присъединя към възторжените възгласи и мястото не е лошо, просто може би тръгнах с твърде големи очаквания).

Както и да е, красиви снимки станаха, но все пак не можах да се въздържа да правя сравнение между българското Черноморие и Ситония. И двете имат своите плюсове и минуси, но за мен честно казано плюсовете са повече в България. При това не визирам Слънчев бряг и другите презастроени места, които масово се дават за пример - в България все още има чудесни места по Черноморието, стига да знаеш къде да отидеш...и да отсядаш в частни квартири/семейни хотели (обикновено 2-3 етажни къщи), а не в мутренските хотели, които се строят на плажа и чрез които се перат пари.

Казвам го, след като обиколих и северното и южното ни Черноморие тази година. Не можах да се размина от туристи, предимно чужденци. Лудницата е голяма, но интересът също е голям – а не съм била в местата за алкохолен туризъм, по-скоро еко и културен такъв. Ахтопол е пример за хубав град, Поморие също, Созопол е прекрасно, антично място с чудесни ресторанти и панорама, но за съжаление през лятото става твърде голяма лудница с много чужденци. Имаме и много прекрасни, по-закътани плажове, места, които си струва да се видят заради красотата им, като например Балчик, да се опита от Royal Wine-a, който продават там, да се пробва прекрасния ресторант на кея... Имам чувството, че чужденците оценяват много повече България, отколкото много българи, които бягат в Гърция и Турция и после обясняват колко зле е тук, а в "чужбината" колко е прекрасно и е само цветя и рози. Както и да е, сигурна съм, че повечето от коментарите са искрени и не просто скрита реклама на едно или друго място, и моят коментар също ще бъде такъв. Та конкретно на темата ...

Тръгнахме от София към Гърция (през Сандански) на 30-ти август към 2 часа през нощта, на границата минахме за секунди към 5 часа. Пътят беше идеален почти навсякъде до границата и беше леко шокиращо, че при влизане в Гърция ни посрещна разбит, надупчен път. Това не го очаквахме.

След известно време пътят се оправя откъм дупки, продължават само вълните от време на време, но лентите навсякъде са много по-тесни от нашите. Сякаш за да спестят пари, ги бяха направили на 2/3 от нашите като широчина. Мигачи при изпреварване или завой видяхме само от коли с различна от гръцка регистрация, а ограниченията на скоростта масово не се спазваха. За целия ни път в Гърция, който беше доста, видяхме само една единствена патрулка по време на прибирането ни, на 30-на километра преди българската граница, която не беше спряла, а караше доста бавно пред нас, преди да тръгне по друг маршрут.

Минахме през Солун и понеже бяхме гладни, решихме да спрем за бърза закуска в някоя пекарна там. Взехме си два кроасана и сладки, уж приготвени на място, но се оказаха твърди и сякаш на поне седмица, с ужасен вкус…не можахме да ги изядем.

Направиха ми впечатление изключително грозните, еднакви сгради в Солун и това че изглеждаха строени направо една върху друга! Не сме минавали през центъра на града, той може би е хубав, но това, което видяхме в началото му, както и минавайки покрай него, не беше обнадеждаващо, затова и не сме се спирали.

През почти целия път към Халкидики след това, насред нищото от двете страни на пътя, бяха накацали грозни сгради, които приличаха по-скоро на изоставени складове насред нищото. Въобще не се вписваше в представата ми за страна от ЕС. Супермаркетите и бензиностанциите също бяха доста постни и нелицеприятни, в България изглеждат направо супер луксозни за сравнение. На пътя няма места за хапване, не видяхме нито един крайпътен ресторант. Светофарите навсякъде бяха без секундарници.

Нашата отправна точка на Ситония беше Геракини, което по-късно разбрахме, че е много добър избор. Води се село, но по-скоро прилича на вилна зона, до която се стига след отбивка от главния път в началото на ръкава откъм западната страна.

Нямаше никакви табели, но в крайна сметка успяхме да намерим нашата вила – Калиопи. Това е доста приятно място със според мен идеално качество за цената. За 55 лв./вечер можете да си вземете двойна стая на втори етаж с гледка към морето и прекрасна градина! Персоналът е много мил. Само имайте предвид, че ако сте в апартамент, има голям шанс да ви сложат на първи етаж, който е в градината и всеки преминаващ може да гледа в стаята ви, поради което трябва да си спуснете дървени щори и настъпва пълен мрак. Иначе мястото е много приятно за релакс – както вилата, така и цялото Геракини. Единственият реален проблем на вилата беше изключително слабия wi-fi, но това в последствие се оказа проблем в цяла Ситония…

Градината е просто приказна и бяхме на две минути от плажа.

 

 

 

Само че плажът пред хотела е много каменист, поради което трябва да се върви доста, докато се стигне до другия край на селото (около 15-на минути пеша), където плажът е доста хубав в сравнение с повечето плажове в Ситония (т.е. пясъкът е поносимо чакълест и на влизане във водата няма камъни). Плажната ивица е съвсем тънка и чакълеста, пясъкът е сивкав и не полепва, болезнено е да се ходи по него. Залипсва ми златистият ни, мек пясък. Водата е кристално чиста, доста солена и спокойна – приятна за плуване, макар че ми се стори малко студена.

 

 

 

 Въобще очаквах водата да е като чай, но сякаш беше малко по-хладна от тази по южното черноморие през август. Плажът беше почти пуст и незасаден с чадъри и шезлонги, което най ми хареса, редом с кристално чистата, прозрачна вода без водорасли. Определено място за спокойствие и мързел. Прекрасно за снимане на изгреви и залези:

 

 

 Има малко заведения по плажа, ние седнахме в "Oasis", където веднага ни донесоха препечен домашен хляб със зехтин и подправки. Беше вкусно, хапнахме и салата, калмари и пържола, поръчахме си и питиета, сметката ни излезе около 30 евро. Въобще където и да седнехме на обяд или вечеря в Ситония ни излизаше около 30 евро общо, без да сме се ограничавали в избора си.

От друга страна, установихме, че изборът на храна е по-скоро ограничен, всички заведения са тип механа/кръчма с доста сходно меню и най-вече – храната навсякъде е ужасно мазна - полята, потопена или изпържена в обилно количество зехтин. След три дни ядене из тамошните механи стомахът ми определено страдаше, въпреки че не съм прекалявала с количеството. Другото интересно е, че на нито едно място сервитьорите не долетяха да ни обслужват, винаги чакахме доста. Веднъж след като донесат менюто обаче, бързо вземат и изпълняват поръчката, някои са научили някоя и друга дума на български, но при всички случаи комуникацията на английски върши работа.

Персоналът е приятен – не прекалено сервилен и достатъчно учтив и адекватен. Намусени физиономии не сме видели. "Оазис", както и повечето механи, които видяхме след това, са разположени наполовина на плажа (масите са разположени направо върху пясъка). Използваем wi-fi в ресторантите си е по-скоро изключение, отколкото правило, на теория уж всички имат, но сигналът често е толкова слаб, че може да се каже, че липсва, дори и да отидете до самия рутер. Другото, което ми направи впечатление в тази връзка, е, че имат някакви сложни, дълги пароли, сякаш пазят секретни данни на Пентагона! Незащитен, ползваем wi-fi също не намерих никъде.

След приятния плаж, хапване и наслаждаване на красивия залез през първия ден, решихме да се разходим на следващия. След около час път с доста завои пристигнахме в крайната ни дестинация за деня – Неос Мармарас. За разлика от Геракини, тук къщичките бяха разпръснати в по-високата част на града, а точно зад самия плаж (отново тънка ивица) минаваше път, по който се движеха и коли, и пешeходци. Имаше чадъри и шезлонги пред някои заведения, но имаше и предостатъчно свободна зона. Пясъкът обаче беше още по-чакълест, изцяло от камъчета, които правеха ходенето неприятно. Влизането във водата беше трудно, а на места почти невъзможно заради множеството огромни камъни по дъното, които стигаха доста навътре. След като пробвах да вляза на няколко места, най-сетне реших просто да преплувам каменистата част и да се откажа въобще да стъпвам по дъното. Плажът поне остана плитък доста навътре.

Мъж с вид на грък предлагаше царевица, викайки точно като нашите цигани. Хапнахме отново в ресторант на плажа и се прибрахме в Геракини.

Последният ни ден решихме да посветим на обиколна на целия ръкав в търсене на красотите, за които сме слушали и най-вече – за хубав плаж, с мек, истински пясък, без камъни, топъл и приятен, със зеленина и хубав изглед– не са илюзия, били сме на такива в България. От Геракини тръгнахме към Никити и оттам – по източната част. Стигнахме много бързо и започна едно безкрайно изкачване, придружено с много остри завои и красиви, зелени гледки. Имаше отбивки от пътя, пълни с туристи, правещи снимки.

 

  

Въпреки че намерихме доста красиви гледки, не намерихме толкова хубав плаж. Плажът на Сарти отново беше с едър пясък, студен и ставаше дълбок твърде бързо. Единственият, който се доближаваше до приятен плаж, беше този на Порто Куфо – на върха на ръкава. Невероятна гледка и не твърде каменист плаж, който обаче отново ставаше дълбок твърде бързо и по самия бряг имаше много оси. Преди да ги видя, понеже не внимавах, една ме ужили по ходилото. Иначе гледката направо вземаше дъха. Никъде обаче не видяхме чайки, гларуси или каквито и да е морски птици. Нямаше и миди, само камъчета.

 

 

 

На връщане към континента спряхме на един плаж малко преди Никити - не сме го избирали, просто искахме да се възползваме преди да залезе слънцето. Отново се оказа с камъни вместо пясък и дълбок само след няколко крачки във водата. Хапнахме в Никити, който прилича на някои от нашите курорти – голям път, улица към плажа и плаж със заведения по него, само че по самия голям път и по улицата към плажа нямаше почти нищо освен спорадични опити за търговия и ресторантьорство в съвсем ранна и несполучлива фаза и отново камъни вместо пясък… Видяхме и улични кучета. В сравнение с български курорт, посетителите отново бяха малко. Отвсякъде се чуваше българска реч ...

Според мен обаче „тишината и спокойствието“ в Гърция до голяма степен се дължат на това, че има малко предлагане и малко търсене за мащабите, които притежава. И да отидеш с много пари в Ситония, ще ти е трудно да намериш за какво да ги изхарчиш. Не видях разнообразие и предлагане според различни интереси и платежоспособност, не видях фантазия. Да, има красива природа, водата на плажа е прозрачна и липсата на каквото и да е те предразполага към мързел, като не те оставя с друг избор – това е, което ми допадна.

Но в България също има красива природа, има прекрасни плажове с много по-хубав, мек пясък, има различни като тип плажове, има хубави квартири с гледка към морето, има по-разнообразна и вкусна храна, много типове заведения за всеки вкус с различен тип музика – рок, ретро, денс, поп, а не само национално творчество, има най-различни забавления, има исторически и архитектурни паметници и може би ключовото е, че има разнообразие. Затова има и повече туристи, отколкото може да поеме, оттук идва и лудницата. Съзнавам, че динамиката на рушене и съграждане по Черноморието ни не е по всеки вкус, не е и по моя. Не харесвам огромните палати, които се издигат и замърсяването на плажовете ни. Българското Черноморие има своите минуси, но има и свой живот и своя красота. Има и своите места, които трябва да бъдат открити и пазени.

 

 

 

Надявам се само да можем да го опазим, защото не ми се ходи отново на море в Гърция. Прилича ми на една не особено красива, скучна девойка, на която обаче е сложен доста грим и всячески се опитват да разнесат доброто й име. Докато България е като една невероятно естествено красива, пламенна и дръзка девойка, която обаче е замеряна с кал и унижавана, и което е най-тъжно – в голяма част от хора от собствения й народ, които всячески се опитват да я принизят, чуждо покланяйки се.

Оценявам хубавото и на българското Черноморие, и в Ситония, както и мога да видя недостатъците на двете места. Знам, че може би съм пропуснала някой прекрасен плаж в Ситония...Радвам се, че имах възможност да натрупам лични впечатления и да споделя собствените си наблюдения от най-зелената част на Халкидики, въпреки че се надявах да са по-позитивни. Ако трябва да обобщя, при мен се получи: „Обиколи родината, за да я обикнеш и отиди до Ситония, за да го потвърдиш“.

 

***

Пътеписът и снимките в оригинален размер , можете да видите в OFFRoad-Bulgaria.com, след като се регистрирате.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

 
X

Елена, която върна наградата