Quantcast

Св. Анисия, Св. Зотик, Св. Теодора Кесарийска, Св. Теодора Цариградска

OFFNews Последна промяна на 30 декември 2014 в 00:01 1739 0

Православие
Православие

Житие на света мъченица Анисия

Св. Анисия била родом от гр. Солун. Тя била надарена с всички земни блага. Родителите й били добри, благочестиви и твърде богати, проявявали големи грижи за нейното възпитание, и тя от детство обикнала Бога повече от всичко на света. С радост изучавала Неговия закон, усърдно се стараела да изпълнява Неговата воля. Нейният ум и красота били необикновени; тя бързо напредвала във всички науки и родителите й на могли да се нарадват на дъщеря си.

Но още от ранна младост Анисия преживяла голяма скръб: тя се лишила от добрите си родители. След смъртта им тя останала едничка наследница на грамадното имение. Паднало й се насметно количество всякакви богатства: имоти, пари, златни и сребърни съдове, многоцветни облекла, украсени със злато и бисери. Но това богатство не радвало Анисия, а я плашело. Тя знаела, че в богатството има много изкушения, че то често възбужда в човека гордост и пустославие и че лесно отдалечава от Бога. Боейки се от тия изкушения, Анисия непрестанно молела Бога за помощ, молела Го да я упъти да употреби даруваното богатство за полза, а не за погубване на душата си. Най-после решила да раздаде всичко на бедните. Продавайки имуществото си, тя не определила цената му, а казала на търговеца:

- Помни, че се продава имотът, който принадлежи на бедните и сиромасите! И поради това дай такава цена, каквато следва, защото Господ обича справедливостта и отплаща по справедливост!

След продажбата Анисия започнала да раздава пари на бедните. Тя посещавала болници и затвори, носейки на нещастните щедри помощи. Но не само с пари помагала Анисия – тя прислужвала на болните, давала им лекарства, превързвала им раните, служела им с усърдие и любов. Като раздала богатството си, тя сама почнала да живее в крайна бедност, като прекарвала дните в работа, а нощите в молитва. В тая доброволна бедност, сред лишения от всякакъв род, тя почувствала повече душевна радост, отколкото мнозина богати в разкошните си дворци, защото не богатството съставя щастие за човека, а спокойната съвест и вътрешния мир.  В това време имало ужасно гонение против християните и който убивал християнин, не се смятал по закона виновен в убийство. Веднъж Анисия отивала на църква и забелязала на улицата необикновено явление: тоя ден езичниците извършвали някакъв идолски празник. Един войник видял Анисия и извикал да спре, понеже искал да я принуди да принесе жертва на идола. Изплашената девойка се прекръстила. Войникът я запитал:

- Коя си ти и къде отиваш?

– Аз съм рабиня Христова и отивам на църква – кротко отговорила Анисия.

– Няма да те пусна – казал войникът. – Принеси жертва на нашите богове! – и след това я хванал, за да я заведе в езическия храм.

Анисия се съпротивила. Тогава той извадил меча си и я убил (298 г.). Самите езичници укорили войника за неговото жестокосърдие, като видели убитата невинна млада девойка. Християните с благоговение погребали тялото й.

 

В памет на преподобния Зотик Сиротокърмител

Преподобни Зотик произхождал от знатен и славен род и се родил в град Рим. От млади години изучил цялата светска и духовна мъдрост, в резултат на което първият християнски император, Константин Велики (Царувал от 306 до 337 г., бел.ред.), го приближил до себе си.

Когато този благочестив монарх пренесъл столицата на империята от Рим в Константинопол, блаженият Зотик заедно с другите приближени на царя се преселил в този град и бил почетен тук с магистърски сан*. Но скоро, като отхвърлил светската чест и суета, той приел свещенство. Както Авраам отворил къщата си, така и свети Зотик отворил дома си, за да дава подслон и храна на бедните; приемал в странноприемницата лишени от покрив, странници и болни, бил истински баща за вдовиците, немощните и сираците.

* Магистър означава учител. Но при Византийския император така се наричала една от висшите придворни длъжности. Бел.ред.

По това време в града се увеличили случаите на проказа. За да се прекрати разпространението на болестта, била издадена заповед да се хвърля в морето всеки прокажен. Разпален от божествена любов, блаженият Зотик отишъл при царя и му казал:

- О, царю, дай на твоя раб колкото се може повече злато, за да мога да ти купя хубави бисери и скъпоценни камъни за твоята утвар, тъй като съм много опитен в тези дела.

Царят, обичайки Зотик, наредил да изпълнят молбата му, и този боголюбезен служител на доброто, като взел златото, излязъл от царския дворец с веселие и радост. Той намерил най-добрата употреба за златото: изкупувал от войниците прокажените и ги взимал под своя грижа. Той построил болници за прокажените близо до Константинопол и там ги успокоявал. Така той изразходил цялото злато, дадено му от великия Константин, за прокажените и болните.

Междувременно този благочестив цар умрял и на царския престол встъпил синът му Констанций, който не подражавал на благочестието на баща си: той изпаднал в ариевата ерес и преследвал православните. На свети Зотик също му било съдено да претърпи страдание от него. По донос на злобни хора, които му разказали как Зотик е взел от баща му злато за покупка на скъпоценни камъни, царят повикал Зотик и му казал:

- Приготви ли бисерите и другите скъпоценни камъни за нашата утвар, за покупката на които ти взе от нашия баща толкова злато?

Свети Зотик отговорил:

- Царю, приготви кораб и ще ти покажа такова богатство, каквото по-рано не си имал.

После, като преминал заедно с царя на другия бряг на Босфора, той го повел към болниците и като показал прокажените и болните, рекъл:

- Ето, царю, прекрасните камъни и блестящите бисери, които придобих за твоето спасение с немалък труд и на висока цена.

Царят се разгневил на светеца и заповядал да го привържат към диви мулета и да ги подгонят през поля и пътища. Влачен от мулетата по камъните, преподобният изпитвал тежки мъки. Всичките му членове били изранени от острите камъни. А когато след това мулетата бързо се спуснали от планината, самите му кости се натрошили и той предал душата си в ръцете на Господа*. На мястото, където починал, бликнал извор с чиста и сладка вода, и с тази вода се изцерявали всякакви болести за прослава на Божия угодник, за слава и чест на Единия в Троица Бог, от всички славен и покланяем во веки. Амин.

 

В памет на преподобна Теодора Кесарийска

      1. Лъв III Исаврянин царувал от 717 до 741 г. Наследил го синът му Константин V Копроним (741-775). Тези императори били първите иконоборци. Бел.ред.
 

Преподобна Теодора се подвизавала в кесарийскатаРечник обител "Света Анна". Тя живяла при царуването на Лъв Исаврянин и на сина му Константин Копроним (1) и произхождала от знатен и славен род. Баща й, по име Теофил, имал високото звание патриций, а майка й се казвала Теодора.

Бидейки в продължение на много години безплодна, тя се съкрушавала и прилежно се молела на Бога, и особено се обръщала със слъзна молитва към Пресвета Богородица, и получила дар, който я уподобил на праведната Анна, майката на света Богородица: безплодната утроба на Теодора била развързана, тя заченала и родила дъщеря.

Когато дъщерята пораснала, майка й я довела в църквата "Света Анна", понеже била посветена на Бога от раждането си. Девойката Теодора била приета в манастира, където започнала да живее под доброто ръководство на благочестивата игумения и била научена на божествените книги.

Но богобоязливият и добродетелен живот на младата монахиня бил нетърпим за вселукавия бяс, който виждал в това своето посрамване. И ето, той внушил на император Лъв ИконоборецРечник мисълта да омъжи непорочната агница за един от придворните си чиновници. Тя била хваната насила и изтръгната с мъчителна скръб от сестрите в обителта, след което била доведена в Константинопол. Тук всичко вече било приготвено за нейния брак. По царска воля бил приготвен и брачният чертог.

      2. Арменският цар Тиридат бил в дружба с римския император Диоклетиан, който си бил избрал християнката Рипсимия за жена, но тя избягала и се скрила в един от манастирите на Армения. Диоклетиан помолил Тиридат да я намери и да му я изпрати, или пък, ако пожелае, да я вземе за жена. Като узнал за удивителната красота на Рипсимия, Тиридат се възпламенил от страстно желание да я обладае и изпратил пратеници с богати подаръци при нея. Но пратениците били поразени от гръм и се върнали в страшен ужас. Разгневеният цар изпратил цял военен отряд. Рипсимия била доведена при царя и въведена в спалнята му. Царят се опитал да извърши насилие над нея, но се оказало, че победителят на готите и персите нямал сили да надвие девицата - невестата Христова.

3. Скития се наричала страната, разположена на североизточното крайбрежие на Черно море.

 

Но съвсем неочаквано краят на този лукав замисъл бил следният: Бог, Който някога наказал египтянина, обхванат от похотливо въжделение към Сарра (Бит. 12:10-20), и Който сринал силата на Тиридат, посегнал на целомъдрието на Рипсимия (2), спасил по чудесен начин и Теодора от оскверняване чрез насилствен брак.

По време на брачния пир столицата била нападната от скитите (3). Годеникът веднага бил изпратен срещу неприятелите и още в първата схватка загинал.

Междувременно, сред всеобщата суматоха, непорочната Христова агница Теодора, възползвайки се от предоставилата й се свобода, незабелязано от присъстващите на брачния пир се скрила и като взела със себе си злато, сребро, скъпоценности и дрехи, украсени със скъпоценни камъни, отишла на брега на морето, качила се на един кораб и се завърнала в своята обител, като се радвала и благодарила на Бога за всичко. А когато после един от царските чиновници, като узнал за укрилата се Теодора, дошъл в манастира и я намерил вече приела пострижение и облечена в дрипа, той, по Божий промисъл, я оставил на мира.

Като се освободила по този начин от преследвачите си, преподобната дотолкова изнурила плътта си с подвизи на въздържание, че костите й се виждали под кожата. Храната й се състояла само от едно неголямо парче хляб, и то през два или три дни. Единствената й дреха била от груба вълна. За постелка й служели остри камъни, покрити от груба дрипа: така тя съблюдавала бдението и по време на неволния сън, а често прекарвала и по цели нощи без сън.

      4. Преподобна Теодора починала през втората половина на VIII век

Като не се задоволила с тези подвизи, тя обвила тялото си с железни вериги и дотолкова изнурила всичките си стави и телесни членове, че от раните й излизала смрадна миризма. И така, като процъфтявала с всякакви добродетели в продължение на много години, тя преминала в неостаряващия и блажен живот (4).

 

В памет на преподобна Теодора Цариградска

Преподобна Теодора била гъркиня по народност, имала голямо богатство и отначало живеела в християнско съпружество. След смъртта на мъжа си, тя, по заповедта Господня, взела кръста си и приела монашески чин, за да последва Христа (Срв. Марк. 8:34; Мат. 16:24). Това станало при царуването на Роман, по време на живота на преподобни Василий Нови*, който живеел в дома на Теодора, в построена специално за него молитвена килия, и под чието ръководството тя водела благочестив живот.

* Преподобни Василий Нови се подвизавал 50 години в Константинопол и умрял около 50-те години на Х век. Паметта му се чества на 26 март. Бел.ред.

Като доживяла така до старост, тя се преставила в тридесетия ден на месец декември. И когато душата на преподобна Теодора, след отделянето от тялото, била носена от светите ангели, преподобният Василий предварително им дал, за помощ на душата й, като че някакъв капитал за откуп, като извадил изпод пазвата си ковчеже.

Този Василий имал ученик, на име Григорий, който молитвено го попитал:

- Къде пребивава Теодора?

И ето веднъж, докато Григорий спял, при него се явил юноша със светъл вид и рекъл:

- Върви по-скоро, вика те преподобният Василий, за да ти покаже Теодора.

Григорий веднага бил отнесен пред вратите на рая, после бил въведен в свети места и там видял преподобния Василий и Теодора, и всички те заедно се възрадвали. И Григорий попитал:

- Госпожо Теодора, как претърпя страшния час на смъртта и как се избави от лукавите духове?

А тя разказала всичко подред:

- Когато с душата си се разделих от тялото, видях страшни етиопци, които ми показаха свитък, на който бяха записани всичките ми зли дела и квичаха като свине, скърцайки със зъби срещу мен. После ме взеха ангели и ме понесоха по митарствата. Първото митарство беше на лъжата; второто - на клеветата; трето - на завистта; четвъртото - на лъжливата обидчивост поради самолюбие; петото - на гнева и яростта; шестото - на гордостта; седмото - на ругатните и сквернословието; осмото - на лихварството и измамата; деветото - на тщеславието; десетото - на сребролюбието; единадесетото - на пиянството; дванадесетото - на злопаметността; тринадесетото - на чародейството; четиринадесетото - на магьосничеството и употребата на талисмани; петнадесетото - на чревоугодието и идолослужението; шестнадесетото - на прелюбодеянието; седемнадесетото - на убийството; осемнадесетото - на кражбата; деветнадесетото - на блуда; двадесетото - на немилосърдието. И ако в някое от митарствата показването на моите добри дела не беше достатъчно за оправдаването ми, към тях ангелите прибавяха добрите дела от дара на преподобния Василий. Така преминах безпрепятствено всички митарства и бях въведена в това блажено място. А ако душата е грешна, тя се предава на онези етиопци, а те, разкъсвайки я, я отвеждат надолу в ада.

Тогава Григорий се събуди и ни разказа какво е видял и какво е чул в състоянието си на сънно видение. А ние, като чухме това, се удивихме и благодарихме на великия Бог и наш Спасител, сподобил Теодора със Своето наследство в небесните обители.

Виж още за:
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !