Божият угодник Вукол се отличавал от младини с незлобие и целомъдрие и бил преизпълнен с Дух Свети.

Всехвалният възлюбен ученик, възлегнал на Христовите гърди, Йоан Богослов, виждайки, че това е опитен в духовния живот човек и достоен, го поставил за епископ на Смирненската църква. Това назначаване било твърде благовременно за християните на Смирна и Христовият светител извършил за тях много полезни неща. Просветен от Дух Свети, той сияел като светилник на светило (Мат.5:15). Онези, които стоели в тъмата на заблудите и идолската прелест, той просвещавал чрез небесната светлина и чрез светото Кръщение ги правел синове на светлината (Иоан.12:36) и защитавал всички от безбройните, невидими, но свирепи и неукротими зверове, които само търсят кого да погълнат (1Петр.5:8).

Преди да се престави, свети Вукол връчил своето словесно стадо на блажения Поликарп и преминал от временния живот във вечния. След като тялото на светителя било погребано, Бог благоволил на гроба му да израсне мирта, за която било отличително, че лекувала болни.