Боевете по границата между Армения и Азербайджан са отнели живота на близо 100 войници във вторник, съобщава АП. Нападенията от двете отдавна враждуващи страни засилиха опасенията от разрастване на военните действия. Армения съобщи за 49 убити войници, Азербайджан - за 50.

Тази сутрин е имало нови сблъсъци, съобщава арменското министерство на отбраната.

Версиите за началото на ескалацията във вторник се разминават.

Според Министерството на отбраната на Армения сраженията са избухнали минути след полунощ, като азербайджанските сили са предприели артилерийски обстрел и атаки с дронове в много участъци от арменската територия. То твърди, че през деня обстрелът е станал по-малко интензивен и азерски войски са се опитвали да навлязат на арменска територия.

Министерството на външните работи на Азербайджан твърди, че реагира на "мащабна провокация" от страна на Армения от последните часове в понеделник и първите във вторник. То твърди, че арменските войски са поставили мини и са обстрелвали азербайджански военни позиции.

Двете страни са вплетени в десетилетен конфликт за Нагорни Карабах, който е част от Азербайджан, но е под контрола на етнически арменски сили, подкрепяни от Армения, след като сепаратистката война там приключи през 1994 г. Азербайджан си върна обширни територии от Нагорни Карабах в шестседмична война през 2020 г., в която загинаха повече от 6600 души и която приключи с мирно споразумение с посредничеството на Русия. Москва изпрати около 2000 военнослужещи в региона, за да служат като мироопазващи сили в рамките на споразумението.

Ролята на Русия

Вчера арменското правителство заяви, че официално ще поиска помощ от Русия по силата на договора за приятелство между страните и ще се обърне към ООН и Организацията на договора за колективна сигурност - доминиран от Москва съюз за сигурност на бивши съветски държави.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков се въздържа да коментира искането на Армения, но пред репортери заяви, че президентът Владимир Путин "полага всички усилия, за да помогне за деескалация на напрежението".

Вчера арменският министър-председател Никол Пашинян се обади на руския президент, а по-късно проведе разговори и с френския Еманюел Макрон, с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел и с иранския президент Ебраим Раиси. Руският външен министър Сергей Лавров разговаря по телефона с азербайджанския си колега Джейхун Байрамов.

Тази сутрин говорител на руското външно министерство съобщи, че то предприема стъпки за стабилизиране на ситуацията на армено-азербайджанската граница.

"Ние сме в тесен контакт с Баку и Ереван", заяви Денис Гончар, от руското външно министерство. Той обвини ЕС в опит да отдалечи Русия от Южен Кавказ. Според него Съюзът "очевидно се опитва да се намеси в тристранните работи на Русия с Армения и Азербайджан". "Заслужава да се отбележи, че Брюксел се активизира в Южен Кавказ на фона на санкциите на Запада срещу Русия и спирането на съвместната работа в Минската група на ОССЕ", каза Гончар.

Москва се опитва да балансира в стремежа си да поддържа приятелски връзки с двете бивши съветски държави. Тя поддържа силни икономически връзки и връзки в областта на сигурността с Армения, където се намира руска военна база, като същевременно развива тясно сътрудничество с богатия на петрол Азербайджан, коментира АП.

Ролята на Руската федерация подчерта и говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс.

"Няма съмнение, че Русия има огромно влияние както върху Азербайджан, така и върху Армения, и Съединените щати са призовавали и продължават да призовават Русия да използва това влияние и да използва този лост по начин, който да спомогне за постигане на прекратяване на военните действия и в по-широк план за деескалация на напрежението", заяви на брифинг Прайс, цитиран от ARMENPRESS.

"От доста време наблюдаваме напрежение в Кавказ. Бяхме обезпокоени от съобщенията за нападения по армено-азербайджанската граница. Министър Блинкен е лично ангажиран с този въпрос. Именно затова ние и той направихме изявления снощи, само в рамките на няколко часа след тази ескалация на напрежението, в което призовахме за незабавно прекратяване на насилието. Той разговаря по телефона до 1:00 ч. през нощта с лидерите на Армения и Азербайджан, като подчерта пред тях важността на основното послание, което той отправи в изявлението си, а именно необходимостта от незабавно прекратяване на тези военни действия. Той призова президента Алиев незабавно да прекрати военните действия, да изтегли военните си сили и да работи за разрешаването на всички нерешени въпроси между Армения и Азербайджан чрез мирни преговори", заяви Прайс.

Още реакции

Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш призова Армения и Азербайджан "да предприемат незабавни стъпки за деескалация на напрежението, да проявят максимална сдържаност и да разрешат всички нерешени въпроси чрез диалог" и да изпълнят предишните споразумения, заяви неговият говорител.

Съветът за сигурност на ООН насрочи закрити консултации в сряда относно подновяването на сраженията.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен разговаря както с Пашинян, така и с президента на Азербайджан Илхам Алиев. САЩ имат специален пратеник в региона, каза Блинкен, "и моята надежда е, че можем да преместим този конфликт обратно на масата за преговори и да се опитаме да изградим мир".

Турция, която е съюзник на Азербайджан, хвърли вината за насилието върху Армения. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган изрази подкрепата си за Алиев и заяви в изявление, че Турция и Азербайджан са "братски ... по всички въпроси".

Още по темата

13/09/2022

Свят

Армения: Обстрел по градове и граждански обекти. 49 военни са убити, трима цивилни са ранени

13/09/2022

Свят

Армения потърси защита от Русия срещу Азербайджан. Шойгу обеща помощ

13/09/2022

Свят

САЩ призоваха да спрат военните действия между Армения и Азербайджан, сражения от снощи

03/08/2022

Свят

Ескалация и риск от военен конфликт в Нагорни Карабах