България вече е в чакалнята на еврозоната (обновена)

България вече е част от валутния механизъм ERMII (чакалнята еврозоната), съобщиха от Европейската централна банка. 

Заедно с нас е приета и Хърватия. 

Този ход проправя пътя за първото разширяване на еврозоната след 2015 г., когато Литва се присъедини към валутния блок като 19-и негов член.

Централният курс на българския лев в "чакалня на еврозоната" е определен на 1,95583 спрямо еврото (колкото е фиксирания курс на БНБ), докато централният курс на хърватската куна е определен на 7,53450.

Европейската комисия приветства решението за включването на българския лев и хърватската куна в механизма ERM II, както и решението на Съвета на гуверньорите на Европейската централна банка за по-близко сътрудничество с двете страни, което бележи влизането им в банковия съюз.

"Решението представлява крайъгълен камък в усилията на България и Хърватия за присъединяване към еврозоната. Сега двете страни трябва да участват в механизма без сериозно напрежение и най-вече без да девалвират основния курс на своята валута спрямо еврото по собствена инициатива, поне две години преди да могат да се присъединят към еврото. Комисията ще продължи да насърчава и подкрепя усилията на българските и хърватски власти да завършат процеса по присъединяване към еврозоната", се казва в изявлението на Комисията.

След внимателна оценка на адекватността и устойчивостта на валутния борд в България, бе прието, че страната ни се присъединява към валутния механизъм със съществуващия си режим на валутен борд, като едностранен ангажимент и без допълнителни изисквания към ЕЦБ.

Споразумението за участие на лева във ВМ II се основава, наред с друго, върху ангажимента на България да се присъедини едновременно към Банковия съюз и ВМ II и на изпълнението от българските власти на мерките, описани в писмото за намерения от 29 юни 2018 г., които са от значение за гладкото присъединяване и участие във ВМ II.

Тези мерки са в следните шест области на политики: банков надзор, макропруденциалната рамка, надзора над небанковия финансов сектор, рамката за предотвратяване на пране на пари, рамката за несъстоятелност и управлението на държавните предприятия. Страните, участващи в процеса по ВМ II, приветстват положителната оценка за изпълнението на тези ангажименти, дадена от Европейската централна банка и Европейската комисия. Европейската централна банка също днес оповести установяването на тясно сътрудничество с Българската народна банка, съобщиха от БНБ.

Споразумението за участие на българския лев е придружено от твърд ангажимент на българските власти да провеждат благоразумни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансовата стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция. 

Властите заедно със съответните органи на Европейския съюз чрез подходящи инструменти ще наблюдават отблизо развитието на макроикономическата политика и осъществяването на тези мерки.

Задължителните точки на интервенция във валутния механизъм ще бъдат оповестени от ЕЦБ и Българската народна банка преди отварянето на валутните пазари на 13 юли.

България тръгна по пътя към влизането официално през 2018 година, а Хърватия - година по-късно.

За страната ни това е формално, тъй като левът е фиксиран към еврото чрез валутния борд, а по-рано през годината парламентът реши, че този курс няма да бъде променян до влизането ни в еврозоната, когато официалното платежно средство в България ще бъде именно еврото. Най-ранният възможен срок за това е 2023 година.

Междувременно на фона на протестите пред Министерски съвет и Президентството беше проведена и пресконференция, на която беше обявено официално, че България е в чакалнята на еврозоната.

"Управителите на централните банки решиха единодушно да включат българския лев във валутен механизъм", заяви министър-председателят Бойко Борисов.

Борисов благодари на европейските лидери за подкрепата, но добави, че му е "криво" и го "боли", че българският народ не може да се зарадва на решението.

"Когато си член на Банковия съюз, където са всичките бели държави, и банковата система е под пълен мониторинг. Никой не може да прави финансови измами, да тегли кешове и прочие. Няма страшно и за българските банки, защото всички работят вече по правилата на белите държави и ЕС стои зад гърба им", посочи той.

"Цяла Европа "гърми", че българската банкова система и българките банки са при белите държави. А ние цял ден се мъчиме да покажем кой, колко мрази. Вместо сега да се прегърнат (протестиращите - бел. ред.) и да играят хоро, ръченици с маски. Свършили сме работа, а ние цял ден отбиваме атаките на българи, които по всякакъв начин искаха да попречат на това, което е хубаво за България. Това е много важен за икономика и за инвеститорите ден. Хората се радват заради нас, а ние не се радваме", ядоса се Борисов.

По думите му е трябвало да седи заедно с президента Румен Радев, когато България влиза в Банковия съюз и ERM II. Премиерът каза още, че това е за десетилетия напред.

Борисов призова митингите да са по заводите и да се работи денонощно, защото ни чака сериозна криза.

"Всички ще го напишат в света, всички медии и финансови институции като затворят пазарите ще го четат", добави министър-председателят.

Управителят на БНБ Димитър Радев заяви, че това е исторически акт, който трябва да ни обединява и обясни, че това ни дава тежест на този етап във финансовата сфера, а на по-късен етап и в останалите. "Тази тежест надхвърля, както размера на нашата икономика, така и размера на нашата територия", добави той.

"Вярвам, че участието на България в Банковия съюз и впоследствие – в еврозоната, ще доведат до такова икономическо развитие като останалите държави, които участват в тези механизми", заяви финансовият министър Владислав Горанов.

Той обясни, че това е исторически акт, който ще има голямо значение за бъдещето на България.

"Интеграцията на страната ни в еврозоната свързва икономиките на участващите държави членки по начин, който дава не само икономически предимства, а е и цивилизационен избор. Свързваме кръвоносната система на икономиката ни с едно от най-силните икономически формирования в света", коментира финансовият министър.

(THREAD) Bulgaria and Croatia are taking key steps towards adopting the euro. The Bulgarian lev and Croatian kuna are being included in the Exchange Rate Mechanism II.
The countries join the banking union too, with the ECB supervising their largest banks from 1 October pic.twitter.com/BVTV3O0hkM

— European Central Bank (@ecb) July 10, 2020

Още по темата

09/07/2020

Икономика

ЕС ще подкрепи България и Хърватия за влизането им в чакалнята на еврозоната

12/06/2020

Икономика

Българската банка за развитие става собственик на 19% от капитала на ПИБ

23/04/2020

Икономика

КФН одобри проспекта на ПИБ за емитиране на акции за увеличаване на капитала

Следете новините ни в GoogleNews