Поръчка за 30 млн. лева в агенцията за безопасност на храните

По разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров преди няколко месеца (в началото на август) започна проверка в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), след като журналистът Генка Шикерова публикува журналистическото разследване „Война за трупове“, в което се разказва за съмнителни обществени поръчки, свързани с обезвреждането на животински отпадъци. Специализираната прокуратура ще проверява дали има длъжностни престъпления и сключване на неизгодни договори от страна на институцията. И защо до днешна дата няма резултати от проверката.

Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) е мегаструктура, управляваща милиони левове.

Дейността є е насочена към опазване живота и здравето на хората и е пряко свързана с националната сигурност на страната. В последните няколко години действията на ръководството й се превръща по-скоро в заплаха за сигурността. Работата на агенцията се случва при пълна непрозрачност по отношение на харченето на публични средства, съмнения за клиентелизъм и корупция.

В Закон за бюджета на Министерството на земеделието за 2019 г. се вижда, че за Бюджетна програма „Безопасност на хранителна верига“ са предвидени разходи от 55 358 200 млн. лв. Тази бюджетна програма се изпълнява от агенцията по храните и дирекцията по храните в земеделското министерство съвместно, но основната част от парите отиват за Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ).

Според Устройствения правилник на БАБХ в структурата є влиза Централно управление и 34 поделения, от които 28 областни дирекции по безопасност на храните и 5 специализирани структури за научноизследователска и лабораторна дейност. Общата численост на администрацията на агенцията е 2266 щатни бройки. Според „Проект за създаване на агенцията по храните“ общият брой контролирани обекти от агенцията по храните е 648 хил. обекта. От документа „Годишен аграрен доклад за 2018 г.“ става ясно, че общият брой извършени проверки от Агенцията по храните през 2017 г. е 182 092.

ПОРЪЧКА ЗА 30 МЛН. ЛВ.

В края на 2017 г. Агенцията по безопасност на храните обявява обществена поръчка за обезвреждане на животински отпадъци: 30 милиона лева за три години. Парите са част от нотифицирана държавна помощ от 90 милиона лева за периода 2015–2020 година. Поръчката е спряна заради жалба на собственика на екарисажа в Шумен.

Заради процедурата по обжалване и невъзможността тази дейност да бъде преустановена агенцията по храните преминава към директно договаряне с фирми, за да възложи обезвреждането на животинските отпадъци. Стойността на поръчката, обявена през март 2018 г., е 12 милиона лева за една година.

Към момента на обявяването є според регистъра на агенцията по храните у нас работят два екарисажа и четири фирми с мобилни инсталации за изгаряне на отпадъци. Според действащата нормативна уредба обезвреждането на животински отпадъци може да става в екарисажи или в инсталации за изгаряне. Законът позволява изгарянето им само при необходимост, но без да уточнява каква.

Заравяне на животински трупове пък се допуска само по изключение, когато няма друга възможност, защото е опасно. БАБХ изрично подчертава в аргументите си към обществената поръчка колко опасно е заравянето на животински трупове, като пише: „БАБХ е изправена пред редица трудности – определяне на терен, организиране на загробването, транспортиране на труповете, извънредни разходи. Загробването на животни не може да даде гаранции за опазване от замърсяване на околната среда“.

По неясни причини от агенцията по храните канят за директно договаряне само две от фирмите с мобилни инсталации, с които да сключи договор за обезвреждане на трупове. Така на преден план излизат новите играчи на пазара – мобилните инсинератори. Поканените фирми са две „Син кръст 2016“ и „Еко БГ СЖП“.

Първата е собственик на два инсинератора, единият от които е регистриран по-малко от месец преди изпращането на поканата за поръчката и с капитал от 1950 лева към момента на сключване на договора.

Втората има една инсталация към момента на сключване на договора, регистрирана три месеца по-рано, и капитал от 100 лева.

ПОРЪЧКИ, ДОПЪЛВАНИ С АНЕКСИ

Какви са мотивите за избор и в състояние ли са фирмите да изпълняват задълженията си: от БАБХ отказват коментар.

Следва затваряне на екарисажа в Шумен с предписания за нарушения, които година по-късно падат в съда. На екарисажа във Варна също е отнето удостоверението за складиране. Мерките са достатъчни, за да блокират екарисажите в играта по разпределяне на държавните пари.

Така двете фирми – собственици на мобилни инсинератори, започват работа по изпълнението на обществената поръчка с директно договаряне.

Инсинерирането е процес, при който обезвреждането се извършва чрез изгаряне при много висока температура.

Като основно конкурентно предимство при обществената поръчка е посочена мобилността на инсталациите и възможността да реагират бързо и на място при необходимост.

Възможността за използване на мобилни инсталации е въведена с поправка в Закона за ветеринарно-медицинската дейност през 2016-а. Капацитетът на една инсталация е 8 тона според твърденията на фирмите. За инсталации над 10 тона е необходимо издадено комплексно разрешително, а те нямат. В поръчката на агенцията по храните прави впечатление заниженото изискване за капацитет на фирмите, които ще изпълняват договора, в сравнение с предишни години: от 60 тона на денонощие на минимум 8 тона.

От БАБХ отказват да дадат информация какво е преработеното и платено количество животински отпадък от момента на сключването на договора и как се контролира то. От оскъдната публична информация на сайта на агенцията разбираме, че към края на 2018 г. 12-те милиона, които БАБХ е договорила за обезвреждане на трупове, очевидно свършват. Това става ясно от последвалите анекси. На 16 октомври 2018 г. е подписан първият анекс с фирмите, с който им се дават допълнително пари.

Мотивите: през 2018-а възникнаха обстоятелства, свързани с извънредната и усложнена епизоотична обстановка в страната по отношение на болестта чума по дребните преживни животни, проникването на африканската чума по свинете и птичия грип.
Фактите: няма данни инсинераторите да са използвани при която и да е от посочените епидемии.

Въпреки това „Еко БГ СЖП“ получава допълнително над един милион лева, а „Син кръст 2016“ – над два милиона лева. Преди Коледа със същите мотиви фирмите получават общо още милион и четиристотин хиляди лева. Eлементарна сметка обаче показва сериозно разминаване както в общия обем обезвредено количество, така и невъзможност това да се случва със заявения капацитет на инсинераторите. От данните излиза, че за 34 дни, без да има епидемия, у нас са унищожени близо 2700 тона животински трупове, при положение че обичайното средномесечно количество е около 700 тона. Освен това е практически невъзможно това количество да бъде обезвредено от три мобилни инсинератора (по думите на вече бившия директор Дамян Илиев) с общ капацитет от 24 тона на денонощие.

Една от най-строго пазените тайни от ръководството на БАБХ е как се контролира работата на инсинераторите. От агенцията категорично отказват да предоставят данни за количествата унищожен животински отпадък, за който данъкоплатците плащат на тон. Изрично изискване в стандартната оперативна процедура за контрол на обектите за обезвреждане на животински отпадъци е теглото на камионите да се мери при пристигане за обезвреждане. В договорите с инсинераторите обаче подобно изискване липсва. Нещо повече, в проектодоговорите, които БАБХ публикува за поръчката от 2017г., прави впечатление разликата в метода на контрол.
При екарисажите се изискват тонажите, измерени на входа и изхода на предприятията, както и дневниците, водени на входа и изхода на екарисажите. При мобилните инсталации изискването е описано по-просто, а изискване за кантар няма. Така на практика остава неясно какви са механизмите, по които агенцията по храните засича количествата, за които държавата плаща.

Въпреки това анексите продължават и в началото на 2019 г., когато на двете фирми са отпуснати 12 милиона лева. Така фирмите получават чрез анекси още близо 17 и половина милиона лева допълнително над основния договор от 12 милиона!

Към днешна дата няма информация как и за какво са похарчени близо 30 милиона лева. Възможно ли е три инсинератора с общ капацитет от 24 тона на денонощие да изгорят такова количество животински отпадъци? И ако не: къде са труповете?

За сравнение двата екарисажа – Шумен и Варна, са обезвредили по договори с агенцията по храните общо близо 7800 тона животински трупове през 2017-а. На база платените количества и цената, договорена на тон с инсинераторите, излиза, че за една година те са изгорили над 21 хиляди тона, или близо три пъти повече. Количество, което никога досега не е обезвреждано в България и което не е възможно да бъде обработено от инсталации с подобен капацитет.

Независимо че имат ангажимент по договор и че именно чумата по свинете и тази по дребните преживни животни се използва като аргумент за отпускане на още пари, инсинерaторите не са изпратени нито веднъж от агенцията по храните за ликвидиране на епидемии.

За сметка на това през 2019 г. „Син кръст 2016“ и „Еко БГ СЖП“ подписват нови договори за още 30 милиона лева за обезвреждане на животински отпадъци с БАБХ до края на 2020 г. Или общо за периода 2018–2020 г. двете фирми ще усвоят около 60 милиона лева от държавата.

Собственици на „Син кръст 2016“ са Янка Николова-Лазарова и Борислав Лазаров. Според Търговския регистър Лазаров е бил управител на „ВОЛФ-96“, представител на ДИТЦ и „Чистота София“. Името на Лазаров стана известно покрай кризата с боклука на столицата, когато той е управител на фирма-концесионер „Новера“. Неговите снимки в медиите не са много, но в публичните профили на дъщерите му има достатъчно. Там е публикувана и снимка на децата на Лазаров и премиера Бойко Борисов по джапанки в неформална обстановка. Към снимката има пожелание и благодарност „за всичко и че ти винаги си с нас“. Съдружници в другата фирма, собственик на инсинератори – „Еко БГ СЖП“, са Димитър Манджуков и Димитър Димитров.

Ден след излъчването на разследването от Антикорупционния фонд от прокуратурата съобщиха, че започват проверка. Въпреки обещанията за публичност и отправените към тях въпроси, оттам също мълчат.

Източници
Българска агенция за безопасност на храните, Документ N 02378-2017-0008 http://babh.government.bg

Българска агенция за безопасност на храните, Документ N 05362-2018-0001 http://babh.government.bg

Инструкция за обезвреждане на труповете и контаминирания материал (Приложение III)
Търговски регистър https://public.brra.bg

Административен съд Шумен http://www.admcourt-sh.org

Регламент (ЕC) № 702/2014 на Комисията относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз https://ec.europa.eu

Документ от Министърът на земеделието входиран в Народното събрание http://parliament.bg/pub/PK/312049854-06-870.pdf

Закон за ветеринарномедицинската дейност Регламент (Ео) № 1069/2009 На Европейския Парламент и на Съвета

Указания за прилагане на схема за държавна помощ
https://bit.ly/33HR08w

Б. ред. - Този текст е от "Черна книга на правителственото разхищение в България 2019", която се издава от Фондация за свободата "Фридрих Науман". Всички публикации в книгата са напълно свободни за препубликуване като идеята е да достигнат до възможно най-широк кръг читатели.

Следете новините ни в GoogleNews