10 мита за ACTA според Европейската комисия

Последна промяна на 31 януари 2012 в 17:13 1688 0

 Европейска комисия
Европейска комисия
Европейската комисия излезе с изявление, в което предлага своето тълкуване на някои от разпоредбите на противоречивото международно търговско споразумение ACTA. Споразумението беше подписано от 22 страни членки на Европейския съюз, сред които и България, както и редица други развити страни. Много експерти твърдят, че то може да разклати устоите на интернет. Много наблюдатели определиха ACTA като международна проекция на проектозаконите SOPA и PIPA в САЩ, които поставиха под въпрос свободата на словото и достъпа до информация в интернет. Ето и десетте мита свързани с ACTA според Европейската комисия: Мит №1: ACTA е секретно споразумение. Преговорите около подписването не са били прозрачни и са проведени при "закрити врата". Европейският парламент не е напълно уведомен и не е търсена консултация с участниците в него. Текстът на ACTA е публично достъпен за всички. Преговорите не се различават от тези при изготвянето на други подобни международни споразумения. Неоспорим факт е, че подобни споразумения не се преговарят публично, но с Лисабонския договор и ревизираното Рамково споразумение, което урежда работните взаимоотношения между двете институции, са посочени ясни правила как ЕП трябва да бъде информиран при подобни търговски споразумения. Въпросните споразумения са спазени стриктно. Комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт участва и на трите пленарни заседания, отговори на десетки писмени и устни запитвания от евродепутати. Също така участва при приемането на две резолюции и една декларация на ЕП. Освен това обществото е информирано от стартирането на преговорите за целите и основните параметри на самите международни преговори. ЕК публикува редовни доклади за хода на преговорите от април 2010 г. насам. Също така комисията организира няколко брифинга и четири конференции на заинтересованите страни, като една от тях е проведена дни преди първия кръг от преговори. Нашите партньори при преговорите, като например САЩ, Швейцария, Австралия и Канада предприемат подобни действия. Мит 2: АСТА ще ограничи достъпа до интернет и ще цензурира сайтове Ако прочетете текста по споразумението ACTA, в него няма да откриете нито един параграф, в който да се споменава подобно нещо. Целта на ACTA е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която много често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължат да споделят непиратски материали или информация в глобалната мрежа. ACTA няма да ограничава правата на човека, нито пък ще сваля интернет сайтове за разлика от предложените законопроекти в САЩ (SOPA и PIPA). Мит 3: Приемането на ACTA ще доведе до т. нар. "хармонизация през задната врата". Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към Европейския парламент (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави-членки. Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на Европейския съюз. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове. Също така няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС. Споразумението е съобразено с международното право, по-конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство. Мит 4: ACTA ще доведе до проверки на преносимите компютри на пътниците при граничния контрол на летищата и до следене интернет трафика. В ACTA изрично са споменати зачитането на основни права като личната неприкосновеност, свободата на словото и на личните данни. В ACTA дори специално е записано, че пътниците не подлежат на проверки, ако продуктите, които разполагат с нарушени авторски права, не са с търговска цел или пък лицата не са част от мащабна мрежа за незаконен трафик на стоки. Мит 5: ACTA ще попречи на бедните страни да купуват евтини лекарства и медикаменти. Няма клаузи в ACTA, които могат да повлияят директно или индиректно върху законната търговия на генерични медикаменти или на световното здравеопазване. ACTA прави точно обратното. Споразумението съдържа директен текст за опазване на равния достъп до медикаменти и основно се отнася до интелектуалната собственост и публичното здравеопазване, договорени в Декларацията от Доха. Мит №6: ACTA ще доведе до въвеждането на правилото за "трите удара (грешки)" при нарушения, констатирани в интернет, или че ще задължи интернет провайдърите (ISP) да следят или филтрират информацията, която минава през тях. ACTA не води до налагането на наказателна система от типа на "трите грешки" при нарушения на авторските права в интернет. Нито пък задължава интернет провайдърите да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители. ACTA е напълно съвместима с настоящото законодателство в ЕС, което е в сила от 2000 г. (Директивата за електронната търговия) и не променя нито страница от него. Мит №7: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата. Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS. Мит №8: Европейският съюз ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия. Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС. Мит 9: ACTA е секретно споразумение. Преговорите не са били прозрачни и са проведени при "закрити врата". Европейският парламент не е напълно уведомен и не е търсена консултация с участниците в него. Текстът на ACTA е достъпен публично за всички. Преговорите по ACTA не се различават от тези при изготвянето на други подобни международни споразумения. Факт е, че подобни споразумения не се преговарят публично, но с Лисабонския договор и ревизираното Рамково споразумение (уреждащо работните взаимоотношения между двете институции - бел. ред.) са посочени ясни правила как ЕП трябва да бъде информиран при подобни търговски споразумения. И те са спазени стриктно. Комисарят по търговията на ЕС Карел де Гухт участва и на трите пленарни заседания, отговори на десетки писмени и устни запитвания от евродепутати. Също така участва при приемането на две резолюции и една декларация на ЕП. Освен това обществото е информирано от стартирането на преговорите за целите и основните параметри на самите международни преговори. ЕК публикува редовни доклади за хода на преговорите от април 2010 г. насам. Също така комисията организира няколко брифинга и четири конференции на заинтересованите страни, като една от тях е проведена дни преди първия кръг от преговори. Нашите партньори при преговорите, като например САЩ, Швейцария, Австралия и Канада предприемат подобни действия. Мит №10: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например Световна търговска организация или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO). Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови