Защо унищожаваме болница, за да създадем друга? Здравната комисия каза НЕ на превръщането на Правителствена в педиатрия

Министър Кирил Ананиев заплаши: Или приемате, или може да стане късно и за болница Лозенец, и за Медицинския факултет на Софийския университет

Последна промяна на 13 декември 2018 в 20:25 3664 0

Да, национална многопрофилна детска болница е безспорно нужна на България, но не е необходимо за създаването ѝ да бъде унищожена друга – „Лозенец“. С преобладаващо такива становища депутатите от Комисията по здравеопазване към Народното събрание отхвърлиха проекта на правителството, предложен от здравния министър Кирил Ананиев, с който лечебното заведение вече не е структура към Министерския съвет и в който се заявява намерението то да бъде преобразувано в многопрофилна педиатрична болница.

11 гласуваха „за“, 0 – „против“, 11 се въздържаха и така проектът за изменение на Закона за лечебните заведения бе отхвърлен на първо гласуване от народните представители. Предстои предлагането му на вниманието на всички депутати в пленарната зала.

Разформироването на болницата – която е основната клинична база за обучението на студентите по медицина в Софийския университет – ще доведе до закриването на Медицинския му факултет, защото: в нея вече ще има само една специалност („Педиатрия“) и не е ясно къде студентите ще учат останалите; СУ е получил акредитация благодарение на тази база и с преобразуването ѝ ще загуби и огромна част от преподавателите си във Факултета (лекарите с други специалности ще се насочат към други лечебни заведения); напускайки университетската болница „Лозенец“ и СУ, те ще загубят академичните си длъжности „професор“ и „доцент“ и „главен асистент“. Следователно, застрашени са и базата, и академичният състав, без които акредитация на факултета е невъзможна.

Заради тези притеснения Академичният съвет на СУ снощи реши Университетът да влезе в протестна готовност и обяви, че ще я отстоява, докато не получи цялостната визия за бъдещето на болницата, факултета и проектопедиатрията.

Днес в зала 130 на бившия Партиен дом, където протече двучасовото заседание на Комисията, позициите си сблъскаха министърът, ректорът проф. Анастас Герджиков, деканът и директор на „Лозенец“ проф. д-р Любомир Спасов, лекари, пациенти, представители на неправителствени организации, депутати.

На финала министърът отправи заплаха: или депутатите ще гласуват, без да знаят какъв е планът за бъдещата педиатрия, или може „да стане късно и за факултета, и за работещите там, и за персонала – медицински и друг“, за което отговорност нямало да носи той.

Мълчаливи зрители на всичко това бяха студентите – гости на заседанието.

Министърът

„Категорично заявявам отново – започна защитата си Ананиев - няма проблем за Медицинския факултет към Софийския университет и неговите студенти. Учебно-клиничната база, болница „Лозенец“, се запазва. Нещо повече – ще разшири клиничните си бази с договори с други университетски болници. Преподавателите ще запазят академичните си длъжности. Дипломите на всички студенти ще са напълно валидни, приложими, аналогични на всички студенти по медицина на територията на страната в останалите висши учебни заведения по медицина. Действащата акредитация на лечебното заведение, дори и след преобразуването чрез вливане в новата Национална многопрофилна детска болница „Лозенец“ ще се запази до изтичане на срока ѝ.... Няма проблем с медицинския персонал на болница „Лозенец“. Той ще продължи да работи в настоящото или друго университетско лечебно заведение – изборът за това ще е на всеки служител.“

Нищо от това не е вярно, стана ясно от думите на ректора на Софийския университет проф. Герджиков и други изказали се.

Ректорът

„Проведохме три срещи с министър Ананиев, макар и след внасянето на законопроекта. На тези три срещи обсъдихме няколко въпроса. Те са изключително сериозни, засягат бъдещето на Медицинския факултет. То е тясно свързано с неговата учебно-клинична база -Университетска болница „Лозенец“, и много от тези въпроси продължават да нямат отговор. През последните дни споровете се съсредоточиха около акредитацията, дали тя ще бъде отнета или не, ако бъдат отнети материална база и академичен състав. Този въпрос не е централен. Централният въпрос е как ще функционира Факултетът, ако загубим материална база или академичен състав, а всъщност ще се случат и двете.

Не мога да разбера как на това заседание има колеги, които са способни да свържат двата проблема – никой не е против да има национална детска болница през последните 30 години. Няма как на един дъх да изречем: „Ние сме „за“ това да има национална детска болница и да закрием болница „Лозенец“. Двете неща нямат нищо общо. Има много други начини да направим това, което искаме и да разкрием национална детска болница без унищожаването на болница „Лозенец“.

...

Няма никакъв практически начин да се запази академичният състав на Медицинския ни факултет, който се състои изцяло, изцяло, само от специалисти от болница „Лозенец“, ако се направи това преструктуриране. Изобщо не говоря за това ще има ли след това акредитация, или ще бъде отнета. ... Планът, който чухме няколко пъти от министър Ананиев, е следният: болница „Лозенец“ остава само педиатрия, тъй като другите педиатрии се съсредоточават на това място, и от сегашните отделения остава само педиатрично. Всички други отделения отиват на други места.

Ето какво ще се случи с академичния ни състав: тези хора, ако отидат на друго място, което не е университетска болница към Софийския университет, няма да бъдат професори, доценти и асистенти. Това е сигурно и безспорно. Те могат да останат такива, само ако отидат в указаните от министър Ананиев бъдещи, несъществуващи в момента университетски болници към СУ. На пръв поглед изглежда възможно, но ако има няколкостотин болници или поне няколко десетки на територията на София, защо те трябва да отидат точно в тези две, които ние изберем да им покажем? Те ще имат много други лични съображения: къде има апаратура, къде има техни колеги, с които те могат да работя, кое им е близо до дома и т.н. Никой няма да се интересува от това каква ще е ползата на Софийския университет, поради което този академичен състав ще се разсипе. От него ще останат 20%, може би 30% и всички останали за един ден ще изчезнат. Това за нас е напълно неприемливо и затова решенията на Академичния съвет звучат по този остър начин.

С две от четирите решения на Академичния съвет не бях съгласен, исках по-мек вариант в името на това да имаме време да се разберем, да се договорим и да се споразумеем по един любезен, академичен начин. Но академичната общност на СУ, в която имаше само един представител на Медицинския факултет, тоест всички други са от други факултети, напълно не приема този подход. Всички бяха на мнение, че след като няма избистрена концепция, не можем да правим първата или втората, или десетата крачка. В момента ни е предложен един законопроект, който е първата стъпка към нещо, което не знаем. Министър Ананиев току-що обясни как ще се направи обсъждането, което преди не се е направило. Аз не бях на тези предишни срещи, аз не подозирах, че има такъв законопроект, но сега ще се направи обществено обсъждане, само че нека преди това да направим първата крачка – горе-долу така звучи това, което ни предлага министър Ананиев.

Какво пречеше да имаме ясната концепция, да изясним какво ще се случи, кои ще са бъдещите университетски болници, които ще заместят болница „Лозенец“ като наша учебно-клинична база, да изясним какво ще се случи с преподавателите и с оборудването, да направим тази оценка на активите на болницата, за която той говори, и тогава да направим първата стъпка. Ние правим първата стъпка и след известно време ще установим, очертавайки тази бъдеща ясна визия, че тя не е била правилна. Може да е, може да не е, но нямаме визията. Ето затова Академичният съвет много категорично настоя докато нямаме ясната визия и всички стъпки – от първата до последната изяснени и приети от обществото - да не правите и първата стъпка. Моля ви, обмислете внимателно това, което ще направите.

Пациентът

Белодробно трансплантираната Наталия Маева също взе думата и обясни, че животът ѝ е бил спасен благодарение на трансплантацията, че от юни тя и останалите трансплантирани се проследяват в болница „Лозенец“.

„За нас, пациентите, които сме белодробно трансплантирани, трябва да има адекватно проследяване. И ние намираме такова проследяване точно в болница „Лозенец“, подчерта жената.

Деканът

След нея думата взе деканът на Медицинския факултет и директор на болница „Лозенец“. Проф. д-р Любомир Спасов заяви:

„В правомощията и възможността на Министерския съвет е да направи такъв законопроект, не го коментираме. Изказаните преди мен становища са да има такава детска болница и това също не противоречи на нашите виждания. Но какво става със съдбата на колегите, които са градили този колектив, който съществува толкова години? Как се създава един експерт? Как експертизата, която носи, в бъдеще може да бъде прехвърлена тук и там? Лекарите, сестрите, персоналът, които работят там – те са човешки същества. Това е съдба на много, много, много хора. Вие ги прехвърляте от тук там, сякаш това няма никакво значение за съдбата на никого. ... Това не може механично да бъде прехвърлено, господин министър. Много „ще“ казахте, но мисля, че като концепция няма цялостна визия. Затова апелираме към вашата мъдра мисъл, когато има цялостна концепция, да я обсъдим и тогава да се правят каквито и да е промени. Тази промяна няма да доведе до нищо. Моят апел е това да се отложи. Когато има цялостна концепция, ще помагаме като болнично заведение, като университетска структура – нашите деца да получават адекватна помощ, но в същото време, да разрушим къща, за да построим колиба, мисля, че не е морално в никакъв аспект“.

Специалистите

В съгласие с тезата да не се руши едно, за да се изгради друго, бе и изказването на председателя на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация проф. д-р Владимир Пилософ:

„Благодаря, че шест години след декларацията на Управителния съвет на Българската педиатрична асоциация, в която много настоятелно обявихме необходимостта от такава болница в България, най-сетне сме по-ясно чути и се предприемат някакви действия. Разбира се, ние, педиатрите като общност, не бихме искали в никакъв случай поради това, че ще правим детска болница, да нарушаваме и унищожаваме нещо, което съществува“.

Той бе категоричен, че докато не се направи точен анализ какви структури са необходими в болницата, каква площ е необходима, какви преустройства и т.н., не може да се предприема каквото и да било. Той заяви, че още утре ще предостави виждането на Асоциацията по този въпрос и предупреди, че ако „всички тези условия не могат да бъдат изпълнени, няма как да се направи такава детска болница, каквато искаме“.

Не е въпросът само да я назовем детска болница, въпросът е тя да изпълнява онези цели, които сме си поставили, да бъде център за развитието на детското здравеопазване и да може да обслужва комплексно децата в България.“

Убеден съм, че много малко тогава ще бъдат пациентите, които ще се налага тогава да ходят в чужбина, ако заработи такава сериозна структура, заяви проф. Пилософ и апелира първо да се направи анализът, а след това да се обсъжда.

Още един лекар взе думата – проф. д-р Георги Михайлов (БСП за България), и много по-директно предупреди министър Ананиев, че ако не са готови с детайлите, хвърлената в пространството идея за създаването на многопрофилна педиатрична болница ще бъде просто бумеранг, който ще се върне върху главата на ръководството на МЗ.

Хващате един бик за рогата, който е достатъчно разярен“, предупреди той.

„Преди 30 години нашата клиника, детската онкоклиника, беше изхвърлена от Медицинска академия и беше запратена в ИСУЛ заради строежа на тази болница, която сега е един призрак с остарял бетон и която е една от срамотиите на българската медицина. Виждам техните напрегнати лица. Всички педиатри са тук! Господин министър, имате ли план за действие по отношение на този важен за всяка майка, за всяко дете в България въпрос?“, попита той.

„Не искам да бъда адвокат на проф. Спасов, но... неговата клиника е уникална, апаратурата е уникална, специалистите са уникални, това да се пренебрегне...“

Той поиска МЗ да покаже в залата на парламента детайлния си план, с който да докаже, че „министерството е готово да срещне този изключителен проблем в българското здравеопазване.

Иначе бумерангът се завърта и се стоварва точно върху ръководството на министерството“, каза депутатът и предупреди, че „бумерангът ще бъде много тежък“.

Как да приемем вашия ентусиазъм без конкретни стъпки в програмата, когато планът тепърва ще се изготвя, попита проф. Михайлов и допълни, че „получаваме просто едно обещание, което ще се окаже неизпълнимо.“

Отговорът

Министърът не даде план, анализ, конкретика. Вместо това поиска депутатите да гласуват с ДА на доверие.

Той щял да представи анализ, да проведе обществено обсъждане до постигането на консенсус за всичко само и единствено, след като бъде прието изменението на закона.

„Това мога да го направя, след като бъде прието изменението в закона, което ще ми даде основание да представя своя план, който е в момента в главата на нашето ръководство, обаче не мога да говоря, преди да бъде гледан от Министерския съвет. За съжаление, още не мога да го споделя, защото не съм оторизиран за това“, каза Ананиев.

Изказването му завърши с неясна заплаха: „Само ще кажа едно изречение, дано ме разберат някои хора: не, че бързам – ситуацията с болницата е такава, че да не стане късно и за факултета, и за работещите там, и за персонала - медицински и друг, да бъде късно за тях. Казвам го, без да влизам в подробности. Ако ме разбирате, ме разберете. Ако не, после някой друг ще носи отговорност за това, което се случва“.

Заседанието завърши с гласуване, което раздели депутатите: 11 "за" (ГЕРБ подкрепиха), 0 "против" и 11 "въздържал се". 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !