ПП-ДБ подкрепи ГЕРБ и ДПС за комисия за ''ония 1,7 милиарда'' от въглищния преход

Нова редовна комисия ще наложи контрол върху управлението на средства от европейските фондове.

Вчера ГЕРБ и ДПС обявиха решението си да създадат парламентарна комисия за контрол на еврофондовете, за които отговаря финансовият министър Асен Василев. ПП-ДБ подкрепиха проекторешението за създаване на комисия, въпреки че смята нововъведението за безсмислено.

Новата комисия заменя досегашната подкомисия за европейските фондове към Комисията по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и еврозоната.

До искането за създаването на комисията се стигна, след като ГЕРБ-СДС обвиниха ПП-ДБ в схема за 1,7 милиарда, с които да финансират техните "спонсори". В сряда Красимир Вълчев, Жечо Станков, Теменужка Петкова и Делян Добрев от ГЕРБ дадоха извънреден брифинг в парламента, по време на който заявиха, че (не)коалиционният партньор "не правел нищо за удължаването на живота на ТЕЦ-овете".

Поводът са проектите за териториални планове за справедлив преход на въглищните региони, които трябваше да бъдат приети от Министерски съвет в сряда, но гласуването им бе отложено за петък. В тях липсват планове за инвестиции в преходни технологии, за удължаване на живота на въглищните централи, но пък има индикативен списък с компании, които биха получили европейски средства. По-късно премиерът Николай Денков обяви, че кандидатстването по програмите за енергиен преход предстои, а твърденията на ГЕРБ определи като "спекулация" и "лъжа". С позиция излязоха и от Министерството на енергетиката. В нея се посочва, че наличието на индикативен списък на операции и предприятия в Териториалния план за Стара Загора е изрично условие за принципна допустимост на финансиране на големи предприятия в областта съгласно Регламента за създаване на Фонда за справедлив преход.

Проекторешението беше вкарано в дневния ред на парламента тази сутрин. Негови вносители са Бойко Борисов, Делян Пеевски и Атанас Атанасов. 

Очаквано дебатите по темата нажежиха обстановката в пленарната зала.

Към ПП-ДБ бяха отправени редица политически атаки, които започнаха от Радостин Василев, според когото прокуратурата трябва да контролира фирмите, на които ще се дадат 1,7 млрд. евро за прехода от въглища.

Председателят на ИТН Тошко Йорданов заяви, че отдавна е предупреждавал, че "ПП-ДБ крадат пари за собствените си фирми през закони" и "похвали" ГЕРБ, че "поне правят нещата по-интелигентно".

Според Корнелия Нинова, лидерът на БСП, в основата на това, което се случва, стои ГЕРБ, но сега било модерно "да се бие по ПП-ДБ".

Зам.-председателят на парламента от БСП Кристиан Вигенин посочи, че функциите на комисията не се разписват подробно в правилника на Народното събрание, а в същото време ѝ се позволява да контролира огромните финансови средства, които постъпват от ЕС. 

Стою Стоев от ПП-ДБ изтъкна, че промяната е безсмислена, тъй като съществувалата досега подкомисия е вършила същата работа, но ПП-ДБ ще подкрепи проекторешението, за да няма спекулации, че има опит за прикриване на злоупотреби с еврофондовете.

След като проекторешението за създаването на комисията беше прието със 140 гласа "за", Даниел Лорер от ПП-ДБ каза, че с това решение парламентът може да отблъсне инвеститорския интерес към България.

"Въпросният списък, по който толкова се палим, е индикативен. Той само показва възможния размер на инвестиции у нас и, за съжаление, той е тъжно малък. Когато дойде истинският процес по избиране на инвеститори, там ще може да участват и тези в списъка, и всеки друг, който има желание", обясни Лорер. 

Радослав Рибарски от ПП-ДБ уточни, че териториалните планове са за намаляване на ефектите, които засягат хората, заети в този сектор. Той посочи, че 2038 г. е годината, определена за извеждане от експлоатация на топлоенергийните централи.

"Не трябва да бъркате затваряне с извеждане от експлоатация. В момента няма одобрени териториални планове и комплексът не работи на пълния си капацитет и това е достатъчно, за да покаже ефектът от декарбонизационните политики", отбеляза той в кулоарите на парламента.

Според него фактът, че всички държави в ЕС вече са подали своите териториални планове и се възползват от тези пари, потвърждава, че "ние отново се бавим в нещо, което трябва да подпомогне тези региони". 

"И в Полша, и в Гърция, и в Чехия има подобни казуси, но те се възползват от тези средства, за да развият тези региони в друга посока. Никъде в териториалните планове не са заложени конкретни дати, дори в тези решения, които приемаме, винаги се залага датата 2038 г.", каза още Рибарски.

Той обясни, че политиката на ЕС по декарбонизация оказва пряко влияние върху централите, а именно цената на въглеродните емисии прави в момента тяхната енергия непродаваема.

"Това са ефектите, които виждаме от тази декарбонизационна цел, която следва цяла Европа. Това трябва да бъде отразено и да бъде намален този ефект именно с тези пари по териториалните планове", обясни депутатът и добави, че Министерството на енергетиката няколко пъти се е срещало с миньори, но когато нямало диалог, се стигало именно до това.

Той посочи още, че при тези обсъждания винаги се е апелирало за предложения от заетите в този сектор.

Корнелия Нинова пък заяви, че заедно с ИТН и "Възраждане" ще внесат проект на решение, с което НС да задължи Министерски съвет да поиска от ЕК един месец отсрочка за представяне на плана. 

"През този един месец сме разписали по график дати какво трябва да се направи - преговори със синдикати, решение на МС. Предоставянето на плана трябва да се отложи с един месец и през този един месец да има смислен диалог", обясни Нинова.

От сутринта миньори и работници от енергийния сектор блокират пътища заради приемането на плана.

Следете новините ни в GoogleNews