Мотивите, с които съдът защити Бююк и вицето Попова би трябвало да е чела

Юлиан Христов Последна промяна на 12 август 2016 в 14:47 7279 6

Мотивите, с които съдът защити Бююк и вицето Попова би трябвало да е чела

На турския гражданин Абдуллах Бююк е отказано убежище, защото не е имало достатъчно данни, че той е преследван политически в Турция. Това стана ясно по-рано днес от изказване на вицепрезидента Маргарита Попова в Санаторно-оздравителен комплекс - Камчия, където тя присъства на откриването на петото издание на Международния фестивал "Магията на куклите". 

В края на юли месец Комисията по предоставяне на убежище, която подпомага работата на вицепрезидента, е отказала да даде убежище на турския гражданин, "тъй като не са били налице законови основания за предоставяне на закрила от този тип".

До момента, в който е взето решението на комисията, две български съдебни инстанции са отказали екстрадирането на турчина. Комисията би трябвало да е запозната с тях. Двете инстанции са категорични: искането за екстрадирането на Бююк е политически мотивирано и връщането му в Турция има за цел политическа репресия. 

Първото решение е на Софийския градски съд (СГС) и е от 9 март 2015 г. -  две седмици след подаването на молбата на Бююк, с което той иска убежище. 

В определение на съдебния състав с председател Величка Цанова и членове Милен Михайлов и Яна Филипова се коментира фактът, че на Бююк е отказан достъп до събраните доказателствени материали по дело срещу, което е водено срещу него в Турция. Единственото, което било ясно, е, че той е обвинен по три пункта: създаване и управляване на терористична организация, за което турският наказателен кодекс предвижда от десет до петнадесет години затвор; пропаганда на терористична организация (от една до пет години затвор) и пране на пари, придобити от престъпления. Във въпросното решение се посочва, че Бююк е член на терористичната организация „Последователите на Фетулах Гюлен“, която според "Документа за национална сигурност и политика" на Турция, е определена като "Паралелно правителствено преструктуриране" (ФТО: Фетхуллахска терористична организация и ПДЙ: Паралелно правителствено преструктуриране).

Българските съдии констатират, че отказът на турските им колеги да допуснат Бююк да се запознае със събраните материали, дава основания да се предположи търсене на политическа репресия:

Горното дава основание на този съдебен състав да приеме, че макар и да са налице формалните основания за уважаване на направеното искане за предаване, то е налице абсолютно основание за отказ, съдържащо се в чл. 7, т. 1 от ЗЕЕЗА (Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест, бел. ред.) - за политическо или свързано с него престъпление.

Съдът се позовава и на решение на Съвета на Европейския съюз от 31 юли 2015 г., от което е видно, че организацията, която Турция е обявила за терористична, не фигурира сред списъка на ЕС, "като освен това следва да се отбележи, че никъде в молбата за екстрадиция и респ. в искането на СГП не се съдържат проверими твърдения за терористичния характер на тази организация, както и на която и да е друга, свързана с [Фетулах Гюлен]".

Освен въпросното решение на Трети второинстанционен Анадолски наказателен съд в Истанбул българските съдии коментират и друго решение - това на Четвърти второинстанционен Анадолски наказателен съд, според които Бююк е бил заловен от властите по време на провеждане на политическа сбирка, на която е обсъждано "кои политически партии ще бъдат подкрепени от движението".

За това съдиите са категорични:

Следва да се отбележи, че у съда възникна основателно съмнение по отношение на предоставените от турската страна гаранции за справедлив съдебен процес и за естеството на престъплението, за което [Бююк] е привлечен към наказателна отговорност, преценено на плоскостта на изложеното по-горе досежно политическия характер на преследването и от друга страна за гарантираното му право на защита с оглед наличните доказателства, че то е ограничено до степен упълномощеният от него адвокат да не е допускан до материалите по делото.

С оглед на горното, искането за екстрадиция следва да бъде отхвърлено, без да се излагат съображения за наличието на останалите предпоставки за това с оглед на цитираното абсолютно основание за отказ по чл.7, ал.1 от ЗЕЕЗА.

По-късно с мотивите на първата инстанция напълно ще се съгласи на 28 март и Апелативният съд в София:

Независимо от изложените съображения, че искането за екстрадиция на [Бююк] не е за политическо престъпление или за свързано с него престъпление, настоящият състав споделя извода на първия съд, че поисканата екстрадиция е политически мотивирана и има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения, което от своя страна въвежда основанието за отказ по чл. 7, т. 4 ЗЕЕЗА. 

След което апелативните съдии прилагат цитат от решението на турския съд, с което в Турция на Бююк е наложен постоянен арест. В него се посочва, че по време на сбирката „..по директивите на организацията [членовете ѝ] са извършвали размяна на политически възгледи, особено са определяли действията, които ще предприемат и са решавали кои политически партии ще подкрепят по време на изборите“. Този мотив е залегнал и в протокол на Анадолската прокуратура, с което тя иска екстрадирането на Бююк.

В решението на Апелативния съд се казва още, че фактите и обстоятелствата показват, че турският гражданин е свързан с Фетулах Гюлен, който пък е "отявлен критик на управляващата партия" и това обосновава сериозни основания да се смята, че молбата за екстрадиране има за цел политическото му преследване: 

Изложената фактология, изведена от данни, съдържащи се в документите, приложени към молбата за екстрадиция, преценени във връзка с твърденията на молещата държава, че [Бююк] споделя възгледите на [Фетулах Гюлен] и с публичноизвестния факт, че [Фетулах Гюлен] е отявлен критик на управляващата партия в Република Турция, обосновават сериозни основания да се счете, че молбата за екстрадиция за престъпления от общ характер има за цел преследване на исканото лице на основание политическите му убеждения, поради което е налице основанието по чл. 3, т. 2 от Е., транспонирано в разпоредбата на чл. 7, т. 4 ЗЕЕЗА за отказ на екстрадицията.

Пред СГС самият Бююк обяснява подробно защо искането за екстрадирането му е политическо: 

ИСКАНОТО ЗА ПРЕДАВАНЕ ЛИЦЕ /последна дума/: Аз искам преди всичко да вид дам някоя информация по отношение на това как се стигна до тук и информация лично за мен. Докато ви предавам тази информация, аз ще се възползвам от възможността да ви дам малко подробна информация за движението „Гюлен“, за ситуацията в Турция и за моето участие там, като може в случая да влезна в излишни подробности, за което предварително се извинявам, но понеже знам, че с търпение ще ме слушате, искам предварително да ви благодаря за това.

Искам да започна с това, че аз в Турция съм човек, който притежава търговски дружества и в моите фирми работят около 50 души, т.е. аз съм човек, който плаща своите данъци и уважава законите. Как се запознах с г-н [Гюлен], но ще споделя преди това информация защо преди това се бях превърнал в цел. Както е известно аз имам фирма, която предоставя интернет услуги и осигуряваме хостинг услуги и домейни на фирми и лица в Турция. Фирмата ми в Турция е една много популярна и известна марка и горе долу на ден има 44 процента от пазара на домейни в Турция, имаме около 400 хиляди клиенти и това също показва, че ние когато поискаме, много спокойно можем да достигнем до около 1 милион души. Включително и всичките мои клиенти, всичките хора, с които контактувам в Турция, те знаят много добре какъв човек съм аз и ме познават много добре.

Аз искам накратко да ви представя накратко как се запознах с движението „[Гюлен]“, а също така то е известно на други места по света като движението „Х.“, което означава услуга, обслужване. Аз съм дете на едно бедно селско семейство. След като завърших основното училище, моето семейство нямаше възможност да ми осигури възможност да уча в средното училище и в гимназията и аз получих възможност да получа стипендия и да бъда спонсориран от хора, които вярват в каузата и работят в движението „[Гюлен]“. Тези хора продължиха да ме подкрепят и по време на висшето ми образование и покриваха всичките ми материални нужди. Аз не познавам лично тези хора, не знам кои са те, защото те не правят това за своите лични интереси, защото те знаеха и бяха научили от [Фетулах Гюлен], че основата на лошото винаги е неграмотността и затова вярваха, че трябва да се възпитават добри и хубави хора за бъдещето на Турция и на света. Тези хора, които възпитават, трябваше да уважават законите, тези хора, трябваше да обичат хората само заради това, че са хора и вярват, че страната ни и светът ни можеше да бъде спасен единствено, ако се възпитават такива хора и по този начин биха се възпрепятствали войните. По време на моето образование имах възможност да се запозная със статиите и с книгите на г-н [Фетулах Гюлен] и по този начин аз приех за свой справочник тези принципи на движението. След като завърших университета, в бизнеса, който основах и започнах, аз също започнах да предоставям стипендия на бедни ученици и студенти и когато получавах искане или запитване от някого, аз се опитвах да помагам в рамките на моите възможности. Изпращах помощи в различни страни по света, в бедни държави по света. Също това бяха неща, които правеха хората от движението „[Гюлен]“ и хората, които обичат да правят добрини.

Вие ще се съгласите, че хора, които защитават и имат такива принципи, ще бъдат уважавани във всяка една държава. Няма никакъв свидетел или никакво доказателство за това аз лично или някой друг член на движението „[Гюлен]“ да е участвал в някаква терористична организация или такъв вид деяние. Ние в Турция никога не сме криели своите идеи, винаги сме споделяли това, което сме смятали за вярно. В Турция има множество институции и организации, които са учредени от хора, които вярват и са членове на движението „[Гюлен]“. Между тези организации и сдружения има частни училища, има курсове за кандидат-студентски изпити, има безплатни курсове за четене, телевизионни канали.

Това, което исках да кажа, всъщност е, че вестниците и тези медии винаги са пропагандирали това, което смятат за вярно и искам да обърна внимание защо се стигна до днес. Правителството в Турция беше спечелило предишните избори благодарение на подкрепата на членовете и на хората, които вярват на движението „[Гюлен]“. Аз, моите колеги и приятели 2002 година бяхме подкрепили тази партия в името на бъдещето на страната ни, но когато политическата власт в Турция и правителството стана по-могъщо, започнаха да се открояват идейни различия. На 17.12.2014 година и също така на 25.12.2014 година беше започнато разследване срещу някои синове на министри и сина на мин.-председателя. Разбира се тук също беше отразено вероятно, в рамките на този процес бяха намесени много министри, техните синове, а също така и името на тогавашния мин.-председател, който сега е президент.

Правителството започва да осъществява гонения и преследвания срещу нас, заради това, че смята, че сме опозиционно настроени срещу правителството. Започна да закрива фирмите ни, да правят финансови проверки, след което редица бизнесмени бяха задържани с мотив да бъдат участници в терористична организация. По същия начин се случи с мен и с моята фирма. Имахме малка бизнес-среща с нашите партньори и тогава дойдоха представители на властите и нашата среща беше обявена като среща на терористична организация, но съдът постанови, че това не е така и ни освободи. След това, което се случи, аз направих мониторинг на това, което се случва в Турция. Адвокатът ми се опита да вземе информация за делото от прокурора, но с мотив, че е секретно делото, не му беше дадена информация за делото. За съжаление нямахме възможност да разберем какво е решението, което е взето за нас. Така минаха около 6 месеца, в които продължиха да се арестуват бизнесмени, затваряха се телевизионни каналии и аз поради всички тези събития разбрах, че в Турция в тези условия няма да можем да защитим правата си и че трябва да преструктурирам бизнеса и бъдещето си в друга държава. Освен това тази държава трябваше по закон да може да ме защити. Ако не се лъжа през 2014 година също посетих България, защото тук установих, че има много фирми, които работят в интернет-областта и можех да партнирам с тях и да развия своя бизнес тук. Освен това имах възможност да намеря и турски говорящ персонал в България.

Аз не вярвам, че в Турция ще получа възможност за справедлив процес, защото както е видно и от документите, те ме обвиняват в политическа ситуация. Аз дойдох в България, защото вярвам, че в България като европейска държава ще мога да развия своя бизнес, да получа убежище и да защитя своите права.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

6158

6

мнение от IP

13.08 2016 в 08:15

Човекът се е объркал. Ние не сме Европейска държава.

1027

5

plebs

12.08 2016 в 23:09

Много миловидно изложение, но и една странност:

"кои политически партии ще бъдат подкрепени от движението" !!!

Защо партии, а не партия? Стремеж към политически олигопол - олигополия? Нещо като "МУЛТИГРУП, ДПС, АТАКА – „СКАЧЕНИТЕ СЪДОВЕ“ НА ЛУКАНОВ" /http://razuznavane.com/? Или "завладяна държава"?

841

4

трафоПОСТ

12.08 2016 в 22:36

Тази чума Попова ми стана ясна още през 2013-та по време на протестите, когато зае страната на КОЙ? Долна твар. През цялото време се държеше като контра президент.