Храбрият шивач или тъжната история на мъжа, който скочи от Айфеловата кула (видео)

OFFNews Последна промяна на 03 декември 2016 в 14:31 14696 2

Айфеловата кула е един от най-емблематичните архитектурни паметници в света. Със своите 300 метра тя е най-високата сграда в Париж и докато повечето туристи, изкачили кулата, изпитват респект от главозамайващата височина, има един мъж, който се е осмелил да прекрачи границата.

Роденият през 1879 г. във Виена шивач, изобретател и пионер в скоковете с парашут Франц Райхелт отива в Париж през 1898 г. на 19-годишна възраст, където по-късно получава френско гражданство и приема името Франсоа – френският еквивалент на Франц.

След като се установява в града, той разработва успешен шивашки бизнес като клиентите му са предимно австрийци, живеещи във Франция. Интересът на Райхелт към парашутизма нараснал с развитието на авиацията. Той бил впечатлен от големия брой авиоинциденти по това време и решил, че има уменията да направи летенето със самолет по-сигурно.

Ранните опити за създаване на парашути датират още от 1783 година, но изработените прототипи приличали на балдахини и конструкцията им не позволявала те да бъдат прибирани и съответно – отваряни по време на скок. Първият парашут без рамки се появил през 1910 г. Той обаче бил неефективен и дизайнът му се нуждаел от подобрения.

Именно от 1910 г. датира началото в опитите на австрийския шивач. Година по-късно е обявена награда от 10 хил. франка за този, който създаде парашут за пилоти. Условието, на което трябвало да отговарят прототипите, било костюмът да тежи не повече от 25 кг. и да има усъвършенстван дизайн, в сравнение със създадените до този момент.

Костюмът на Райхелт работил привидно просто – не ограничавал движенията на пилотите, а всичко, което носещият го трябвало да направи, е да разпери ръце под формата на кръст, докато пада. Райхелт смятал, че по този начин съпротивлението на плата ще забави скоростта. В разтворено състояние парашутът приличал на наметало с качулка, тежал близо 70 кг. и за изработката му били необходими 6 кв. метра плат.

Първоначално Райхелт имал намерение да тества прототипа с помощта на френски авиоклуб, но получил отказ и така започнал самостоятелни опити с кукли, които хвърлял от петия етаж на дома си. Първите от тях били успешни и Райхелт уверено продължил да усъвършенства изобретението си, като увеличил площта на плата за забавяне на падането. Трудът му обаче не се отблагодарил и последвали разочарованията. Райхелт дори направил опити, като скочил два пъти от 10 метра височина. Първият път се отървал като паднал върху бала сено, но при втория счупил крак. Въпреки това той продължавал да смята, че неуспешните опити се дължат на недостатъчната височина.

За да популяризира изобретението, си през 1912 г. Райхелт обявил пред пресата, че ще направи демонстрация, като скочи от Айфеловата кула. В деня на скока – 4 февруари в 7.00 часа, той дошъл с двама свои приятели, облечен в специалния костюм.

В деня на тестовия скок времето било изключително студено, с температури под нулата и силен, смразяващ вятър. На място били пратени и полицаи, които да наблюдават скока, тъй като за него се изисквало разрешение от полицията. Райхелт получил такова, но под условието скокът да бъде тестван с манекен. Изобретателят обаче успял да заблуди властите и да скрие намерението си да скочи сам. Той скрил намерението си и от своите приятели, които дошли с него. По-късно един от тях разще разкаже, че направил опит да разубеди Райхелт. Това направил и един от поканените да наблюдават опита, който обяснил, че за пълното отваряне на парашута ще е необходимо повече време. Райхелт обаче бил непоколебим. „Ще видите, че моите 72 килограма и парашутът ми категорично ще ви опровергаят“ отсякъл той.

Вестник „Фигаро“ свидетелства, че минути преди скока, изобретателят имал спречкване с полицай, който отказал да го пусне да се качи на кулата. Служителят не разполагал и с копие от разрешението, които властите дали на Райхелт. Проблемът бил изчистен след телефонно позвъняване – в 8.00 часа на австриеца бил даден достъп до кулата и той се изкачил. Заедно с него били двамата му приятели и оператор, който запечатал опита. Докато се изкачвал, Райхелт помахал на тълпата под него и се провикнал: „Ще се видим скоро“. 8.22 часа групата вече била на първата платформа на кулата на височина малко повече от 57 метра.

С помощта на приятелите си Райхелт стъпил на маса, направил последни корекции по костюма, проверил посоката на вятъра, като хвърлил лист хартия, поставил единия си крак на вътрешния парапет, обърнат с лице към Сена и след колебание от около 40 секунди, скочил. Според „Фигаро“ той бил спокоен и усмихнат, точно преди да скочи. Вместо да се разтвори обаче, парашутът му се оплел около него и Райхелт загинал на място.

Репортажите от този ден свидетелстват, че той бил със счупени дясна ръка и крак, счупен череп и гръбначен стълб, кръв извирала от устата, носа и ушите му. „Фигаро“ отбелязва, че очите му били широко отворени, а на лицето на мъжа бил изписан ужас. Тялото на Райхелт било отнесено до най-близката болница, където лекарите констатирали смъртта му.

В действителност, само два дни преди опита на Райхелт, американският строител Фредерик Лоу прави успешен скок с парашут от Статуята на свободата от височина 68 метра.

След смъртта на Райхелт властите продължили да дават разрешения за опити с кукли. В последните години Айфеловата кула е особено атрактивна за търсачите на силни усещания и от нея са направени няколко незаконни опита за скок – т.нар. base jumps. При такъв скок през 2005 година загина норвежец. Това е и първата смърт със скок с парашут от Айфеловата кула след опита на Райхелт.