Месеци преди края на настоящото правителство партии във властта масово подменят специалисти в администрацията със „свои хора“ на ключови позиции, например по отношение на парите от Европа, в министерства и подчинени им структури. Останалите или се преназначават в не толкова ключови отдели, или директно се уволняват. Вкарването на послушни хора със съмнителни квалификация и опит поставя в риск и изпълнението на европейски програми, и се извършва по начин, характерен по-скоро за времето на рекета, бухалките и мутрите в България. С особена безпардонност това се случва в структури, управлявани от ДПС, сред които са и управляващите земеделието.

Един от многото отстранени специалисти е Радослава Митрова, завършила „Европейска публична администрация“ в СУ и доскоро работила като младши експерт в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, чийто директор е Майдън Сакаджиев.

„Начинът, по който ме уволниха, беше повече от абсурден – без никакви индикации преди това. Един хубав мартенски ден, докато работех по важен документ, свързан с новата оперативна програма, получих обаждане първоначално от директора на друга дирекция. Стана ми ясно, че ме търсят по интересен повод, защото бяха започнали да се случват такива неща и с други колеги – да бъдат привиквани от „Човешки ресурси“ и да им се предлагат странни неща.

Отказах да се кача. Казах, че ако имат да говорят нещо с мен, могат да направят чрез директора на моята дирекция - в администрацията има йерархия. Няма защо да ме търси директор на друга дирекция.

След като отказах, ми се обади секретарката на изпълнителния директор, която ми каза, че заместник-изпълнителният директор ме вика в кабинета си. Вече нямаше как да откажа. Качих се. В стаята бяха заместник-изпълнителният директор, директорът на дирекция „Административно-правно обслужване, финансово обслужване, човешки ресурси“ Анна Благоева (кандидат за евродепутат от листата на ДПС) и началникът на „Човешки ресурси“. Трите седяха и очевидно чакаха мен. Заместник-изпълнителният директор Миглена Георгиева ми каза: „Местим те в друг отдел“. Аз работех в „Програмиране и мониторинг“, отделът, който се занимава с мониторинга на оперативната програма, с програмирането на новата програма. Отделът, в който искаха да ме преместят, се занимава с оценка и разглеждане на проекти – нещо различно от това, което върша до момента.

Отказах. Разбирам си от работата. А и не е нормално нещата да се случват по такъв начин, още повече, че нито началникът ми, нито директорът на дирекцията бяха запознати с това решение за преместване. То се случваше през техните глави. След като отказах ми се каза „В такъв случай ще те уволним. Или се местиш, или те уволняваме“.

Показа ми се един хвърчащ лист, за който се твърдеше, че е заповед за моето уволнение. На него нямаше нито подпис на изпълнителния директор, нито печат на администрацията. Накараха ме да се подпиша, аз отказах и си излязох.

Докато сляза на долния етаж, за да разкажа на директора ми и началника какво се случва, двама души бяха успели да влязат в стаята ми, да вземат компютъра – явно са се страхували да не изнеса някаква информация. В същата минута ми беше спряна картата за достъп до агенцията, т.е. не можех нито да изляза от агенцията, нито да вляза. Спряха ми и мобилния телефон.

Всичко това се случи в рамките на 10 минути.“

Радослава е шокирана – при уволнението й е нарушен законът, погазени са и вътрешните правила, по които се извършва вземането на компютъра и спирането на картата и телефона на служител.

Но историята не приключва дотук. На следващия ден Радослава успява да влезе в агенцията с посетителска карта и разбира, че от нейния началник са искани обяснения за това.

„Началникът на „Човешки ресурси“ поиска писмени обяснения от моя началник, което също е недопустимо, защото няма как един началник да иска обяснения от друг началник, те са равнопоставени. Поиска му обяснения защо съм на работа при положение, че съм с прекратени правоотношения, без да обяснява какви правоотношения. Естествено, моят началник каза, че нито е виждал заповед за моето освобождаване, нито какъвто и да било друго официален документ. Както и че не е той човекът, който може да контролира кой влиза и кой излиза в агенцията – за това си има охрана.“

Радослава настоява да получи поне документа, с който е освободена.

„Нямах компютър, мобилен телефон и карта за достъп – нямаше как да си върша работата и започна едно издирване на документа, според който съм уволнена. Такъв не ми се даваше. Нито на мен, нито на началника ми, нито на директора на дирекцията много дълго време. Никой не знаеше, че всъщност съм официално уволнена“.

След този отказ на администрацията да й даде заповедта Радослава отива в агенцията с адвокат.
„Поисках да видя служебното си досие. След доста усилия от наша страна благоволиха да ми го покажат, въпреки че са длъжни да ми дадат достъп веднага, щом поискам такъв. В досието ми нямаше заповед за освобождаване. Там бяха всякакви предходни заповеди, с които са ме преназначавали, годишни оценки, дипломи, сертификати от обучения, но заповед за уволнение нямаше. На въпроса ми към началник отдел „Човешки ресурси“ къде мога да намеря такава заповед, тя ми отговори: „Ами тя е в кабинета на изпълнителния директор“.

Не е ясно защо заповедта е била там при положение, че има ясни правила, които определят къде да се съхраняват документите. От кабинета на директора също не получих заповедта, защото него го нямало. Пуснах официално искане, за да я изискам.

Докато пишех искането си за предоставяне на заповедта за уволнение, ми се обади една колежка, която ми каза „Ти къде си? Защото тук те търсят двама шофьори и щяло да стане страшно, ако те намерят в сградата“. Двама шофьори от агенцията. Използваха се силови методи, все едно живеем през 90-те години и времето на ВИС. Ако ме бяха видели, какво щеше да се случи? Това е държавна администрация. Има хора. И ти пращаш двама души да ме търсят и да говорят глупости по стаите, че щяло да стане страшно. Кое е страшното? Аз престъпник ли съм? Не съм била на невероятна длъжност, не съм била директор, аз бях младши експерт, най-ниското ниво на администрацията – не говорим за позиция, на която имаш някакво влияние.“

След ден-два Радослава отново отива с адвоката си в ИАРА и влиза с посетителска карта, дадена им от охраната.

„Качихме се в кабинета на изпълнителния директор, като първо минах през деловодството, за да видя дали случайно не са отговорили на искането ми и не са ми изпратили заповедта – не, не бяха. Отидох в кабинета на изпълнителния директор и секретарката каза: „Ами него още го няма да работа“. Седнахме с адвоката ми във фоайето да чакаме изпълнителния директор на агенцията. След две минути се качи охраната страшно ядосан, явно някой му се беше обадил по телефона, и се развика: „Вие двете веднага марш от тука, нямате работа тук!“. Отговорих: „Чакай малко, нито чупя нещо, нито буйствам, тук е фоайе, не седя да преча нито на работата на колегите, нито нищо. Чакам изпълнителния директор. Ти сам си ме пуснал и си ми дал карта за достъп, не съм влязла по незнайни пътища, например през прозореца“. „Не, марш от тука!“. Започна да размахва белезници, щял да вика полиция. И понеже не ми се правеха циркове, с адвоката ми решихме да си излезем.

Това е последния път, в който Радослава Митрова отива в агенцията.

„Реших, че е безумие да се занимавам повече. Адвокатът ми предположи, че може би предпочитат да не ми дават заповедта сега, за да изпусна 14-дневния срок за нейното обжалване. Така и се получи. Получих заповедта точно на 14-ия ден. Естествено, вече бях пуснала жалба за обжалване на тази заповед, която, така или иначе, нямах.“

Радослава получава копие, а не екземпляр, на заповедта по поща с придружително писмо. От текста й разбира, че дори и формално освобождаването й е станало, без да бъде спазен законът.
„Основанието за отстраняването ми се оказа много интересно – чл. 107А, ал. 1 от Закона за държавния служител. Там пише, че по предложение на органа по назначаване срещу обезщетение на до шест заплати държавният служител може да бъде освободен, но това трябва да стане задължително с неговото писмено съгласие. Тоест тук имаме две неща, които липсват – първо, липсва писменото предложение по органа по назначаване и второ, липсва писменото ми съгласие“.

Върху заповедта липсва подпис за младши експерт Митрова, но, за сметка на това, двамата свидетели от случката са се подписали и са декларирали, че тя е отказала да подпише заповедта. Което, само по себе си, я обезсмисля, защото в закона изрично пише, че служителят трябва писмено да се е съгласил.
Радослава Митрова получава обезщетение в размер на една заплата.

„Явно са преценили, че на една заплата ще се съглася да напусна“, отбелязва тя.

OFFNews изпрати запитване до ИАРА във връзка с текучеството в агенцията преди повече от две седмици. Все още чакаме отговор.

ИНТЕРВЮ

Всичко в държавата е рухнало

Управляващите успешно сриват всичко. Крадат с мисълта: „След нас потоп“, казва в интервю за OFFNews Радослава Митрова

- Радослава, какви документи минаваха през Вас, докато работехте в ИАРА?

- Факт е, че през мен минаваха важни документи. Факт е, че аз в много случаи съм отказвала да подписвам документи. В администрацията нещата се случват така, че за да излезе нещо от изпълнителния директор, то задължително трябва да е минало през един куп хора отдолу. И този, който го изготвя също трябва да се подпише, ако ще да е младши експерт, какъвто бях аз в случая. Даваха ми се доста важни неща. Но е факт, че в последните месеци започнах да отказвам да изготвям или да се подписвам под документи.

- Защо?

- Защото смятах, че не съдържат вярна и коректна информация.

- Във финансово отношение?

- Включително. Много примери мога да дам. Дори аз и други колеги си бяхме позволили да напишем официално писмо до изпълнителния директор и заместник-изпълнителните директори по един от важните проблеми, които имахме в края на годината, за да имаме доказателство, че сме ги предупредили, че може да има последствия от техните бездействия. Един безумен начин на комуникация.

Откакто тези хора са ръководители на тази агенция, т.е. откакто дойде тази власт и сложиха това ръководство, аз не съм била на нито една оперативка. Това е нещо, което преди се случваше всеки ден. Не говоря с някакви политически пристрастия, просто съм имала възможността да направя сравнение между предишното ръководство и сегашното.

- Колко време бяхте там?

- Година и половина, т.е. бях по време на предишното правителство, на служебното и на сегашното. Не е много времето, но е достатъчно, за да можеш да се нагледаш на всякакви глупости и да можеш да направиш съпоставка между начин на ръководене и липса на ръководене.

- Предполагам, че заповедта ще падне лесно в съда. Това би ли било достатъчно удовлетворение за Вас?

- Въпросът не е в това. Това се случва постоянно, това се случва навсякъде. Въпросът е, че непрекъснато се изплащат обезщетения на неправомерно уволнени държавни служители. Нямате представа колко много хора съдят администрацията и колко много хора получават обезщетения за това, че са уволнени неправомерно. Всичко това излиза от джобовете на обикновения данъкоплатец. За това че някой иска да си нагласи едни негови хора, за да правят нещо или да не правят нищо. А в същото време има едни оперативни програми, например „Административен капацитет“, имаме сега и „Добро управление“, която ще стартира, ако я пуснат и всичко това е с идеята да се развива държавната администрация. Как ще се развива държавната администрация като такава няма? Тя се сменя постоянно. ЕК има изискване за доказване на административен капацитет за новия програмен период. Как ще го докажеш, като ги сменяш постоянно тези хора? Няма как за 6 месеца да разбереш същността на проблемите, върху които работиш. Особено когато става въпрос за работа с европейски фондове – там регламентите са много, наредбите, въобще цялото законодателство е изключително много и изисква, първо, много четене и, второ, много практика. Как? Кои са тези хора, които имат такава практика? Във фонд „Земеделие“ уволниха хора, които са енциклопедии. В МЗХ също. И после ревем по телевизията как са ни спрели европейските пари. Ще ни ги спрат. Просто защото няма кой да работи. Няма как да уволниш хора, които работят с години и имат опита, знанията и контактите и на следващия ден и без конкурс да назначаваш сульо и пульо.

- Тези сульо и пульо партийни протежета ли са?

- Аз бях в дирекцията, която играеше ролята на управляващ орган на оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство“. Знам от колеги, че в момента в правния отдел има човек, който все още не е получил дипломата си за висше образование. Тоест той реално все още не е юрист, завършил е семестриално. Как се назначават хора без диплома в държавна администрация, в управляващ орган на оперативна програма? Да гледа обществени поръчки? Какво ще прави всъщност? Ще дава компетентни становища, ще защитава управляващия орган, когато се водят дела от бенефициенти? Какво точно ще прави този човек?
Миналата седмица 20 човека са уволнени от агенцията. За 1 седмица 20 души.

- С какви мотиви?

- Няма значение. Каквито и да са, са нищожни.

- За да се сложат хора на ДПС?

- Естествено. В момента идеята е да се сложат хора на ДПС, предполагам, защото все пак изпълнителният директор е от ДПС, с оглед предстоящите избори, та като се смени властта да имат свои хора вътре. Предполагам, че това е в дъното на всичко.

- Винаги ли се уволняват хора по този мутренски начин, по който са уволнили Вас?

- Не, преди това ръководство не съм била свидетел на такива уволнения. Бяха уволнени двама човека тогава, за които си спомням, но, първо, че беше спазена процедура – беше на база годишна оценка, каквато се поставя на всички държавни служители, а те бяха получили най-ниска оценка и след това беше спазена процедурата по вземане на компютрите им, те си дойдоха със заповедите, описаха им се нещата, те се подписаха, всичко беше спазено като процедура. Това, което се случва в момента е демонстриране на власт и на безнаказаност. И най-жалкото е, че тези неща се правят, защото никой в държавната администрация не носи персонална отговорност за действията или бездействията си. Да сте чули за някой, който е злоупотребил с евросредства и е в затвора?

- Така са направени правилниците.

- Такива са законите, не само правилниците. Защото в момента при мен има куп неща, които са неспазване на вътрешните правила и какво? Някой да прави проверка?

Пуснала съм сигнали в Инспектората на МС и Инспектората на МЗХ и в ГИТ. Единствените, които си направиха труда да направят проверка бяха експертите на Инспекцията по труда, в чиито правомощия обаче не влиза следенето на спазване на вътрешни правила в администрациите. Те ми казаха кои реквизити липсват при моето уволнение, за което съм благодарна – свършили са си работата, проверили са нещата, освен това ми казват, че са написали задължителни за изпълнение предписания на органа по назначаването, т.е. са намерили други нарушения, но ми казват, че те не могат да направят проверка по отношение на спазването на вътрешните правила и аз съм ок с това.

Инспекторатът на МС препрати сигнала ми по компетентност в Министерството на земеделието...

- Наистина ли?

- Да и най-хубавото е, че от Инспектората на МЗХ получих писмо месец и половина, след като съм пуснала сигнала, в което се казва – ще го цитирам дословно, защото е много интересно колко е безумно: „В Инспектората на МЗХ постъпи Ваш сигнал с еди кой си вх. номер срещу заповед, с която на основание чл. 107А, ал 1 от ЗДС е прекратено служебното ви правоотношение с Агенцията по рибарство и аквакултури“.
Първо, в моя сигнал не се казва сигнал срещу заповед, а се казва сигнал за неправомерни действия на служители и ръководители. Тук има съществена разлика. И после, явно за месец и половина толкова са успели да проверят и пишат: „Въпросите, които повдигате са предмет на трудово-правен спор с ИАРА и вие сте се възползвали от правото си да оспорите законността за прекратяване на служебното ви положение, като сте завела жалба пред Административен съд – гр. София, който с определение от 7 май е насрочил дата за разглеждане на образуваното дело. В тази връзка, съгласно разпоредбата на АПК никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда“.

Благодаря на Инспектората, че ме уведомява, че съм завела дело, но някак си си мисля, че това не влиза в неговите правомощия и не е задължение на инспектората да уведомява хората, които водят дела.
Освен това въпросите, които аз съм повдигнала в сигнала не касаят това, че аз съм уволнена, а нещата, които следват и при положение, че именно Инспекторатът към МЗХ е длъжен да прави проверки по такива сигнали и той отказва, какво трябва да ми говори това? Към кой да се обърна, за да извърши проверка? И ако някой благоволи да извърши проверка и не го е страх да я извърши обективно и нещата, които твърдя, че са се случили, бъдат доказани, какви ще са последствията за тези, които са превишили правомощията си и които са злоупотребили със служебното си положение? Никакви. Това е най-жалкото.
Отговорих на това писмо на Инспектората. Написах им какви са им функциите, ако не знаят. Благодарих им, че ме информират, че съм завела дело, но все пак имам адвокат, който да ме информира за хода му.
Отговориха ми в още по-кратко писмо, че се води дело. Отново ме уведомяват, че се води дело и толкоз. Това е отказ на администрацията да си свърши работата.

- Само в структури, управлявани от ДПС ли се случва това или в цялата администрация?

- Нямам чак такъв поглед над цялата администрация, за съжаление, за да мога да отговоря на този въпрос. Специално за структурите, подчинени на МЗХ, да. И това са най-важните – фонд „Земеделие“. Фонд „Земеделие“ е разплащателната агенция на България. Там са парите. ИАРА е някакъв безумен и отделен случай, надявам се да е така, но текучеството е огромно и жалкото е, че накрая всичко излиза от джоба на данъкоплатците, а тези, които са извършили такива неправомерни незаконосъобразни неща не носят никаква отговорност.

- Колко от 20-те Ви уволнени колеги съдят агенцията?

- Предполагам, че почти всички. Със сигурност с основание. Няма някой, който да е почнал да съди тази агенция и да не я е осъдил.

- С какви юристи работи ИАРА?

- Има два правни отдела. Единият е в общата администрация, а другият – в дирекцията, която е управляващият орган на оперативната програма. В този правен отдел нещата са по-различни, следи се точно за спазване на процедурите, подписване на договори с бенефициенти, разглеждане на обществени поръчки по оперативната програма.

Към края на миналата година обаче пуснаха една обществена поръчка за избор на експерти, които да осъществяват методическо съдействие на ИАРА при осъществяването на някаква правна защита. Тоест в момента освен двата правни отдела в ИАРА има и едни външни експерти, които уж се занимават с някаква правна дейност, но не ми е ясно точно каква. Усвояват се едни пари.

Навсякъде се реве как оперативните програми са спрели. Спрели са, защото няма кой да работи, защото отказват да работят, защо аз мога да кажа от личен опит, че съм правила един куп предложения към изпълнителния директор да се свърши едно или друго нещо и дотам – всичко потъва. Не получаваш никаква обратна връзка. Предлагаш, предлагаш, предлагаш и нищо. Докладните ти отиват за архив. Значи аз ти предлагам някакви варианти да оправиш някакъв проблем и ти ми изпращаш писмото за архив. Чудесно. Така не се управлява програма, администрация, нищо.

Всичко в държавата е рухнало.

Прочетох някъде, че на последния комитет за наблюдение на оперативната програма прогнозите за загуба в края на годината са около 20 милиона. При положение, че това е най-малката оперативна програма. 20 милиона са много пари. Защото няма желание да се върши работа.

- Когато тези пари бъдат спрени няма да може и да се краде. Тогава какъв е интересът?

- Те крадат сега.

- Като за последно ли?

- След нас потоп. Буквално.

- Решили са да закрият държавата ли?

- Да.

Миналата година, тъй като краят на програмния период все пак по две от най-вървежните мерки бюджетът беше почти... в смисъл има една процедура, парите бяха почти договорени, влязохме в процедура на ограничен бюджет, съответно влезлите проекти трябваше да бъдат приоритизирани, т.е. Да се оценят от експертите, да им се даде определеният брой точки според критериите за допустимост според критериите за избор на проекти. Това беше направено. Бяха приоритизирани проектите от 1 до 100 да кажем. Знаеш ли колко пъти се промени тази приоритизация? Три пъти.

- Защо?

- Защото един проект от 18 място отива на 10-о.

- Защо държавата умишлено се води към фалит?

- И аз си задавам този въпрос от 1 година насам и не мога да си дам отговор на него. Най-жалкото е, че българи го правят това нещо. Много е жалко, грозно, абсурдно звучи в един момент. Имаш чувството, че тези хора режат клона, на който всички сме седнали. Не знам чии и откъде са интересите. Всичко е блокирано. Нищо не работи.

Допускаха се дори случаи, при които баща и син са работили едновременно в агенцията. Това се нарича конфликт на интереси, без значение дали единият е подписвал документи на другия. Мислите ли, че имаше някакви последствия?

Цари всякаква липса на компетентност. Откровено заявявам, че хората на ръководните длъжности в Агенцията по рибарство са некомпетентни и не знаят какво правят на постовете, на които са. Тези хора буквално не са наясно с материята, дори една година по-късно продължават да не са наясно с нея. Разбирам, че когато отидеш някъде за пръв път много неща не са ти ясни, но затова имаш експерти, а в случая нямаш експерти, защото си ги уволняваш. Дори няма кой да ти каже какво се случва.

Те успешно сриват всичко и после трябва да се гради отначало.

Още по темата

13/08/2014

Разследване

Страхувах се да си върша работата! (Разказите на уволнените от ИАРА)

02/08/2013

Политика

Назначението на шеф на ИАРА скандализира рибарите

12/06/2013

България

Лятото на усмихнатите шарани. Или как се рекламира риба със 7 млн. лева

10/06/2013

България

В конкурс за 250 000 лева: 8 отстранени, 9-ият печели