Присъдата ''наркозависим в България''

Недофинансирана грижа, неглижиране от институции, тежка стигма "сами са си виновни" - с това живеят наркозависимите у нас, докато могат. Имаме Национална стратегия за борба със зависимостите 2026-2030 (преработена), която отново гастролира между министерствата за съгласуване с все още неясен хоризонт за одобрение. Междувременно актуалната дрога фентанил бележи "тих ръст" и тихо взема жертви. А тези, които са решили да се откъснат от наркотика, са безпомощни да се справят сами, защото "без пари е само в Суходол".

"Миналата година в Русе от фентанил починаха 10 души. Мре се зверски, а лесно можеш да си го набавиш. Дрога колкото щеш", казва Б., читателят, който преди месеци сигнализира за редуциране на дозите в метадоновите програми. Тогава мъжът предупреди, че ако метадонът не засити наркотичния глад, зависимите ще търсят алтернатива на улицата, а там все по-често "чака" фентанилът.

През декември 2025 г. Европейската система за предупреждение (EDAS) сигнализира за задълбочаващ се проблем с фентанила в България. Терминът е "тих ръст". През 2024 г. съдебномедицинските национални регистри за смъртност регистрират общо 127 смъртни случая, предизвикани от наркотици, от които 53 (42 %) с потвърдена експозиция на фентанил.

За сравнение, през 2023 г. смъртните случаи, предизвикани от наркотици, са 47, само за 5 от тях е "виновен" фентанилът. През 2025 г. до ноември са докладвани приблизително 65 смъртни случая, предизвикани от употребата на въпросния наркотик. При това става дума само за разкрити и доказани случаи, а множество такива остават извън статистиката.

Фентанилът се продава вместо хероин, като „нов наркотик“. Процентът на активното вещество варира значително в разпространявания краен продукт, което прави риска от свръхдоза и смърт изключително голям – употребяващите нямат никаква представа какво вземат и в каква доза, казва експерт, когото OFFNews потърси за коментар.

Антидот за този опиоид е налоксонът. За него широката публика чу преди седмици, когато здравното министерство публикува съобщение, че е осигурен за спешните екипи. Налоксонът е противоотровата при отравяне (вкл. свръхдоза) с опиоиди (морфин, хероин, фентанил, лидол, метадон и др.). Приложен кратко време след предозиране с опиоид, при животозастрашаващо потискане на дишането, той може да възстанови дишането на пострадалия и да го спаси.

Проблемно снабдяване

У нас налоксонът "изчезва" през октомври 2024 г.. Тогава фирмата-вносител прекратява без предизвестие регистрацията му. Следват няколко тежки месеца, през които болниците нямат вариант да си набавят антидота, а държавата осигурява такъв само за спешната помощ, казва източникът ни.

По думите му лечението на тези болни, след транспорта им от спешната помощ, продължава в спешните отделения на болниците и клиниките по токсикология, които са оставени без антидот. След този тежък период медикаментът е включен в списък на нерегистрираните в страната лекарства и по специална процедура се дава възможност на болниците да го закупуват.

Тоест, ако една болница има желание и възможност да отдели средства, може да го закупи по реда на специалната процедура, която отнема понякога седмици, а на пациента му е нужен на момента. Въпреки това друг ред за снабдяване на болниците няма.

С антидота би трябвало да разполагат и други държавни структури (за оказване на първа помощ или собствена безопасност) - полицейски екипи, митничари, част от метадоновите програми и неправителствените организации, работещи със зависими, но за тях също не съществува начин да се снабдят с налоксон, казва експертът.

Според него обявените количества антидот за Спешната помощ не решават проблема с нуждите на спешните отделения на болниците, структурите по реанимация и интензивно лечение, клиниките по токсикология и посочените звена на първа линия (т.нар. first responders). Решение може да бъде регистрацията му като разрешен за употреба в страната или създаването на механизъм за закупуване, внос и централизирано разпределение от здравното министерство.

Това, по думите на източника ни, вече е факт в много страни, където назалната форма е регистрирана, продава се без рецепта в аптеките и може да бъде използвана от неспециалисти. Докато у нас такъв продукт не е регистриран, в Грузия например пациентите на заместително лечение (напр. метадонова програма) могат със специална карта да получат както назален налоксон, така и уринен тест за фентанил от автомат.

В Европейския съюз от много време действат програми, по които налоксон се раздава безплатно на зависимите, с цел превенция на свръхдоза и смърт (“Take Naloxone Home”).

У нас, досега, това не се случваше. Това неглижиране от страната на държавата и в частност на МЗ е както към зависимите към опиоди, така и към лечебните заведения – голяма част от антидотните средства не се осигуряват от държавата, нито се покриват като разход от НЗОК. Ако сега едно семейство се отрови от гъби, лекарите ще трябва да решат кого от фамилията да спасят, тъй като в държавата има консуматив може би за 1-2 лица. За по-специални противоотрови да не говорим…, казва експертът.

Служебният екип на здравното министерство вече обяви, че се работи по създаването на програма за осигуряване на налоксон. Той обаче е само брънка в грижата за зависимите, неглижирана от години.

Грижа в абстиненция

- Как протича лечението в ОЛЗ (отделение за лечение на зависимости)?

- Как? Ходиш на четири крака и никой не ти помага, накрая стигаш до тоалетната и си разбиваш главата в плочките.

Това помни от първия си сблъсък с държавната грижа за наркозависими Б., който е влизал в такова отделение няколко пъти. Отдавна не е на 18, но обстоятелствата по "лечението" не са се променили особено. Казва, че докато си вътре по цял ден се чудиш какво да правиш, пиеш кафета, пушиш, пиеш си хапчетата, които тушират ефекта от абстиненцията, но те превръщат в зеленчук, и ядеш храна, която за нищо не става.

На наивния въпрос за психотерапия или някакви групови сеанси мъжът се засмива и казва, че никой не се занимава с такива неща. "Има един лекар, който следобед си тръгва и остават сестрите." Още по-абсурден му е въпросът за занимания в дневен център. Такива са му впечатленията от държавната грижа. 

"Без пари само в Суходол"

Преди пандемията имаше някакво финансиране от МЗ, но след 2020 г. подобна възможност няма. Няма и проекти за тази целева група. Ако общината е по-богата може да помага, но този вид услуги са изцяло платени от резидентите, казва представител на терапевтичен център за психо-социална рехабилитация на наркозависими, с когото OFFNews разговаря.

Това е едно от местата, където можеш да постъпиш, ако си решил да скъсаш със зависимостта от наркотиците и ако имаш пари. "Без пари е само в Суходол", признава източникът ни.

С психо-социалната рехабилитация на "лица, диагностицирани с наличие на вредна употреба или зависимост към наркотични вещества", се занимават сдружения и фондации. Има и частен сектор, който е извън регулация. В Суходол е единствената държавна специализирана психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм.

Терапевтичните центрове, които имат лиценз да упражняват тази дейност, отговарят на редица условия за експертиза, персонал, методи на работа, база за резидентите и са мониторирани от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Освен терапевтични центрове има и терапевтични общности (както наричат комуните през последните години). Те работят по утвърдени от здравното и социалното министерство програми за психо-социална рехабилитация. Частният сектор, който функционира по свои правила, се изплъзва от контрола на институциите.

По данни на НЦОЗА у нас има лицензирани 16 програми за психо-социална рехабилитация на злоупотребяващи или зависими към наркотични вещества, 10 са резидентни (с 24-часов престой), а 6 са нерезидентни (в рамките на деня). Две от програмите са за непълнолетни, едната от тях резидентна. 

Макар възможните участници в психо-социалната рехабилитация да са немалко, центровете които работят по програмите, са съсредоточени само в 7 области - София-град, София-област, Габрово, Варна, Русе, Велико Търново и Добрич. Контролът по дейността им е вменен на министрите на здравеопазването и на социалните дейности.

Често споменаваният неравен достъп до специализирана грижа не подминава и наркозависимите. Това се потвърждава и от данните на НЦОЗА за броя преминали през програмите за 2024 г. - 1015 лица, от които 776 мъже и 239 жени. Според оценка на Националния фокусен център за наркотици и наркомании лицата с високорискова употреба на наркотични вещества в България са 31 634. 

Намаляване на вредите

Освен за психосоциална рехабилитация у нас има и програми за намаляване на вредите от употребата на наркотици. Това са дейности свързани с превенция на рисково поведение - работа на терен, работа в нископрагови центрове, раздаване на информационни материали и провеждане на обучения с цел намаляване на вредите и подкрепа на позитивните промени в поведението, посочват от националния център.

Тази видимо обемна дейност би трябвало да се финансира от общинските бюджети, европейски програми, международни проекти и от националния бюджет. Кандидатите за изпълнение на такива програми, юридически лица с нестопанска цел, подават проекти за одобрение към НЦОЗА само при финансово обезпечена стратегия за борба с наркотиците, каквато в момента няма.

През 2024 г. по тези програми работят четири организации - фондация „Център за хуманни политики“ (Розовата къща) в София и Пловдив; сдружение „Доза обич“ – Бургас; сдружение „Адаптация“ – Благоевград и Фондация за регионално развитие „Рома Пловдив“.

По информация на НЦОЗА през 2025 година работи единствено фондация „Център за хуманни политики“ (Розовата къща) – София, за София и Пловдив. Затова и данните за обема извършени дейности са от нейния годишен доклад.

Цифрите зад услугата

През 2025 г. общият брой на осъществените директни контакти е 12 941. Броят клиенти, достигнати на терен е 2 135. Клиентите преминали през нископрагов център (анонимна, безплатна, леснодостъпна услуга) са 1 925. Посетилите мобилен медицински кабинет са 1 953.

Раздадените комплекти игли и спринцовки са 44 456; раздадените презервативи – 8 166; получените от потребители лекарствени средства (превързочни материали, лекарства за долекарска помощ са 1 343. Раздадени саи 3 233 други материали  (дрехи, храни, хигиенни средства). Консултирани (безплатно и анонимно) за ХИВ са 2 319 души, показва статистиката от Националния център за обществено здраве и анализи.

От НЦОЗА отчитат като голям успех възобновяването на услугите за групата на инжекционно употребяващите наркотици, които се предоставят в мобилен медицински кабинет. Те се възстановяват отново през 2024 г. за София от фондация „Център за хуманни политики“ (Розовата къща) с финансиране по международен проект.

Тази услуга бе една от най-важните за целевата група, с която работят организациите, но тя не се предоставя поради липса на финансова устойчивост и наличие на достатъчно финансови средства от останалите три организации, работещи в областта на намаляване на вредите, посочват от НЦОЗА.

Колко са ефективни програмите

Можеш да се откажеш, ако избягаш от България, защото навън се опитват да ти помогнат. Бил съм в Лондон. Там, ако спреш, ти се осигурява работа, общината поема наема ти за три месеца, осигурява ти стабилна среда – хора, които са отказали наркотиците преди 5 и повече години, казва Б.

Оказва се, че система за оценка на ефективността на тези изпълнители на програми няма, но това е проблем на всеки сектор в здравеопазването. От НЦОЗА са категорични, че подобна оценка е изключително важна, затова в преработения проект на Националната стратегия за борба с наркотиците е заложено провеждането на такова проучване.

Мониторингът на центъра отбелязва тревожна тенденция. Към края на 2025 г. програмите за намаляване на вредите от употребата на наркотици в България отново са в риск поради липса на Национална стратегия за борба с наркотиците. От НЦОЗА предупреждават и за риск от повишаване на смъртността при увеличаване на инжекционната употреба на фентанил, както и от увеличаване на разпространението на ХИВ и други сексуално предавани инфекции.

Сложната история на стратегията

Проект на Национална стратегия за борба с наркотиците 2025-2029 г. има, преминал е обществено обсъждане, и е изпратен за "междуведомствено съгласуване" през май 2025 г. От Министерството на финансите обаче не постъпва одобрена или неодобрена финансова обосновка и Министерството на здравеопазването не успява да я внесе за приемане от Министерския съвет, обясняват от здравното ведомство след запитване от OFFNews.

Заради липсата на реакция от МФ на заседание, проведено през ноември 2025 г., Националният съвет по наркотични вещества (НСНВ) взема решение за създаване на междуведомствена работна група, която да преработи изготвената Национална стратегия за борба с наркотиците 2025 – 2029 г. с период на изпълнение 2026 – 2030 г.. В края на януари тази година се провежда първото редовно заседание на Съвета, на което е приета преработената Национална стратегия за борба с наркотиците 2026 – 2030 г., с разписани дейности и финансов план. Сега проектът на актуализираната стратегия отново е в процес на междуведомствено съгласуване, след което предстои внасянето му за приемане от Министерския съвет. За изпълнението на 4-годишния план на стратегията са предвидени около 40 800 000 евро.

С малки суми нередовно

Чл. 53 от Закона за здравето обвързва средствата за превенция на зависимостите с приходите от акцизи върху продажбите на алкохол и тютюневи изделия.

Едно на сто от средствата, постъпили в държавния бюджет от акцизите върху тютюневите изделия и спиртните напитки, се използват за финансиране на националните програми за ограничаване на употребата на тютюневи и свързани с тях изделия, злоупотребата с алкохол, недопускане употребата на наркотични вещества, както и недопускане употребата на диазотен оксид (райски газ) от лица под 18 години, гласи въпросният член.

По данни от Националната агенция по приходите само внесените акцизи от тютюневи изделия през 2024 г. са 4 млрд. лв., което би означавало 40 милиона лв. за превенция. Цифрите, които ни предоставиха от здравното ведомство обаче са малко по-различни.

От бюджета на Министерството на здравеопазването (респ. републиканския бюджет) за последните пет години (2021-2025 г.) са осигурени средства в общ размер на 4 648 601 лв. за финансиране на програми за превенция на зависимостите.

Министерството на здравеопазването осигурява средства за бюджетната програма „Намаляване търсенето на наркотични вещества". Разходите за 2025 г. по нея са в размер на 1 409 318 лв., в т.ч. 548 880 лв. за лечение на пациенти със субституиращи и поддържащи програми с метадон.

Друга финансирана от МЗ програма е Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, която включва и дейности насочени към ограничаване на тютюнопушенето и алкохолизма. Разходите за 2025 г. по нея са в размер на 768 011 лв.

Очевидно 4 млн. и 600 хиляди лв. за пет години са твърде скромен принос, макар превенцията (от всякакъв вид) да е любима тема за политическо словоблудство. Към това се добавя липсата на клинични пътеки за лечение при предозиране, аналогичен е дефицитът в психиатрията, липсва реимбурсиране на психотерапията при зависимите.

Проблеми, за които от години алармират експерти в сферата. Дълго промотираното здравно образование все още е намерение, макар в МЗ да не липсват реални усилия в последните месец-два. Неглижирането на превенцията и лечението на зависимостите има много удобно институционално оправдание - стигмата "сами са си виновни". 

Самопомощ и тестване на стигмата

Владимир Стойков организира онлайн срещи за хора преодолели завимостта или съзависими. Администрира фейсбук групата "Един за всички - всички срещу дрогата". Не е зависим или съзависим (близък на човек със зависимост), но житейски срещи го привличат към каузата.

В началото на ковид пандемията се регистрирах в най-различни фейсбук групи, така попаднах в групата "Майки срещу дрогата". Имаше много постове на жени, чиито деца са зависими и споделят, че не знаят към кого да се обърнат. Първите срещи, които организирах, бяха посветени на алкохолната и наркотичната зависимост. На един свой рожден ден помолих приятели да направят дарение за наркокомуна в Банкя, за резидент, който не може да си плати. Работя без бюджет, а лекторите участват на добра воля, казва Владимир и уточнява, че в срещите се включват средно 40 души, основно близки на зависими.

Той формулира и основния проблем - липсата на финансиране за подкрепа на семействата на зависимите.

Частните терапевтични центрове имат високи такси, които обичайно започват от 3000 евро, сумите са непосилни за близките, които се принуждават да продават имущество или да работят в чужбина, за да ги покрият. Психо-терапевтичните сеанси не се покриват от НЗОК, това също е много голям проблем. За някои от центровете това е особено доходоносен бизнес, казва Владимир.

Мая Марчева е преодоляла 30-годишна полизависимост. Намира сили да се изправи и продължи напред, "с мисията - да има по-малко зависими хора". Вече помага, развива се професионално и работи със зависими, като консултант с личен опит. Работата я среща с Мирослава Христозова (жена с около 20-годишна зависимост).

Видях нейната болка, но и желание за живот. Това, което най-много ме накара да взема решение да ѝ помогна, беше нейното желание да влезе в терапевтичен център в Габрово. Избра този център, защото те предлагат пълна подкрепа в завършен цикъл от всички етапи, през които зависимият преминава. Знам също колко е важно някой да ти подаде ръка, когато най-много се нуждаеш.

Желанието ми е да съберем средства за стипендия за нейното лечение, като събраните средства да бъдат дарени на Фондация "Общност в помощ на зависимите", които са част от терапевтичния център "Свети Илия". Центърът е с изградена структура с консултации, лечение и ресоциализация на зависими. – „Всеки може, но не може сам“!
Мирослава направи най-трудната крачка - да признае, че има нужда от помощ и да постъпи в терапевтичен център. За да има реално възстановяване, е необходимо да премине цялата програма до край, а средствата за това са непосилни за нея и нейното семейство, казва Мая.

Мирослава е направила първата крачка, можем да помогнем да извърви пътя на лечението си. Минималната необходима сума за възстановяването ѝ е 5000 евро. Това е базов праг, под който не може да бъде осигурено пълното ѝ лечение.

Кампанията е активна в платформата PavelAndreev - Помощ за Мирослава

Дарения могат да се правят и по сметка:

УниКредит Булбанк АД
IBAN: BG39UNCR70001524123314
BIC: UNCRBGSF
Основание: Дарение за стипендия за лечение
Титуляр: Фондация „Общност в помощ на зависимите“

Следете новините ни в GoogleNews