Володимир Жемчугов - живата памет на битката за Украйна (II част)

Продължава от стр. 3

Гледала съм Ваши интервюта с военнопленници, които са от Донбас. Какви са чувствата Ви, когато разговаряте с хора, воюващи на страната на врага, а в същото време са Ваши земляци?

Това са обикновени хора. От всички тях само един имаше висше образование, останалите бяха със средно. Не са се интересували от политиката. Вярват на това, което им казват по телевизията. Повечето от тях са били насилствено мобилизирани през 22-ра година. Казали са им да отидат на война и са отишли, защото са ги принудили. Но това не е нация, това е население, съветско население, както бях казал. Нашата Украйна от 91-ва година не успя да възпита младежите на Донбас. В Западна Украйна много са били възпитани и са знаели ценността на украинския език, култура, църква… А в Донбас това не се е случвало. Там са като стадо. Събрали са ги като стадо овце на война и те са тръгнали.

Това е следващият ми въпрос. Какво украинските власти не са довършили на Донбас? Украинската държава направила ли е достатъчно за защитата на Донецка и Луганска област?

Започвайки от 91-ва година, нашата власт не е правила нищо за възстановяването на украинския език, култура и идентичност. Първи започна да прави нещо Юшченко през 2004 година, след Оранжевата революция. Започнаха да обновяват украинската култура, да се борят за църквата. Едва през 2004 година някой нещо започна да прави. А всичко това в Луганска и Донецка област се саботираше. Тогава имаше промени в Конституцията, станахме парламентарно-президентска република. Управляващите саботираха проектите на Юшченко, а после Кучма не се занимаваше особено с темата. Янукович въобще унищожаваше всички украински проекти. Ние нямахме национална идея в страната. 91-ва година националната ни идея беше „по-богат живот“. Това беше икономическа идея, не национална. За децата, за хората – парите бяха ценност. Не украинската култура, история, а парите. А в Русия ценност е била националната идея, идеята за руска империя, обновяване на границите. Путин успя да направи това, а ние не. И Русия използва това – историята като оръжие, парите като оръжие, националната идея като оръжие. Ние през 2014 година не изгубихме войната. Изгубихме два боя. Боевете за Крим и Донбас. Защото Русия използва три вида оръжия – история, пари и национална идея.

Как според Вас ще свърши войната?

От това, което виждам сега, за пореден път предават Украйна. Дай, Боже, да свърши по корейски сценарий. Да ни разделят като в корейската война. Да направят линия на разграничение. Сега така изглежда.

Какво ще е бъдещето на Донбас?

Ще бъде като Северна Корея. Животът там ще бъде като в Северна Корея. Аз съм уверен, че някога ще си върнем тези територии. Но това ще стане, както е свършила Афганистанската война, когато Русия е фалирала през 89-та година. Тогава СССР сам изведе войската си. Афганистанците не можаха да ги победят на бойното поле, съветската армия сама избяга. Аз мисля, че Русия ще фалира. И както Азербайджан върна своята територия – Нагорни Карабах, както Афганистан тогава се е освободил от съветската окупация, ние ще си върнем тези територии.

Какво бихте казали на хората в България, които вярват, че в Донбас живеят само руснаци?

В Германия са провели социологическо проучване с въпрос: “Ако Русия нападне, ще отидете ли да защитите страната си?“

През 2023 година 16% от германците са отговорили, че ще отидат да воюват, а останалите са казали, че ще избягат. Мисля, че сред българското население настроенията ще са такива. Никой не иска да воюва, а трябва да се подготвяте за това. Защото, ако дойдат руснаците, ще намерят предатели за пари и у вас. Има хора, които за пари ще бъдат на страната на Русия. Не на България, а на Русия. Такива има навсякъде. А повечето хора просто искат да живеят в мир. Но на Русия са ѝ необходими нови колонии, които да работят за нея. Русия не произвежда нищо за експорт, само природни енергоресурси.

Аз все още си общувам с партизаните на Донбас. Те продължават съпротивата. А други казват: „Какво да направим? Ние сме обикновени хора. Апартамент, хладилник, пералня. Къде да отидем? Просто живеем тук и това е. Никого не сме чакали. Никого не сме викали да ни „освобождава“. Окупираха ни. Излъгаха ни. Просто живеем.“

Там са изключени всички украински канали. Блокиран е ЮТюб, блокират социалните мрежи. Там сега е като по времето на комунизма, желязна завеса. Децата не знаят истината. Слушат руска телевизия и попадат под руската пропаганда. Децата слушат какво им казват възрастните и вярват. Интернетът там не работи нормално, за да не могат да си формират критично мислене. Тях ги лъжат. Пропагандата работи. Ние ще изгубим тези младежи.

Но след като се върнат тези територии, те ще видят, че животът тук е по-добър, по-свободен…

Надявам се. В историята вече има такива примери.

Следете новините ни в GoogleNews