Володимир Жемчугов - живата памет на битката за Украйна (II част)

Продължава от стр. 1

Отивахме при украинската армия, която стоеше в Дебалцево и Краматорск, казвахме на офицерите, че сме направили свой партизански отряд, че имаме оръжие, но не можем постоянно да купуваме патрони, гранати и детонатори от казаците, защото ще разберат всичко и ще ни намерят. Имахме няколко нападения през нощта. Обстрелвахме руските колони и взривявахме фугаси на пътя. Не ни дадоха патрони. В началото от ЗСУ не ни вярваха. Казваха, че върви антитерористична операция, че на цивилните им е забранено да държат оръжие в ръка и никой особено не ни помагаше.

Поддържахме контакти с офицери, предавахме им данни за придвижването на руската войска, но с оръжие не ни помагаха. На флашка си водех дневник, в който всичко записвах за нашите операции. Чак през 22-ра година промениха криминалния кодекс и цивилните вече могат да воюват, а през 14-та година беше забранено. Приятелите ми ме питаха: „Ако се върне украинската власт, какво ще казваме? Ние толкова руски военни сме убили, предатели украинци, взривявали сме мостове и жп линии. Нас ще ни тикнат в затвора.“ Отговарях им, че се защитаваме. Че ще обясним, че не е имало кой да ни защити и е било самозащита.

Записвах всички тези операции, какво сме направили, събирах линкове от Однокласники, Вконтакте, от социалните мрежи, цивилните какво са публикували. Тук през нощта са обстреляли колона. Там са взривили жп линия. Всичко събирах. После намерих контакти в Киев с военни от Главно управление на разузнаването. Запознаха ме с един офицер, дадох им флашката. Всичко провериха. Те знаеха за нашата дейност, не знаеха кой я извършва, но знаеха, че се оказва съпротива. Започнаха да ни се доверяват.

С приятелите ми по ред ходихме до Киев, минахме детектор на лъжата, подписахме договори с ГУР и станахме военни разузнавачи. И от декември 2014 година вече изпълнявахме законни заповеди. Това, което сме правили до декември, не разрешават да разказваме. Унищожихме някои от предателите в Антрацит, които са били граждани на Украйна. Жените им, вдовиците им са останали, те също имат украински паспорти. Могат да напишат оплакване в украинската прокуратура. Никой няма да ме защити, защото тогава такъв е бил законът.

Какво можете да разкажете за операциите, които не бяха тайни?

Преди да попадна в плен, под мое командване, заедно с приятелите ми, бяхме успели да извършим 30 успешни диверсионни операции. От декември 2014, докато попаднах в плен през септември 2015, са извършени тези операции. Имаше и неуспешни...

Тъй като историята ми беше хоби, обичах да се надсмивам над руснаците. На 23 февруари 2015 г., за да помогнем на защитниците на Дебалцево, където вървяха големи боеве, взривихме жп линия близо до град Иловайск. Знаехме, че всички снаряди, които използват там, в Дебалцево, превозват с влакове, от руския Таганрог, през Иловайск към Донецк. За да спрем влаковете, на 23 февруари, Деня на съветската армия, взехме мини, оръжие и през нощите ходехме, а денем спяхме в посадките. Стигнахме Иловайск, минирахме жп релсите, поставихме мини с часови механизъм, а също така и противопехотни мини. И си заминахме.

Мината се взриви, жп релсите избухнаха. Руснаците, които бяха дошли да я възстановяват, започнаха да се взривяват от противопехотните мини. Една седмица не успяха да възстановят тази железница, докато разминират всичко. И така ние им „помогнахме“ да отпразнуват Деня на съветската армия, а по-важното, за седмица спряхме доставките на снаряди до Донецк.

Получих първата бойна награда за операцията, която направихме на 24 август 2015 г. – Ден на независимостта на Украйна. В този ден взривихме газова тръба Ставропол-Москва, която минава транзит през Луганска област. Газпром – спонсор на руската окупационна армия - загуби много пари. И тъй като това беше голямо събитие, и то на Деня на независимостта, на мен ми дадоха първата бойна награда.

Зная, че пленът е чувствителна тема. Разкажете, което прецените за това как сте попаднали в плен, какво се е случвало там и как са Ви обменили?

На 29 септември 2015 г., по време на изпълнение на диверсия, се взривих, настъпвайки мина, в минно поле до Луганското военно летище, което беше окупирано от руснаците. И ранен попаднах в плен.

Продължава на стр. 3

Следете новините ни в GoogleNews