От известно време в общественото пространство се говори за новаторския проект "Градски номади", целящ да осигури на бездомните в София подвижни къщички, в които да живеят, и подвижни бани и перални.

За да научи повече за това любопитно начинание, OFFNews се срещна с членовете на колектива за grassroots и социална отговорност cause+effect - Миа, Елеонор и Йоана, които стоят зад "Градски номади".

Разкажете за зараждането на идеята.

Миа: „Градски номади“ тръгна отскоро макар че го мислим от октомври 2014 г. и започнахме да работим, когато се запознахме с Йоана около църквата „Св. Седмочлисленици“. Оказа се, че имаме много общо и си говорим с бездомните в градинките ни. Замислихме се какво можем да направим за тях и се разтърсихме да видим по света какво се прави на ниво grassroots, за да се помогне на бездомните. Открихме проекта на Грегъри Клоен с подвижните мини къщи, които той прави в Оукланд, Калифорния, после намерихме инициативи за мобилни бани и перални и т.н. Лека по лека изградихме проекта така. „За земята“ имаха конкурс за микрогрантове - „Направи си сам“, и взехме, че спечелихме.

Кой стои зад проекта освен вие?

Миа: Destructive creation и „Щипка“. „Щипка“ са творческо сдружение, което – ако се сещате за Деян Барарев, който направи „Ботев е идиот“, той, Янчо Михайлов и екип от хора седят зад проекта. Те ще снимат „Градски номади“ и ще направят клип, за да разпространим идеята. Освен това стоят зад проекта „На пчелите с любов“ при НДК, която пък е правена от Destructive, така че сме пак всички заедно. Destructive надали имат нужда от представяне, но без тях проектът не би бил невъзможен, защото те ще изграждат къщичките.

Какво значи grassroots?

Миа: Трудно е да се обясни, защото няма такава дума на български, а подходът не се използва много тук. Това са инициативи, които започват от долу нагоре – включваш общностите в решаването на собствените им проблеми, не залагаш на решение отгоре. Например ние трите сме решили, че най-добре за бездомните е да им дадем колички за събиране на отпадъци, без да се посъветваме с тях. Вместо това ние си говорим с тях, разбрали сме техните нужди, всичко в проекта се адаптира към тях. Всички идеи на cause+effect, които се надяваме да развиваме по-натам, са базирани на този подход – отдолу нагоре включваш общностите и работите в екип.

Елеонор: По отношение на бездомните това е много сериозен проблем. Никъде не се говори за тях, не се сещаме за тяхното съществуване, няма статистика за тях, няма никаква информация. Като общество се сещаме за тях, когато стане много студено, което не е адекватно. Човек само трябва да напише в Гугъл „бездомни“ и да види колко статии има за кучета, и колко за хора. А огромна част от тези статии са изключително негативни и маргинализират бездомните, представят ги в ужасна светлина, в нещо като мафия, каквото те всъщност не са. Това е представа, която се пласира на обществото, а бездомни са горди хора, борещи се за живота си.

Миа: Може да има процент от организирани хора, които разбиват кофите за разделно събиране, но това е много малка част, а те дори не са бездомни. Не може да се сложат всички под един общ негативен знаменател.

Казвате, че има разлика между бездомните, хората с психически увреждания по улиците, просяците – как може да се направи разлика?

Йоана: Това е част от grassroots модела – ние влизаме в тази общност и се запознаваме с модела. Вече от нашата гледна точка е много лесно да се различат тези хора, тъй като има белези, които ти подсказват, дори да не си говорил с даден човек, какъв е той и го различаваш от организираните просяци. Хората с колички са събирачи на материали за рециклиране и лесно се различават, ако човек се загледа. Всяка от нас поотделно си действаше още преди да се запознаем. Аз съм помагала с дрехи, информация, искали са ми интернет, правни съвети и т.н. Точно покрай тези нужди решихме, че като обединим усилия, може по-добре да се организираме и да направим нещо структурирано.

Миа: Ние много се изненадвахме от някои нужди. Абсолютно естествено е, че имат нужда от баня и пералня, но човек се замисля първо, че им трябват пари и подслон. Но как отиваш да си търсиш работа, ако не си се къпал от една седмица и си целият мръсен и лекидосан? Или ако зимата си изхвърляш дрехите, защото вече са толкова мръсни. Човек дори не се замисля за това.

Йоана: Това с пералните и дрехите ни дойде на ум, след като на мен почти всяка седмица ми искат дънки и дрехи. Питах ги какво ги правят толкова тези дрехи и после се сетих, че те няма къде да ги изперат и са за еднократна употреба.

^{Къщичките за бездомни на Грегъри Клоен в Калифорния.}

А обществени перални няма ли в София, не ми се е налагало да търся и нямам представа?

Йоана: Дори няма да ги пуснат да влязат в тях.

Миа: Ако изглеждаш така, нямаш достъп до нищо – без лични документи, без лична хигиена.

Елеонор: Понеже липсва статистика има преброявания на организации, които се занимават с благотворителност. Според някои от тях над 10% от бездомните са висшисти, има инженери, художници. Има други организации, които им раздават книги, защото някои от бездомните четат изключително много.

Миа: Към края на 2013 г. официално преброяване посочва, че в цяла България има 1370 хора без дом.

Елеонор: Това обаче са само регистрираните. А много малко от тези хора биха отишли да се регистрират, защото го има психологичният проблем, че трябва да отидеш и да признаеш какъв си, а освен това ти трябва и лична карта. Няколко организации казват, че тези хора нямат финансова или друга възможност, за да си извадят лични документи. Само в София през една от организациите са минали над 2600 души.

Миа: В България има13 центъра за временно настаняване с по 625 места и два кризисни центъра с по 70 места, но кризисните центрове са отворени само в студените месеци.

Елеонор: 2012 г. правителството отхвърля стратегията за развитие на национална статистическа система до 2017 г., защото не могат да преброят бездомните. Целта ни е да се говори повече за този проблем. Хората не трябва да имат негативно възприятие към бездомните, чийто живот просто се е стекъл така. Социоложката, с която се свързахме, ни обясни, че повечето хора, които остават без дом, са поставени в това положение поради семейни конфликти, жилищни измами, които у нас са много сериозни, а от 2013 г. от приютите казват, че над 2 пъти повече хора ходят при тях. Много са тез без дом, защото не могат да си платят ипотечните кредити и т.н. Част от бездомните ходят в изоставени сгради, а те са много опасни – по-добре да са в малка мобилна къщичка, отколкото в рушаща се сграда със стърчащи железа и т.н.

Миа: Поне временно това можем да направи, а всеки може да помогне, защото е евтино да строиш къщичките с рециклирани дървени панели, винили и т.н. Скъпа е базата – колелца и др. неща.

^{Къщичките за бездомни на Грегъри Клоен в Калифорния.}

Колко струва изграждането на една къщичка?

Миа: Държим да отбележим, защото имаше много критики за какво си харчи парите държавата, че нашият грант е за точно 1950 лв., от които сме заложили 400 лв. за изграждане на първата къщичка и 3 колички. Съветваме се с Грегъри Коен, който е правил къщичките в Калифорния, и той смята, че може за още по-малко пари да ги правим, така че това е максимумът цена за къщичка и 3 колички. Това, разбира се, не включва труда. Надяваме се в бъдеще някоя компания да ни удари едно рамо и да припознае тази инициатива като своя. Ще гледаме по 25 къщички на година да строим.

Йоана: Това ще бъде съобразено с бездомните хора и дали им харесват и искат такива. В началото те ни казаха, че не искат да са много обемни, да са по-малки, за да могат да се качват на тротоара. Нямаме стриктен параметър за количката, но всичко зависи от дадения човек, за когото е предназначена тя.

Миа: Първата къщичка ще ни е като модел, да видим къде куца, как се възприема. Не искаме да налагаме нещо отгоре, което ние сме решили, че е най-доброто решение.

Не мислите ли, че това би създало конфликти сред бездомните – твоята къщичка е по-голяма, твоята е по-цветна? Или пък някой без такава къща да завиди на друг и да му я открадне?

Миа: Винаги има шанс това да се случи, но когато са индивидуални и имаме мрежа от бездомни, които са свързани помежду си, не мисля, че между тях ще има проблеми.

Йоана: На този етап може да гадаем само какво ще се случи. Проблемът със сигурността съществува, предвиждаме да може да се заключват тези къщички, да се хванат някъде с верига.

Миа: Това съществува при количките за събиране на отпадъци, които са доста ценна вещ, защото с това преживяваш, и те се крадат. Бездомните много си ги пазят.

А обмисляте ли създаването на вътрешен регистър, с който да докажете, ако нечия количка е открадната от някого, защото ще са обемни и ще се забелязват?

Миа: Да, разбира се. Голяма част от проекта е свързана с преброяване и записване, за да видим какво ще се случи.

Посъветвали ли сте се със Столична община дали подобни обемни къщички не биха създали проблем?

Миа: Неформално сме говорили с общински съветници и няма закон или регулация, които да ни попречат да направим тези къщички. Но отново трябва да видим каква ще е реакцията на обществото и на общината, защото съм сигурна, че някой ще се заяде за нещо. Надяваме се обаче да са позитивно настроени и да работим заедно, за да се изгради нещо ефективно.

Елеонор: А и друга цел на кампанията е да информираме обществото за тази група хора, защото липсата на информация води до страх, до липса на всякакво отношение.

Защо баните и пералните ще са подвижни, а не стационарни?

Миа: Това, което установихме с Йоана, и то главно тя, защото тя е най-активна откъм проучвания сред бездомните, е, че те са страшно териториални и се движат на групички. Трябва да им предложиш мобилно решение, а не да ги караш да ходят еди къде си за еди какво си. Това не е критика към приютите, но когато сложиш бездомните на даден адрес, който е извън тяхната среда, ти ги изолираш и това е само временно решение. Мобилността е съобразена с техния номадски начин на живот. Когато имаш мобилна баня, можеш да покриеш много повече места за един ден. Инициативата в Сан Франциско с мобилните бани осигурява по 80 душа на ден и на този етап мислим, че това е добро решение, а и не ангажираме общината или държавата да ни дадат пари и земя.

Йоана: Не пречи да има и стационарни, това ще е съобразено с резултати от проучването, но тепърва започваме.

Миа: А и да не говорим, че при нас няма публични тоалетни и бани. Като го нямаш това, на теб ти липсва инфраструктура, която да използваш.

^{Къщичките за бездомни на Грегъри Клоен в Калифорния.}

Пригодените автобуси за бани не струват ли също много пари?

Миа: В Сан Франциско са получили дарени стари автобуси от общината. Затова в момента се радваме, че има стари „Икар”-уси и се надяваме да се договорим за някакво такова решение със СО. Иначе те се включват към пожарните кранове за вода, ползват се генератори за ток или някой бизнес, ако дари електричество. Всичко зависи от това колко общината, хората и бизнесът ще помагат. Да, не е евтино-евтино, но не е толкова скъпо, колкото изведнъж да изградим достатъчно публични бани и тоалетни.

Елеонор: Мобилните бани и перални са планирани за втората фаза на проекта, а ние в момента сме на първата фаза.

Ако някоя фирма или някой човек искат да помогнат, как може да го направят?

Елеонор: Може да се свържат с нас, като до момента са се свързали много хора, които искат да помогнат. Най-голямата цел на проекта е да се създаде социално предприятие, което да подпомага бездомните.

Говорили ли сте със СО за парична подкрепа?

Миа: Не сме ги търсили още за това, защото първо искаме да докажем, че това е решение, което работи, а не да ги молим за пари за нещо, което не е сигурно, че на 100% може да се случи. Другото е, че когато работиш с община, те, разбира се, се съобразяват и с политическия климат и изборите, а това, което искаме, може да не е популярно решение за тях. Първо искаме да се докажем, вярваме в проекта си и се надяваме да има подкрепа, въпреки че не залагаме на това.

Още по темата

28/04/2015

Технологии

Наши учени помагат на хората да контролират компютрите с поглед (видео и снимки)

28/03/2015

Интервю

Вълка от Уолстрийт пред OFFNews: Наркотиците, жените и партитата са истина

18/03/2015

Интервю

За меда, живота и изчезването на едно семейство

27/02/2015

Интервю

Чудовища превзеха София (втора част)