Диалози

Калин Терзийски Последна промяна на 02 декември 2015 в 18:28 11031 20

Бях в студиото на националната телевизия, за да говоря за такова едно нещо: Свобода или Сигурност.

Аз обичам журналистите. Приличат ми на зелени еуглени. При тях има таксисни движения – тоест (за идиотите, които не са учили нищо, каквито са повечето българи) – придвижват се натам, накъдето им е добре. Там където има хранителни вежества.

Всъщност – всеки човек е така. Всяка живина е така. Но въпросът е: Кое е Добре?

За Левски е било Добре да преминава замръзналия Дунав, за да постигне цели, които е смятал за велики.

Апропо: За Махатма Ганди целите на Левски биха изглеждали нелепи.

За Буда – още повече. Аз не съдя нито Буда, нито Махатма, нито Левски.

Просто в студиото се бяха събрали…

Хм, ето как се изживява катарзис. Стоиш сред петима човека, които са толкова смешно и жалко предали се на конформизма, на баналността, на медийната неискреност, на дрънкането на клишета, на дълбокомъдри празнословия; на бръщолевенето на празни приказки, които водят към самите недра на Нищото… И изведнъж ти се прищява…

Да не си вече един от тях.

И аз усетих: Да, аз бях медийно лайно, бях като тия доценти по Говнознание и като тия общественици, правещи Сивото по Сиво и Нищожното по-Нищожно. Тези - произвеждащи Безсмислие както сиренарят произвежда смрадливото си сирене.

Стига толкова.

И аз написах в прословутия, клюкарски, мизерен, жалък, унизителен, но всъщност - и велик фейсбук - следното. Да, ето това:

„Вече няма Калин! Няма го приятното момче, съобразяващо се с лицемерните свинщини на времето. Приятен и удобен за всевъзможната сган от бивши комунисти, сегашни патриоти, бивши атеисти, които сега се кръстят в църкви, държани като магазини от бивши свине-свещеници от държавна сигурност. Стига усмихнато и приятно лицемерие, свине такива. Обичам Христос и Левски и Ботев и всеки смел! Но не вашите Христос, Левски и Ботев. Не Христос, на когото палите свещи и се молите за печалба от тотото, не на Левски, който за вас ту е футболен отбор, ту е мазна и гнусна лига, изтичаща от устата на демагозите-политици. Не вашият Ботев, който за вас е дъвка-клише-празно нищо, което цитирате само в патриотарските си малоумни изстъпления. Или обсъждате дали да се изучава или да се неизучава. За вас – апропо – е по-добре да не се изучава, защото учен идиот е по-зле от неграмотен идиот.

Не съм за вашите Христос, Левски и Ботев, на които правите метани (ах, как обичаме турски думи, нали така, братя журналисти?!) когато ви е удобно, когато има нужда да се покаже изгоден и удобен патриотизъм!

Аз съм на страната на смелите и жертвоготовните. Не тия, на които се кланяте, както се кланяхте с радост на Тодор Живков. И както сега се кланяте на Черната Златка. Не обичам Ботев и Левски на подмазвачите и конформистите. Жалка рая такава.“

Така написах. Доста ме подкрепиха. Доста ме нападнаха със зли обиди. Знаете – България е разделена страна. Проблемът в нея е, че хората се мразят. Даже едни момчета от някакъв фронт на демократите-комунисти (или нещо такова) казаха: скоро, като започнем да ви търсим сметка, ти ще си първият.

Мхм, нещо такова – забавно, инфантилно и фашистко.

Казвам ви: Не времената са лоши. А ние стигнахме до нищожност, която ни унижава. Унижава името ни. Името Човек.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!