Ройтерс: България се превръща в ''Батерията на Балканите''

България се превръща в един от най-важните центрове за съхранение на електроенергия в Европа. Само за година страната е удвоила мощностите на батерийните си системи, а износът на електричество е нараснал с 62%. Това ѝ е спечелило прозвището „Батерията на Балканите“, пише Ройтерс в обширен анализ, посветен на българския енергиен сектор.

Докато Европа търси решения за високите цени на електроенергията, енергийната сигурност и нарастващото потребление по време на летните горещини, България се оказва неочакван пример за успешното развитие на технологии за съхранение на енергия.

С помощта на 700 млн. евро безвъзмездно финансиране от Европейския съюз и привлечени частни инвестиции страната е увеличила мощността на батерийните си системи от 3 на около 6 гигавата за една година.

Батериите позволяват излишната електроенергия, произведена от фотоволтаичните централи през деня, да бъде съхранявана и връщана в мрежата вечер, когато слънчевото производство намалява, а потреблението достига своя пик.

„Съхранението на енергия чрез батерии е от решаващо значение в момента и вече не е просто желателно, а задължително“, коментира пред Ройтерс Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.

България изнася ток, колкото произвежда АЕЦ „Козлодуй“

Според данните на асоциацията износът на електроенергия от България е достигнал 3,5 тераватчаса – увеличение с 62% спрямо предходната година.

Особено важна се оказва ролята на страната през юли и август, когато продължителните горещини увеличават рязко потреблението на електричество в Югоизточна Европа.

България е изнасяла до 50 000 мегаватчаса дневно, съобщава пред Ройтерс Димитър Зарчев, ръководител на Централното диспечерско управление към Електроенергийния системен оператор.

Това се равнява на средна мощност от около 2000 мегавата – приблизително колкото инсталираната мощност на двата действащи реактора на АЕЦ „Козлодуй“.

Сред държавите, които са се възползвали от българския износ, е Румъния. През август северната ни съседка е била принудена да спре ядрен реактор заради ниското ниво на Дунав, чиито води се използват за охлаждането му.

Българските доставки са помогнали на Румъния да ограничи използването на водноелектрическите си мощности и да съхрани запасите във водохранилищата.

България изпреварва Гърция въпреки по-малкото слънчеви ресурси

Ройтерс обръща специално внимание на сравнението между България и Гърция.

Южната ни съседка разполага с изключително благоприятни условия за производство на слънчева енергия и е увеличила фотоволтаичните си мощности повече от три пъти между 2020 и 2025 г.

Развитието на батерийните системи обаче изостава. Първите самостоятелни батерийни мощности в Гърция са въведени в експлоатация едва през април 2026 г., а до края на годината се очаква общата им мощност да достигне около 1 гигават – шест пъти по-малко от тази в България.

В резултат Гърция продължава да разчита в значителна степен на природен газ, за да покрива вечерното потребление на електричество.

Разликата между двете държави се вижда и в цените за домакинствата. Според Евростат през първата половина на 2026 г. средната цена на електроенергията без данъци и такси е била 19,67 евроцента за киловатчас в Гърция срещу 11,17 евроцента в България.

Тези данни не означават, че разликата в цените се дължи единствено на батериите, но показват различните условия, при които функционират двата електроенергийни пазара.

Гръцкото правителство планира да добави още 5 гигавата батерийни мощности до 2030 г., като ускори инвестициите с европейско финансиране.

Батериите променят енергийния пазар, но не решават всички проблеми

Бързото развитие на съхранението на електроенергия поставя България в благоприятна позиция, но създава и нови предизвикателства.

Най-големият ефект от батерийните системи се наблюдава през лятото, когато слънчевите централи произвеждат значителни количества електроенергия.

През зимата, когато дните са по-кратки и производството от фотоволтаици намалява, страната ще продължи да разчита в по-голяма степен на традиционните електроцентрали.

Необходимо е и разширяване на електропреносната мрежа, за да може тя да поеме новите мощности.

Съществува и икономически парадокс: колкото повече батерии се включват в системата, толкова по-малки могат да стават разликите между цените на електроенергията през деня и вечерта. А именно тези разлики осигуряват значителна част от приходите на инвеститорите.

От българското Министерство на енергетиката посочват пред Ройтерс, че в бъдеще батериите ще трябва все по-активно да участват в балансирането на електроенергийната система и предоставянето на системни услуги, а не само в покупката и продажбата на електричество в различни часове.

Въпреки ограниченията, анализът на Ройтерс показва как инвестициите в съхранение на енергия могат да променят ролята на сравнително малка държава на европейския електроенергиен пазар.

България вече не е само производител и износител на електроенергия, а се превръща във важен участник в управлението на енергийните потоци в целия регион.

По материали на Ройтерс.