Война на религиите или религия на войната?

„Снощи удариха моя свят!

И мен ме заболя! Така сякаш посегнаха на нещо лично, свято и безкрайно скъпо. Защото моят свят е старата европейска култура, чувството за свобода, справедливост, светостта на човешкия живот. Ценности, които хората изповядват, следват и искат да опазят, хората като мен. Така възпитавам децата си, така искам да живея.“

Това са мои думи написани на 14.11.2015 г. след атентатите в Париж.

Миналата седмица отново удариха моя свят!

Виена.

Най-любимият ми град попадна в кошмара на координирани терористични атаки.
Сърцето ми бе разбито на хиляди малки парченца пръснати по алеите на Schloss Schönbrunn, по паважа пред Spanische hofreitschule, по каменните дантели на катедралата Stephansdom и по протритите от векове стъпала на Esterházykeller, където са сервирали вино на защитниците на Виена още преди 350 години.
Ислямистки терористи откриват стрелба пред синагога в католическа Виена. Трите най-големи, т.нар. авраамически, религии са преплетени в едно кратко и наситено изречение, илюстриращо голяма част от човешката история.

Война на религиите. Дали?

„Да, между Запада и Изтока е имало и продължава да има конфликти. Никога обаче не е съществувал единен западно-християнско-еврейски фронт срещу исляма“ – пише в серия статии германският професор Михаел Волфзон, цитирана от DW и продължава:

„През Средновековието, например, испански християни се бият на страната на мюсюлманите срещу други християни (и срещу евреи). Когато през 1529 и през 1683 година турците се изправят пред стените на Виена, католическите крале на Франция възлагат големи надежди на войските на султана, защото очакват с негова помощ да победят Хабсбургите...“

Фронтът на войните не е бил единствено по разделителната на отделните религии.

Кербала.

Ние ще помним този град с трагичната съдба на загиналите български войници през 2003 г. Всъщност през 680 г. там е била проведена паметна битка след смъртта на Пророка Мохамед в борба за надмощие, влияние и наследство, която разделя исляма на двете му основни направления – сунити и шиити. Петнадесетвековна вражда, която и до ден днешен облива в кръв земите на Близкия Изток, като е основа за много военни конфликти, терористични действия и смъртоносни инциденти в Ирак, Иран, Сирия, Ливан, Либия, Пакистан. И все от хора изповядващи исляма.

Девет са само войните във Франция между католици и протестанти (хугеноти) през втората половина на XVI-ти век. Всеизвестна е Вертоломеевата нощ, в която на 23 август 1572 г. френските католици с вярата в извършване на добро дело нападнали своите сънародници протестанти и избили между 5 000 и 10 000 души само за 24 часа. Всички участници в събитията са били християни.

Религията е система от човешки норми и ценности, основана на вярата в свръхчовешки порядък и играе своята ключова роля в развитието на човешката цивилизация и индивида конкретно.

От друга страна религиите, а още преди това и обикновените вярвания, култове и митове винаги са били ползвани и като основание за агресия, водене на война и поробване. Обличали са в често фалшив, извънобективен, свръхестесвен мотив най-прозаични стремления за налагане на власт, ограбване на ресурс и комулиране на евтина, дори безплатна работна ръка.

Парите, религията на войната.

Нека направим един бърз прочит на историята и действията на „Ислямска държава“ (ИД), поела отговорността за атентатите във Виена.

Наследник на Ал-Каида, която е финансирана от САЩ и обучавана от ЦРУ, групировката се разраства с пари от Кувейт и Саудитска Арабия и играе важна роля в гражданската война в Сирия. Има редица доказателства за финансова и логистична подкрепа и от страна на Турция. Отделно са безбройните канали за собствено финансиране чрез продажба на петрол и антики, грабежи, отвличания и изнудвания довели до милиардни активи.

За възхода и укрепването на „Ислямска държава“ е от ключово значение и средата, в която вирее, възползвайки се от вакуума в държавната власт на Ирак, Сирия, Либия и от вече възникнали или създадени от самата нея военни конфликти. Среда, която е активно подхранвана от намесите на днешните Велики сили – САЩ, Русия, ЕС, Турция и всички регионални играчи в Близкия Изток, всеки със собствени интереси, цели и начини за осъществяването им.

Отслабена за малко от действията на сформирана за унищожаването ѝ натовска коалиция, днес „Ислямска държава“ отново набира мощ в условията на пандемия и се разраства сред нови територии в Африка, лишени от държавност, демокрация и елементарна сигурност.

"Нигерия, Мали, Нигер, Чад, Мозамбик, Буркина Фасо, Сомалия – във всички тези страни има офанзиви сега. Мали е пред срив на държавата, на път е Буркина Фасо. Завладяват директно територии, градят свои мрежи и удрят в райони, които са богати на ресурси", коментира експертът Руслан Трад, съосновател на журнала за активни военни конфликти De Re Militari, цитиран от Webcafe.

Религията не е изворът на злото.

Тя е оправдание, мотив, управление. Изворът са бедността, големите геополитически интереси, борбата за влияние, за ресурси и в крайна сметка - за пари.

Религиозната доктрина на „Ислямска държава“ е във вид, който не е прилаган през последните столетия, почива на идеята за халифат и може да се приеме за основен мотивиращ фактор за нейния успех при привличане на членове по места, но бруталните действия на терористичната организация: зверствата, екзекуциите, търговията с органи всъщност скандализират по-голямата част от мюсюлманите по света.

Ето защо първичната реакция по заклеймяване на исляма като религия, агресиране срещу всеки мюсюлманин и въобще подклаждане на разделението в Европа, освен несправедливи, но са и опасни действия, често умело прилагани от крайно десни неформални и официални организации с цел извличане на политически дивиденти. Всеки един атентат пък допринася за разцъфтяването на ксенофобски настроения, неонацизъм и расизъм, за надигането на все повече гласове за по-крути и рестриктивни мерки към мюсюлманските общности.

Настроения, които следва да бъдат решително парирани.

Изградена след вековни кървави междуособици и след най-кръвопролитните и разрушителни войни в историята на човечеството, днешна Европа се уповава на универсалните човешки права като свобода на личността, на словото, свобода на самоопределяне и вероизповедание. Ценности, които следва да се отстояват от всички нас, дори и при съпротивление на правителствата и Брюксел и през призмата на цялата ни историческа обремененост и величие.

Европа не може да остане изолирана в своето демократично съществуване, следвоенна сигурност и благоденствие. Всичките вълни на мигранти през последните десетилетия от бивши колонии, от Турция или просто от размирни точки на планетата изградиха сложни икономически, културни и социални възли, които освен всяка страна поотделно, но и Съюзът като цяло следва да решават във вътрешнонационален и в общ европейски контекст, отстоявайки прокламираните общоевропейски принципи.

И не трябва да забравяме. Редица територии на планетата остават арена на военни действия, на междунационални, междуплеменни или граждански конфликти. Наситено е със зони с изключително нисък жизнен стандарт, бедност, глад, липса на образование, здравеопазване и елементарни правила близки до демократичното функциониране на обществата. Подобна среда винаги ще генерира и изнася към богатите демокрации насилие и тероризъм, най-често обвити от фундаменталистки религиозни вярвания, които лесно намират благодатна почва за влияние. Дори ИД да бъде унищожена като организация, а нейните лидери - ликвидирани, пак ще се появи неин заместник, може би още по-мощен, по-брутален и ефективен, докато не се излекуват самите планетарни язви, което е и най-значимото предизвикателство пред съвременната човешка цивилизация.

В такъв сложен верски, културен и икономически контекст ние самите като хора и европейци следва да положим всички сили, индивидуални и като общество, да съхраним своята толерантност, разум и ценностна система. Да отстоим на изкушенията от лесно посочени външни виновници за чисто вътрешни проблеми и наслагвания, да отблъскваме всеки опит за противопоставяне, дамгосване и набеждаване, защото е важно не само да оцелеем физически, но и да се съхраним морално, етически и цивилизационно.

Сърница.

Малко градче скътано в Родопите, близо до язовир Доспат, където обичам да почивам през лятото. Населено е преобладаващо с мюсюлмани, изключително мили, трудолюбиви и гостоприемни хора. Близо до вилното селище, в което отсядам се намира параклисa „Св. Антоний“, всъщност базилика от IV-ти - VI-ти век, възникнала преди приемането на християнството по нашите земи. Базиликата е възстановена в автентичния ѝ вид преди петнайсет години, винаги е отворена и има горящи свещички, а вдясно от входа е закрепена табела, която гласи:
„Параклисът е възстановен с дарения от християни и мюсюлмани от региона“.

Ето това е моят свят!