Във втория си (и не по-малко забележителен от първия - „Дзен или изкуството да се поддържа мотоциклета”) роман „Лайла” Робърт Пърсиг се учудва и възмущава как може да живеем в свят, който се „разбира” само от шепа учени. Тоест, механизмите му и „естеството му” са абсолютно скришни и неразбираеми за всички и само шепа учени що годе знаят част от тия мистерии. Законите на Естеството и т.н. Пърсиг си казва: че какъв е този свят, щом и едно дете не може да го разбере?

И си отговаря, че това е клопка, заложена още от Аристотел. Той, хитрецът и мошеник (real trickster, както би казал К. Г. Юнг), е поставил нещата, така че да „ги знаят и разбират” само определени хора – философите; той, създателят на дефиниции за всичко и маниакалният любител на йерархични класификации – това се дели на това и това, а то от своя страна се дели на това и това, е забъркал за нас един свят, който ние да гледаме с недоверие и неразбиране. Защото там, изотвътре, в глъбините му, видиш ли, има някакви тайни механизми, нещо математическо, нещо непонятно.

Както и да е – дано има широки и гладки пътеки в рая на философите (или в ада, де да знам), та да си се разхожда пустият Аристотел – нали е перипатетик, тоест разходкаджия – дай му да се разхожда.

Но в практиката, видите ли, братя и сестрици, същата работа!

Казват: политиката?! Хаха, какво ти разбира на тебе главата от политика бе, Терзийски! Ти разбираш от политика, колкото ние от двигатели с вътрешно горене!

И така казват за всяко едно нещо. Кои са тия, които казват?

Ами как кои... същите такива едни като Аристотел. Такива, които искат да приватизират правото да „разбират”, отнемайки го от всички останали. Те казват: Остави нас, които разбираме, да правим това и това – а ти, дето не разбираш, ходи паси патки (ходи се пери, гръмни се и т.н.).

Така казват не само на Терзийски, така казват и на целия народ. Казват му: Ти не разбираш от политика, а ние разбираме, мама ти стара народска, така че не се пъни много, ами ни остави нас разбиращите да те влачим за носа накъдето ни видят очите! Щото ний разбираме, народино-идиотино, а ти като не разбираш, затваряй си плювалника и бъди послушен, ду ю ъндърстенд?!

По-нагоре казах, че тия, дето са правят, че разбират от политика и ни забраняват на нас да си бутаме гагата в политиката и да я разбираме, били като Аристотел. И прихнах от смях – да, да, да – същински Аристотел са те! С бретонче на завити къдрички и с умерено дълга брада... същите! Куп мошеници и простаци, братя мои и сестрици, са те, но иначе наистина страшно много разбират от политика и затова ние по-добре да си налягаме парцалите.
И така – стига предисловия.

В село Горно Хърсово има кметски наместник.

Аз не разбирам от политика.

Вече казах достатъчно по този казус – за неразбирането.

Кметският наместник, който беше досега, беше добър човек. Или...

Или може би тия, които ми казват, че не разбирам от политика, мислят, че имат право да ми кажат, че не разбирам и от добри хора и лоши хора?

Сега властта в областния град, в чиято област се намира Горно Хърсово, радикално се сменила.

Това е ясно – Бойковите хора падат като круши, сменят ги други, които носят зли прътове (нали така се постъпваше с разни там круши). И кметът на този ми ти областен град, защото се пада работодател на кметския наместник на Горно Хърсово, взел, че го махнал от поста му и сложил някакъв свой човек.

Знаете – кметските наместници се назначават, а не се избират.

И така.

Сложил си свой човек. Това, като за нашите си сублунарни селения, си е нормално. Идва нова власт – слага си своите хора.

Но в Горно Хърсово живеят някакви хора. Примерно 50.

Досегашният кметски наместник им харесва. Те се събират и правят подписка. Подписват се 45 от тези 50 – да си го оставят за свой кметски наместник. Харесва си им човекът.

Обаче освен тези 45 постоянно живеещи в селото, в подписката се включват и още, та броят им достига 119 души. Всякакви хора, които имат имоти в района на Горно Хърсово, се включват в подписката – да си остане старият кметски наместник на поста. Защо? Ами защото им харесва, затова.

Думата на един кмет на областен град срещу думите на 119 души, които живеят в селото. И отсега нататък ще имат над главите си властник, когото не искат – новоназначеният от кмета свой човек.

Демокрация значи власт на народа.

Единият кмет ли е „народът” или 119-те души са народът?

И тук пак се връщам на предишното: Абе ти, Терзийски, защо не си налягаш парцалите, ами говориш за политика, за неща, които не разбираш?

Ами защото, Аристотеле, разбирам от проста логика и от броене.

119 души, които живеят на едно място, имат повече право да кажат кой да ги управлява, отколкото един, който не живее на това място. Това е простата логика.

И освен това – майната ти, Аристотеле, с това прикриване на нещата – светът не е чак толкова сложен... тоест, ние живеем прекалено кратко, та да търпим разни тарикати да ни казват дали разбираме от собствения си живот, или не!

Така че: Горно Хърсово!