Улицата дебне

Калин Илиев е български писател и драматург. За нас е чест, че той се присъединява към постоянните автори на OFFNews.

Тези дни се навършват сто дни от мандата на Улицата. Същият започна на 20 февруари с подадената от Б. Б. оставка на онова, което по другите географски ширини се нарича „правителство”. У нас хората го наричаха и продължават да го наричат и с други имена.

За любителите на статистиката ще допълним, че протестите започнаха през януари в Сандански и Благоевград и бяха насочени срещу високите сметки и монополите в областта на електроразпределителните дружества. По-късно разшириха обекта на негодувание и заляха страната. Днес по темата има дори страница в Уикипедия. В нея подалото оставка формирование от благоприличие е наречено „дясноцентристко правителство”. Не е шега. Но за това друг път.

Днес става дума за Улицата. Привидно тя си свърши работата и се оттегли в гората на близките спомени. Подобно Чудовището от приказките. Но само привидно. Улицата е зад ъгъла и дебне. Диша тежко, не защото е преяла, напротив, подута е от камъни, бутилки и няколко домата за цвят. Диша недоволно, винаги са я лъгали и уж знае това, а отново я излъгаха; ядосва се най-вече на себе си, което прави гневът й невидим, но зловещ. Накрая – улицата вдишва, но не издишва, издишването й ще бъде изведнъж.

Няма съмнение, че Улицата е готова да изригне отново. Кога – зависи от много фактори – метеорологичното време, кризата вън и вътре, апетита на монополите, икономическия ръст, безработицата и мизерията. Но най-много зависи от предстоящото управление. Доколко то ще успее да сподави своите автономни, себични рефлекси и да изгради нови. На фона на предишните това не изглежда трудно. Просто новото правителство трябва да прави обратното на това, което правеха онези преди него.

И тогава, току виж, отново се появили нормалните неща в живота ни. Най-напред ще изтрополи чувството за сигурност, ще се сетим, че живеем в държава със закони и правила. После ще засияе надеждата и ще освети задните дворове на душите ни. От тях, точно от тях ще се изпари страхът, спуснал се като мрачна пелерина над родината ни.

Изглежда просто, нали? И наистина е просто. Необходимо е само да не позволим на управляващите да забравят кои сме.

Ние сме Улицата. Можем да бъдем незабележими, също и Чудовище. Не ние, управляващите трябва да се страхуват от нас. Задължително. Това не е заплаха, нито заклинание. Това е нашата всеотдайна подкрепа и помощ към тях, за да могат те да изградят имунитет, да станат нормални и да вършат работата си, за която сме ги избрали. По-късно този първоначален страх ще се превърне в респект към закона и упование в институциите. Но за това трябва да мине време.

Засега има положителни сигнали в това отношение. Въпреки слуховете и притесненията, голяма част от имената в новото правителство са на експерти. Още при първите обществени разобличения, това на Калин Тихолов е оттеглено; друг е въпрос как въобще бе допуснато толкова ярко компрометирана фигура да бъде официално номинирана, но нека отдадем това на бързането и хаоса/дали?/. Предстоят още тестове. Премиерът трябва да продължи по същия начин, след като е казал „А”, трябва да стигне до „Я”.

Както се и очакваше, най-интересен е казусът Цветлин Йовчев и неговата кандидатура за шеф на МВР. След наглото и самозабравило се управление на Цв. Цв.  тази институция е тежко болна и има нужда от лекар – хирург, онколог или психиатър, а може би и трите. Очакванията към Цветлин Йовчев са да изрине тези авгиеви обори. Нормалната работа на вътрешното министерство е залог за здравето на обществото ни. В най-прекия смисъл на думата. Битката ще бъде тежка и тя започна. По сайтовете, социалните мрежи, вестниците и телевизиите се фабрикуват най-различни истини, полуистини и откровени лъжи. Авторите на терорите на конспирациите са в стихията си. Това е в реда на нещата. Както е в реда на нещата новият министър на вътрешните работи да получи гражданска подкрепа, за да освети и проветри институцията докрай. Впрочем това важи за всички в кабинета Орешарски.

Думата е „подкрепа”, а не „доверие”. С доверието приключихме. Дори като атавизъм. Но най-вече като рационално отношение към политиката, политиците и техните конкретни представители. Премиерът, както и някои други членове на правителството, имат елементи от биографиите си, които откровено притесняват: демонстриране на надменност към българското общество, какъвто бе случаят със „седянката”; отношение към скандали, като този с кръга „Батко и Братко”; лобиране в полза на олигархични кръгове и други. Без съмнение обаче съставът на новия кабинет е нормален, дори в своите тъмни петна – в него няма одиозни фигури като Б. Б. и Цв. Цв. Но няма и ангели. Затова е важно хората, които сме избрали да ни управляват, да помнят:

Ние сме Улицата.

Дебнем зад ъгъла.

Още по темата

28/05/2013

Култура

“Пролетта на емигрантите” - романът, който предвиди настоящето

11/05/2013

Култура

Пролетта на емигрантите: разбулването на мистерията

05/05/2013

Нашите автори

Помирение

Следете новините ни в GoogleNews