Шушумиги и куражлии

В ежедневния език на старите българи присъства великолепна дума, която е особено подходяща за определяне поведението на съвременните политикани у нас. Думата е шушумига и според тълковния речник означава мижитурка, мухльо, безличен и уплашен човек. Имам предвид тъкмо политикани, а не политици – опитващи се да решават належащите обществени проблеми.

Същите екранни бабаити днес търсят оправдания за липсата си на мъжество и за позорното си бягство от отговорност в извънредна за страната им ситуация. Тези позьори (клоуни, палячовци) детински се цупят и прикриват собствения си егоизъм с благовидни предлози, за да не положат усилия за промяна на плашещата ги реалност: ежедневно страдат и умират техни сънародници заради неадекватни действия на настоящите здравни органи; ученици и студенти са въвлечени в имитация на образователен процес с дългосрочни негативни последици за тях и цялото общество; множество фирми фалират, а хиляди техни служители губят работните си места, респ. своите доходи; правителството в оставка е загубило всякакво доверие и е неспособно да управлява ефективно; администрацията е в ступор и само се преструва, че върши нещо; не са гарантирани възнагражденията на работещите в публичния сектор и пенсиите на най-възрастните, и пр. Накратко, страната е в състояние на свободно падане и отчаяно се нуждае от дееспособно управление. Няма да го получи от страхливците, самообявили се за говорители на „народа”. Разочарованието на гласувалите за тях на последните избори е неминуемо, както и бързата им политическа смърт.

Ала страната не може да чака назлъндисването на самовлюбени кокони, искащи да получат на тепсия властта в удобния за тях момент, за да управляват на спокойствие и щедро да консумират облагите от нея. Тук и сега следва да се намерят няколко десетки достойни българи с кураж, които да се престрашат и да поемат риска от провал на усилията си. Тези ползващи се с доверие личности (неформални авторитети) и солидни професионалисти (експерти в своята област) се нуждаят от подкрепата на гражданите за създаване на непартийно управление на страната.

Функционирането на временно държавно управление на „гражданската повинност”, излъчено от която и да е група в Народното събрание, която не се намесва в текущата му дейност, ще даде известна сигурност на обществото и предвидимост на населението поне за близкото бъдеще. То може да постави началото на така нужните промени в страната. Подобен управленски експеримент би бил сполучлив ако успее да въвлече максимален брой граждани, които не само да дадат уместни предложения за усъвършенстване функционирането на публичната сфера, но и активно се включат в тяхната реализация.

Дошло е време да се говори, а не да се мълчи в настоящата ситуация на безпътица (суматоха). Гражданите имаме нужда да се питаме и слушаме какво като личности и групи искаме и как да го постигнем. За целта е потребно временно да загърбим многобройните си различия и да потърсим общи решения на споделените си екзистенциални проблеми. Добронамерено и с уважение съвместно да търсим съгласие за това накъде да вървим заедно. Нуждаем се от подкрепата на приятели и съюзници зад граница – да я поискаме. Можем да потърсим материални ресурси и духовна опора в тях, за да излезем с чест от голямото изпитание, на което сме подложени.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

Следете новините ни в GoogleNews