Що не съм Чарли?

Николай Фенерски Последна промяна на 13 януари 2015 в 07:46 20224 82

Ученик и учител
Отлево надесно: Чарли и Фенерски

Щото Чарли е беломуняв сто и двайсет килограма ингилизин с шотландски корени, дошел у нашата страна, поради причината, че татко му и майка му решили, че в едно българско село ще могат да си живуркат по-спокойно отколкото некъде там на Острова. Чарли е тук от 3 клас, сега е в 10. Мама и тати още не са проговорили странния български език, обаче детето е усвоило всички подвидове на ученическия и уличен сленг и мисълта му през него върви твърде гладко. Класен съм му. И ние сме мултикулти, какво си мислите. Нашето мултикулти даже е за образец. Щото Чарли е съученик на още две българчета и петнайсетина циганчета, две-три от които с мюсюлманско самосъзнание, говорещи на турски в домовете си. Целата тая разнородна групичка младежи се разбира чудесно със себе си, интегрирват се един другиго и не можеш да измериш точно кой кого е интегрирал и кой на кого е повлиял. Отделно ни докараха отнекъде едни дечица с тежки семейни истории. И те влезнаха в колектива. Приобщихме ги, раз - два. Като казвам тежки истории, представете си най-тежките, изолират ги далече от онези, с които са живели и които се водят техни родители, това не са родители, а само биологични единици, от които са имали нещастието да произлязат тия малки и невинни душици. Съсекли са ги още в тая възраст. Цел живот нема да се възстановят, бъдете сигурни.

Искам да съм Чарли, понеже е на 17, а аз съм на 40. Но не мога да бъда Чарли. Той си е той. Никой не може да бъде Чарли освен самият Чарли - разбирайте го, както искате. При нас никой не влиза да убива другите само защото са го обидили нещо. А се обиждат често. И се рисуват, карикатури си правят по тетрадките. Може и по вратите на тоалетните да драскат, знам ли. Но техните клозетни драсканици никога нема да се разпространят у многохиляден или милионен тираж. За разлика от кенефните вдъхновения на ония извратени франсета. Всеки си е свободен и си прави каквото си иска при нас. Имаме си свобода на словото. Едното от момчетата дотолкова се увлече в свободата си, че си написа името с молив върху табелката на директорската врата. Демек, той е директор. Така да бъде. На думи може да бъде всичко. На думи ония франсета могат да хулят което изповедание си харесат (само юдаизма не по разбираеми причини). Тях що така ги убиват не знам. При нас на никого не му минава през ума да убива. Хем нали ви казвам, от кол и въже сме се сбрали. А училищният ни вестник си е направо висока поезия, нито една карикатура нема за срамотите. Една едничка така поне да бехме пуснали от кумова срама, да покажем, че и ние знаем какво е свобода на словото. Не. Абсолютен тоталитаризъм. Знам си го, ретроградни и назадничави сме си, ама що да сторим, провинциално себеусещане, не мож го преодоле.

И ако си мислите, че сме некакви простаци, лъжете се. Ние вече знаем кой е Хамлет и каква почва има той у нас, кои са Тартюф, Дон Кихот, Робинзон Крузо. Все силни личности, които дават пример за различни добродетели и пороци. Хамлет например е един колеблив муджахидин (от арабски - борец), чак в края на комедията влиза и почва да стреля. Чарли и Шекспир са сънародници, но не усещам тайна връзка помежду им. Чарли си е повече наше момче. Не би застрелял никого заради некакви подозрения. На мравката път сторва, но никой не смее да го закача заради ръста и теглото му, а и ходи с другите момчета да вдига некакви тежести в залата. С Дон Кихот много се смяхме. Пъстрата компания не успя да схване защо требва да се възхити на некакъв изперкал от сериалчета чичка. Станал фанатик. Фундаменталист на честта. И тръгнал да се бие. И други хора днес са фундаменталисти на своята си чест. И тръгват да се бият. Но моите десетокласници не могат да ги разберат.

Хем не са да речеш некакви съмняващи се във всичко ърбъни, най-обикновени селски деца от твърде разнообразен произход. На 90 процента верващи в Бог. Като им говоря за Просвещението и отделянето на държавата от църквата, не ме разбират, не знаят какво е секуларизация и не биха могли да го схванат сега. Приемат отминалите епохи като една. В Средновековието хората са вервали, защото било задължително – ами добре. В Ренесанса почват да се съмняват в Църквата. Пак добре. Те не се съмняват, така са възпитани. Определени граници не ги преминават и ако им покажа оная картинка на франсетата, дето са изобразили по кощунствен начин Светата Троица, ще им изхвръкнат очите. Но нали ви казах, дълбока провинция, мрак и безпросветност. Друго си е да си на пъпа на света и да можеш да се подбъзикваш както ти дойде с каквото ти дойде. (Само с юдаизма не, но това не го обсъждаме.) Има теми табу и за онези обаче, да не си мислите, че нема. Я да им нарисува на франсетата некой една карикатура на Холокоста, да видим какво ще стане. Примерно двама фрицове гледат как войниците пред тех изсипват от количките труповете в траповете и единият пита другия „Ханс, довечера на вурстове ли сме или на джоланчета?“. Забранено. С мъката на ония от Холокоста шега не бива. А с мъките на Христос и християнските мъченици може, що пък не. Ама съм седнал и аз от дълбоката провинция да размишлявам... Тука глухомань и мрак тотален. Откъде накъде ще си позволявам такива движения на гънките.

Не, нема да им покажа на децата за какво става дума по света сега. Те може да са бедни, може да са верващи, може да са заблудени, но притежават все още оная здрава система от разбирания, според която никой не би причинил на другия зверство, колкото и да са различни. Що да ги разстройвам? Не се шегувам, в такива моменти е по-добре да не се обсъждат темите от мейнстрийма. Нека си останем при нашата свобода на словото. Тя все пак е над нивото на писоарния хумор.

А иначе се носят и други слухове. В тая дълбока провинция скоро може да почнат да заселват бежанци. Сред които може да има доста ислямисти. И тогава ще видим какво е диващина. Циганчетата са си наши, свикнали сме с тях, те са нашето бъдеще, може да си имат кусурите, но заедно сме постигнали равновесие. Но ислямисти не щем. Знаем много добре и без тех какво е толерантност, ние тук от стотици години сме си толерантни. Ние тук всеки ден сме толерантни. И дори днес бех много толерантен и дори не забелезах това. Вече така сме си устроени. Толерираме се неусетно и неизречено, абсолютно и чистосърдечно. Не ни разваляйте това, което имаме. Чарли, кажи им, моето момче!

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15.01 2015 в 09:52

Едно нещо не разбирам в тази коментарна секция. Всички, които харесват статията не разбират ли, че автора представя невярно позицията на френското издание, те дори са били обвинявани в антисемитизъм заради карикатури на евреи. Или от немърливост или с цел манипулация Фенерски постъпва супер некоректно. После тая аналогия с неговите ученици. Тотално неадекватна. Как са от различни етноси, пък се разбират или толерират. Еми почни от утре да им промиваш мозъците, пък да видим до кога. И после ни изложи резултата в един такъв фейлетон.

15.01 2015 в 07:58

Ти ако наистина си "класен"/преподавател... тежко й на тази държава и на идните поколения.

15.01 2015 в 06:25

Ами, АКО вместо Чарли имашe ученик с име Гудю или Пъшо??? Как щеше да свърже обърканите си кръчмарски мъдрувания с актуалните нужди "да се изприкаже" по темата? Интересно дали изстиналата мусака в главата му нямаше да изкара нещо от сорта "Гудю е(не е) Чарли". Ами ако ученика се казваше ШАРЛИ :))))...

15.01 2015 в 04:39

Що не си Чарли? Щот си ноо проЗД, затва...

14.01 2015 в 23:07

Фенерски, Фенерски, все ми е на ума че твоите момчетии са едва ли не религиозни каквито се опитваш да ги изкараш. Пука им на тях за твоите лицемерни религиозни глупости! А що се отнася до това бъзикали ли са се Charlie Hebdo с юдаизма ето една тяхна кариктура на първа страница точно по темата за табутата, "Недосегаемите":
http://biasedbbc.org/wp-content/uploads/2012/09/hebdo2.jpeg
Намира се на два клика разстояние в Гугъл Изображения, ама нали е по-лесно да нагласим реалността такава каквато е според представите ни вместо да се поинтересуваме как всъщност стоят нещата...
А, да, онази карикатура с Отеца, Сина и Светия дух е много подходяща за твоите ученици, сигурен съм ще я оценят, ако си истински учител покажи им я и виж истинските им реакции, не тези които на теб ти се иска :) Във всеки случай много добро средство за разбиване на табута и прочистване на мисълта от догми е :Р

14.01 2015 в 16:23

Що не си Чарли.Щото си от Бяла Слатина.

14.01 2015 в 15:36

Кънчо, тичай че шеста маса искат да плащат! След това бегай да разтоварваш касите с бира от микробуса, кирльо!

14.01 2015 в 08:12

Фенерски, искрено се надявам, да не си наистина даскал.....

13.01 2015 в 23:43

Въпроса е не аз какво мисля, а какво ти си мислиш, че аз си мисля.
Прочее обобщенията ти относно скромната ми личност са меко казани погрешни.
Явно моите "цинизми" са "специални" щом САМО те са ти направили впечатление.

13.01 2015 в 23:27

№ 71-извинявай,ама ти да не би да се мислиш за "еталон на просвещението"...