Шекер

Човекът разпоредил да посипят 50 кила захар по улиците на Нова Загора. Така била казала една жена, на която масово повярваха у нас и по източния свят, но без да се питат откъде точно са идвали нейните гласове... Та тя била заръчала да се противостои на нещастията със захар по пътищата. А аз препоръчвам сега градоначалникът да купи един камион яйца, три цистерни мляко, два тона брашно, една каруца какао и с бетоновозите да разбърка всичко и да полее хубаво улиците, сместа ще се опече от слънцето и новозагорчани ще си имат не град, а една голяма торта, по която да се разхождат, а когато им се прииска и да си хапнат от нея... Ще се получи досущ като в приказка от Джани Родари. Ние така си живеем, в приказките, рационалното благоразумно здравомислие ни е чуждо, с въпроси не се тормозим, що да си създаваме главоболия, захаросваме се, въртим се в центрофугата на захарния памук и се омотаваме в лепкави и незасищащи измишльотини и простотии, от хипергликемията сме заман нервни и превъзбудени, движим се по повърхността на дните и не разбираме кога сме остарели без тежест и без котва в пътешествието си. И о, чудо, годините отлетели, а ние сме си все същите сладникави мизерници.

Не, вие си представете само какво ще стане ако мерките на тоя кмет се издигнат на национално равнище и Винету разпореди от утре по магистралите му да почнат да ръсят масово шекер. Ще трябва пак да слагаме зимните гуми. Ще се изпоразболеем всенародно от диабет, самата държава ще мине на инсулин и системи, тя и без това е полуумряла, да не кажа съвсем... Имунната система е сдала багажа, на входа на църквата варварите въртят задници в съпровод на зурни и тъпани, понеже се радват, че са завършили 12 клас и от утре ще могат да отидат с дипломите си да мизеруват по света и у нас, ще могат да бъдат обслужващ персонал, ако им се работи или да се оформят като престъпници, ако ги мързи да бачкат. Микробите сигурно копнеят да нахлуят с танц и зад дверите, ама не им е във властта да поругаят всичко...

България е толкова суеверна, сякаш тук живеят африкански или индиански племена. То индийското е все по-голямо племето ни любимо, ама захарният кмет на бял прилича. Това не му пречи да е тъп. Може ли да си умен и да разпоредиш номера със захарта – няма по-риторичен от тоя въпрос. Опитвам се да измисля по-риторичен, по-безсмислен въпрос, но не успявам – може ли за цял един български град да отговаря човек, в чиято глава има толкова малко знания, мъдрост, ум? А, да продължа с въпросчетата, може ли за цялата държава да носи отговорност човек, който не слуша какво му казват по-добрите и по-умните? Материал. Такъв е материалът. Суеверен материал, крадливи предводители. Ние, дето се интересуваме от истинското качество на живота си, от автентичните неща като добра природа, добро образование и така нататък, сме пренебрежимо малък процент. Плюят те на нас. Всеки ден и всеки час.

Гюбеците, турските сериали, българските силиконови кокошки и другите захаросани изделия на съвремието ни задушават и вече отдавна май задушиха без остатък приличното съществуване, затова се отказах от пряка конфронтация с тях. И тоя кмет, като и кметовете на много други градове и села е представителна извадка. Такива са наличностите, фактите, захарта се сипе по асфалта, манговците по душа разкършват снагите си пред вратите на храма, данданията заглушава мисълта. Не съм песимист, отдавна знаех, че това идва и това предстои и няма как аз сам да го предотвратя. Копам си в моята малка нивичка. Обичам сладко, ама като прекаля, ми става лошо, моля Бог да ме пази по пътищата... А на първи позиции в една онлине китарна песнопойка е песничката, която „Щурците“ пееха в един не чак толкова лош филм и в която се казва „кълна се в дявола и Бога“... Къде дават така? И с едното, и с другото? И така, и иначе? Или така, или иначе. Не може и и. Трябва или или. Обаче Ганьо е хитрец, кълне се във всичко, важното е да му е добре на кожицата. Кметът, дето е ръсил захар, със сигурност ходи чат пат и на черква, хич да не е. Щото не знаеш помощта откъде може да дойде, нъл тъй.

Ама и „Щурците“ като ония ентелектуални покровители на петричката врачка бяха законодатели на вкуса, а и продължават до днес да се вихрят в културните пространства. Там сред техните ентелектуални среди е духовен тюрлюгювеч, какво остава долу из ниските етажи на битието. Долу са кючеци и памуци. Захарни. Долу са доброволни дарители на органи, взели шофьорска книжка на фантазия или изобщо невзели. Долу са пролите, които искат да приличат на Винету, затова ходят на фитнес и поглъщат химикали, с които се превръщат в манекени на телеугояването. Хапчето аспирин в кратуните им има точно една гънка, тая по средата на хапчето. И тя също не им служи често, защото при тях нервната система е закърняла до нивото на зелената еуглена – има дразнител, реагира, няма дразнител, не реагира. А горе се гъбаркат с квадрат 500. Твърде умно занимание. Горе дават по сто лева на тенорите от личния си джеб. Материал. Такъв остана. Няма друг на разположение.

Много тъпи хора се навъдиха, честна дума. Ама и родителите им са тъпи на нацепените батки. Всички бленуват да купят на сополивите си синчета астънмартин с 500 коня за един милион, както направил някакъв си крадец. Ама не могат. Искат. И не могат. Хак им е. И си изкарват фрустрацията върху околния свят, включително върху мен и теб, чрез тъпотията си. Те не подозират, че са тъпи и са щастливи. Или нещастни. При тях и въпросът за щастието е особен, не мога да разбера кое какво точно означава за тях, кое ги ощастливява и кое ги натъжава... Гюбеците и астънмартините предполагам ги радват безумно... Величаят богатството, тоест притежаването на предмети и го превръщат в единствена мярка за света. Спрели са да бъдат хора, човешки същества. Много спрели. Никога в нашата история не е имало толкова дълбока душевна криза. Дали не е и световна се чудя. Може при ония да има някакво приличие, да не ръсят със захар пътищата си, да не хвърлят кичеци пред храмовете, но може на тях да са им ампутирани други части на човечността, а? Питам само, не знам. Няма значение. Има значение само това, че никаква захар не може да победи горчилката. Ежедневната ни горчилка.

И да не мислите, че се отдавам на медии, прехвърлям само заглавията на два три новинарски сайта и това е. Пазя се. Пазете се и вие.

Захарта е вредна.

Опитайте се да си останете солта на земята.

Още по темата

18/04/2015

Анализи и Коментари

Любов, подслон, храна и вода

12/04/2015

Нашите автори

Аматьори

23/03/2015

Нашите автори

Ельоменати – Разкази от Централата

20/02/2015

Нашите автори

Проблемът с идолите

Следете новините ни в GoogleNews