Ельоменати – Разкази от Централата

- Бос, това момче какви ги е надрънкало пред шпигелката? Не му ли казахте, че спрямо анексирането на Крим не бива да се изказва ласкаво? Или това е някаква негова игра, а? Голям бандит е, не се отказва. Ту ласкае Владимир, ту го провокира. От една страна оправдава действията му в Крим, от друга говори за неговата слабост. И освен това споменава, че олимпийските игри в Сочи били знак за желание да се приобщят към цивилизацията, което говорело за добрите намерения на Владимир.

Двамата мъже, този, който заговори, около петдесетте, а другият по-стар с десетина години, стояха до прозореца и зяпаха навън към пролетните люксембургски улици. В кръглия кабинет под самия купол на бароковата сграда заседанието на ельоменатите тъкмо беше приключило и в момента Босът и неговият секретар обмисляха на глас някои последни актуални въпроси.

- Важното е, че изпълни възложеното поръчение и продължи линията на книгата, която му възложихме да напише - „Световният ред“. И сега произнесе ясно думите – „нов световен ред“. Десетилетия наред вече им ги натякваме. А Хайнц вече е на 91, така че няма за какво да му се сърдим. Погледни от другата страна на провокацията. Излиза сякаш Владимир наистина проявява слабост, което ще доведе до скорошна негова реакция. И имаме илюзорно надхитряне. Привидна игра.

- Държавата като цяло е под прицел. Това негово изречение най-много ми допадна. Как виждате сроковете за изпълнението на плановете, шефе?

- Не мога да ти отговоря, драги. Великият архитект ни е забранил ние да умуваме за срокове. Същото е като в Библията. Нали знаеш, че ние я пунтираме и имитираме. Имитативна магия в действие. Имитираме света, имитираме сътворението, имитираме реда, имитираме Твореца. И ще Го победим чрез тази имитация. Това е планетата на завистниците, нашата планета. Ние сме я превзели още от времето на Хирам Абиф. Едните творят, другите имитират, до днес тази нишка върви в света. И ние, които имитираме, караме онези от човеците, които творят, да ни се подчиняват. На най-ниско ниво, така да се каже, създателите на музика, кино, литература или ни се покланят и стават наши изпълнители, или остават незабелязани завинаги.

Секретарят кимна уж разбиращо, но си помисли, че е доста трудно да възприеме чак такава абстракция. Той разбираше по-приземените теми, затова смени насоката на неангажиращия разговор със своя шеф.

- Бос, а как напредват нещата по линия на семейството? В официалната документация в няколко държави вече няма графи "майка" и "баща", пише "родител номер едно" и "родител номер две". На момченцата в най-демократичните страни в детската градина им забраняват да пишкат стоейки, трябва да сядат върху тоалетната чиния също като момиченцата, за да не си въобразяват, че са нещо повече. Содомската мафия ще свърши останалото. Но питам на кой етап от Големия план сме към момента?

- Ония педерухите си изпълниха последната задачка. На пръв поглед дребни задачки и незначителни последствия. Но в действителност твърде необходими тухли в нашия Градеж. Сър Елтън ще бъде защитен от световната прогресивна общественост. Дончо и Гъбара ще бъдат низвергнати заради изказванията си в защита на така нареченото от тях „традиционно семейство“. Както виждаш, замисълът се осъществява, силата е на наша страна. Вече имаме и явни резултати, които са представителна извадка – около 30 хиляди подкрепят Джон, а за Дончо и бившето му гадже са само 2700, тоест побеждаваме с около 90 процента. Когато разделението между света на Владимир и нашия стане нетърпимо, войната ще започне от самосебе си. Това е изкуството да стигнем до депопулацията и следващото ниво на световното ни правителство по логичен и естествен път. Подготвяме постепенно и съзнанието на младежта чрез "Игрите на глада"... Ех, ако знаят какъв глад ги чака!

Секретарят седна на близкото кресло, неговият началник също се разположи и продължи лекцията си:

- Там, където Владимир на 9 май си разхожда бомбите и ракетите, ние ще си разхождаме хомотупалките и откачалките. Парад провеждат победителите. Нашите победители ще бъдат лъгъбътъ болните нещастници, гейобразната паплач. И над онова мрачно мракобесно място ще изгрее разноцветната дъга. Забелязваш ли колко позитивно послание ще отправим към всички плебеи? Те сами ще ни поискат. Сами ще поискат ред. Преди години нашите не успяха да превземат триумфално Червения площад, но сега ще го сторим ние. Първо ще го унижим, преди да го унищожим. Естествено, за пред камерите. Иначе и Владимир си е с нас, мисля, че дълбоко в себе си той се досеща, че работи за нас. Че последствията от всичките му действия само ни помагат и наливат вода в нашата воденица. После ще го спасим, няма да пожертваме толкова полезен за делото човек. Войната срещу държавата и семейството вече е открита, откровена, нека зяпат онези отвъд християнската завеса, нека се дразнят, ние навлизаме в съзнанието им. Вземи на един човек националната принадлежност, чувството за Родина, вземи му чувството за сексуална ориентация, вземи му пола, вземи му религиозната принадлежност, размий в помията неговите смътни представи за Бога – какво ще остане от него? Ще остане „то“. Едно безлично, безмозъчно, неориентирано, неопределимо и неясно „то“. Следващата стъпка, разбира се, е узаконяване на инцеста и педофилията. Мисля, че медийните ни подразделения работят активно в тази насока. На война като на война. Да видим ще устои ли някой, любопитен съм. Скакалци. От ден на ден превръщаме всички в опустошаващи скакалци. Потребление, потребление... И спрямо своите материални придобивки оценяват мизерното си съществуване. Измерват се чрез предметите и притежанията си.

- Шефе, ами онези, другите? - Секретарят присви лукаво очи.

- Онези... Ние сме давали клетва. Всички заявихме своята любов към смъртта. А онези са се вкопчили в живота. Но да не ги мислим тях. Знаеш ли, имам странното усещане, че някой ни подслушва... Всъщност, този разговор може би го сънува един умопомрачен. И сега ще се събуди. И ще се чуди сън ли е, истина ли е. Наглеждаме го в нашата клиника, навестяваме го често, голяма загадка е. Има чудното свойство да сънува цели картини от действителността, които никога не е виждал наяве. Интересен обект.

В този момент се събудих, както всеки следобед, огледах бавно болничната стая, сякаш я виждам за първи път. Надигнах се и тръгнах по коридора към стаичката, където дежурната сестра ни раздава лекарствата. Хапченца с различен цвят. Червеничкото и синичкото са ми любими. Бях ги виждал в някакъв филм. Героят трябваше да си избере едното от двете. А аз ги пия наведнъж. По коридора се спрях за момент да разгледам картина на стената, върху която имаше изобразен градски пейзаж, красиви сгради и улици. „Люксембург“ пишеше под нея и някакви числа.

Още по темата

05/02/2015 Нашите автори

Депопулация - Разкази от Централата

08/12/2014 Нашите автори

Колония (Разкази от Централата)

28/02/2014 Нашите автори

Николай Фенерски: Аз, бройлерът

19/12/2013 Нашите автори

Оперативка - Разкази от Централата

Следете новините ни в GoogleNews