Проблемът с идолите

Николай Фенерски 20 февруари 2015 в 08:00 12337 12

Идол - изсечен завинаги и мъртъв

Много се разшумя около някакъв си филм. Не ми се гледа. И не защото съм повлиян от критиките, просто си знам отношението към героите на България. Тия герои днес биха били непризнати. Днес не е време на публични герои. Днес героите са мънички, незабележими. Във всяка литургия се споменава Царя Освободител – значи благодарим на Бога за Освобождението. А кой е работил за това освобождение, ако не Левски? Но той е работил главно за духовното и душевно освобождение. Да се гътне една империя с комитски пари, няколко хиляди пушки и по терлици, както ги описва въстаниците З. Стоянов, е било в жанра на фентъзито. Левски да не би да не е знаел, че не ни достигат силиците да се противопоставим на голямата войска? Знаел е, но не това е била идеята му. Знаел е, че народ с робска психика не може да бъде свободен.

И това е ключът от палатката. Робска психика. И до днес е робска. Поробена от команчите. А напоследък заробвана от банките и комерса. От чалгата и консумеризма. Когато в едно българско селско семейство са се раждали по повече от 5 деца, когато е започнало изграждането на ЖП линиите, когато е имало политически мъже, отстоявали българските интереси, сме били за кратък период свободна страна. Но бригада „Чавдар“ поробва страната ни отново. Благодарение на намесата на савецките друзя. Големите бандити си делят баницата на едро, нашето парченце се пада при грешните бандити. Но свободата на волята е нещо различно. Нещо неотменимо и свойствено на всеки, дори по време на най-глухия тошковизъм. Така че робската психика е психиката на масите, на тълпите, на оная паплач, която днес или не гласува, или си избира поредните боклуци. Щото не вярва в собствената си свободна воля.

Та не разбрах какъв е проблемът с идолите? Те ли ще ни спасяват, като дойдат от миналото? Нашият гол национализъм ли ще ни издърпа от блатото? И аз съм националист, това си го знам, само го напомням. Вълнува ме и ме интересува моето място, моята страна, моят език, моята държавна администрация. Ама не разбирам защо са нужни идоли. За да оживеят и да ни освободят и днес ли? Днешният Левски трябва да е някакъв политик ли? От коя партия, моля? И що пак трябва някого да чакаме и лелеем? Днес Левски не е възможен поради индивидуалния героизъм на всеки от нас. Който ни липсва. Трябва да си бъдем сами за себе си Левски. Не да се сърдим на някакъв режисьор за неговия прочит. Продуктът му може да е комерсиален, в такъв случай питайте се на какво залага и има ли лоша реклама? И затова също няма да го гледам. Няма да дам пари за него. Режисьорът залага на същото, на което заложи и Стефан Цанев, на което залагат и българският Индиана Джоунс, и други герои на съвремието ни. На нашите всенародни комплекси. Добре се заработва от тях.

Не вярвах, че още имаме такива травми, мислех, че сме напреднали в лечението си от тях. Щото ако някой е дълбоко засегнат от „гаврата“, „поругаването“ и другите кощунства на създателите на филма, то той е не по-малък кретен от талибаните, засегнати от софт карикатурите с пророка Мохамед. От хард карикатурите имат право да се засегнат, но нямат право да отнемат човешки живот. Аз също имам право да се обидя от карикатурите на Христос и Светата Троица. Не го правя, понеже вярата е нещо интимно и никой не може да я пипа с мазни пръсти. Не убивам никого, трайкам си, това е вътрешно усещане, не ми се тръби наляво и надясно колко много съм учуден от простотията на илюстраторите и го споменавам единствено за нуждите на текста. Трябва ми пример, който да приведа, не за друго. Не мрънкам, както направиха всички, които се засегнаха от филма. Псувал бил Левски. И какво като псува? Лицемери. Чистофайници. Фалшиви пуритани. Яд ви е, че си дадохте парите – да не сте ги давали. Познавам хора, които не псуват. И какво като не псуват? Сквернословието е грях, но то е и отдушник, а ние имаме нужда от такъв често поради разни причини. По-добре да препсувам, отколкото нещо друго. А може би трябва да спрем да изпускаме вентилите и да пометем олигархията, а?

Идолопоклонничеството ни няма граници. Живият Левски е обесен, без да го спасят по пътя останалите наши прадеди. Единици са такива, искам да кажа, повечето сме мърши, които и днес не биха си помръднали пръста да го освободят. Не ми се генерализира, може у някого да дреме героят, да е скрит в дълбочините на сърцето, в изключителната ситуация всеки би постъпил различно и се извинявам, ако съм ви засегнал, но дори вие не знаете как бихте постъпили при по-сложни обстоятелства, няма как да го знаете и да сте сигурни. Но иначе си изграждате идола и никой да не ви го пипа, а? Но това е идол, заместител на истинското, идеята е истинската, тя трябва да е жива, не нарисуваният, изсечен в скалата на ума ви образ. Той не може да бъде жив, той е само понятие. А каква ли беше идеята на Левски, това дали можем да си го поприпомним така леко сами за себе си? Ако едно нещо е неосквернимо, колкото и да се напряга някой режисьор, не би могъл да го оскверни.

В Православната църква го има това изречение – Господ поруган не бива. Така че никой не се и засилва например да брани и отмъщава на смешковците, рисуващи тъпи картинки. Ако смятате Левски за Божи човек, за какъвто го смятам аз, ще знаете, че неговата идея за Свобода не подлежи на поругаване. Слънцето не може да бъде окаляно. Но слънце е онова, за което е водил битката си и за което е умрял – а не самият той да е това слънце, има разлика, нали? Левски е просто Апостол. Пратеник. Проповедник. Проводник. Ако го славословим и защитаваме само на думи из фейсбуците и интернетското небитие, не постигаме нищо от това, което той се е надявал да постигнем.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!