Ритни камбаната с финес

Скъпи приятели, ако четете това, значи светът още не е свършил. Казват, че това ще се случи около 13 часа на 21…

Глупости на търкалета. У нас нещо случва ли се навреме???

Ето, дузина мои приятели седят и си чакат заплатите, които трябваше отдавна да са взели. Ако настроя часовника си по тях, светът ще изчака минимум с още 4 месеца.

А ако използвам за времеви белег „ВМЗ“ – Сопот…

Оооо, тогава има сериозно да си почакаме.

Както и да е. Да предположим, че средният стандарт за закъснение на нещата у нас е около 7 часа. Което значи, че краят е насрочен за 20.00 часа на 21 декември.

Демек – ще изпуснете „Панорама“ по БНТ и „Комиците“ по БТВ.

Никога не съм разбирал българските телевизии – а бе защо, както би казал Вучката, аланкоолу, пускате 2 комични предавания едновременно???

Изчакайте примерно министър Дянков да си каже скеча по едната телевизия, па тогава пуснете Пегъзий Музовски по другата.

Програмиране му е майката, еййй…

Та това ще пропуснете. Чудо голямо.

Дайте да видим друго.

Какво можем да свършим в часовете, преди да настане Апокалипсиса.

Аз имам няколко желания. Да карам „Бугати Вейрон“ в компанията на Анджелина Джоли и Моника Белучи.

Да седя на морския бряг в компанията на Паулу Коелю, Фредерик Бегбеде и Хорхе Букай и да държа автомат Калашников в ръка, карайки ги да танцуват „па де дьо“ под звуците на Кондьо…

Искам да летя с чартърен полет за Монте Карло, да обядвам в 5-звезден ресторант в Дубай, да наема президентски апартамент в някой от най–шикозните хотели в Париж и да си поръчам „Napalm Death” за частен концерт в хотелската ми стая.

Полагат ли ми се тия прости и елементарни желания???

Определено не. Чувствам се като съдия Марковска, която зададе пред празната съдебна зала изключително справедливия въпрос „Ами аз?“.

Затова дори и в последния ден е хубаво да се съобразим с това какво можем и какво не можем да си позволим.

Дори и последните желания са различни за различните съсловия, касти и общности.

Един ще посрещне края с бутилка добре охладен „Дом Периньон“ в някой елитен средиземноморски курорт.

Друг – с бутилка пърцуца и кило кренвирши от ония, за които министър Найденов каза, че трябва да се наричат „соеви пръчици“.

Като си гледам банковата сметка, аз ще посрещна края на света с изчистени задължения към ЧЕЗ, кило сирене, литър ракия и платена кабелна телевизия.

И 2 буркана свинско варено в хладилника, ама няма да ги пипам, че ако оцелеем случайно, жена ми обеща да направи гювеч…

Сиво и скучно, нали. Да седим и да гледаме новините по ТВ7, докато ни връхлита цунами, вулкан и земетресение едновременно.

А може да е по – иначе. Може поне да умрем весело, да „ритнем камбаната с финес“, както се казваше един филм с Джак Никълсън.

Какво бих направил аз?

Ставам рано сутринта на 21-и. Времето е достатъчно за доста палави номера.

Вече съм на бензиностанцията.

„До горе“ – царствено произнасям. След като съм налял 70 литра дизел, с мръсна газ потеглям, без да съм платил!

София ме зове. Виждам локви и минувачи и с мръсна газ минавам през всяка една локва, за да мокря хората по тротоарите.

Не ми стига това, ами отварям прозорците на колата си и крещя – „После пак гласувай за ГЕРБ (БСП, ДПС, РЗС или който там дойде)“.

Близо съм до студиото на Нова телевизия. Там на гости е министърът на здравеопазването.

Връхлитам в студиото неканен и пред смаяните погледи на всички започвам да пея македонската народна песен „Бооооолен ми лееееежиииии Милеее Попйооордаааанов“…

Очаквам това да се впише в темата за здравеопазването. Ако ли не – да ме изхвърли охраната по стълбите.

Имам време. В БТВ гостува Миро от Каризма. Прониквам и тъкмо когато водещите го питат за Апокалипсиса, изскачам в студиото и започвам да скандирам:

„НЕ НА НАТО“, „ДОЛУ РЪЦЕТЕ ОТ ВЛАДО КУЗОВ“, както и „ДА СМАЖЕМ ПРОСТИТУЦИЯТА С ЖЕЛЯЗНАТА РЪКА НА ОНАНИЗМА“.

Колко време имам, докато ме изхвърлят оттам? Междувременно на бензиностанцията, където дължа пари са видели, че ме дават по сутрешния блок и са звъннали да ме задържат.

Водещите се опитват да ме заговорят, за да остана в студиото, докато полицията дойде да ме арестува.

Полицията обаче е заета с разследване на някакво изчезнало „Бугати Вейрон“ и оставена бележка на местопрестъплението – „Отивам за Анджелина Джоли и Моника Белучи“.

Интерпол е предупреден и двете световни звезди са поставени под засилена охрана…

А аз вече съм навън и необезпокояван от никого отивам към Народното събрание. Там е пълно с полиция.

Депутатите се евакуират нанякъде, защото ако България загине, те трябва да останат, защото само те могат да създадат нова държава.

Или поне така са казали на другите, които и без това им е само до някакви депутати в момента.

Но аз съм там. Слизам и необезпокояван от никого се събличам дибидюс гол пред ужасения поглед на народните трибуни, които чакат да дойде транспортът им.

25 депутати моментално получават инсулт. Други 30 не могат да понесат гледката и получават кой гърчове, кой хипогликемия, кой запек на нервна почва.

Само Мая Манолова е спокойна и дори се опитва да повика някой квестор, но вече е късно.

Полицията най–накрая идва и тъкмо да ме повалят на земята, отнякъде се чува глъчка, сирени, суматоха…

И се появява Бойко Борисов.

„Да беше малко спортувАл бе, тюфлек“ – произнася премиерът и от последните му думи разбирам, че допреди малко е играл белот с Ицо Стоичков – „я го махайте тоя, че след малко ще дойде краят на света, а обещах на Бареков да го посрещнем заедно в неговото студио“.

„Шефе, ама депутатите се натръшкаха, като го видеха тоя гол“ – казва Цветанов.

„Мани ги бе, тия за чеп за зеле не стават. Ако тая вечер не се свърши всичко, утре да ми намериш нови депутати. Ама по–корави ако може, като Искрето Фидосова“ – казва Бойко и чак сега забелязвам, че в ръка носи чантичка от „ЛИДЛ“, в която виждам телешки пържолки.

Междувременно денят напредва. По улиците вече е празно, само чат-пат по някой обезумял пич копае дупка за укритие.

Имам една последна задача. Да видя къде съм паркирал „Бугати – Вейрона“, който откраднах предишната вечер.

„Явно ще карам без Анджелина Джоли и Моника Белучи“ – казвам си аз – „и Паулу Коелю не мога да намеря, за да упражня по него стрелбата си с Калашник“.

И в този миг усещам, че съм сам. И чувам непоносим звук.

„Ето това трябва да е краят“ – казвам си аз и заставам като препариран.

Постепенно разпознавам звука…

Песента на Софи Маринова от последната „Евровизия“.

„Значи това било“ – казвам си аз – „така изглежда края“.

"Не пич. Краят ще дойде след малко. Търси те един човек с изравнителната ти сметка за парното – отвръща ми някакъв пич, облечен в костюм на космонавт и ми подава визитка – Георгиев, частен съдебен изпълнител – ако обичаш, ключа за Бугатито, че да не се разправяме."

И всичко свършва. Разбирам, че маите са били прави.

Както и юните, юлите и октомврите…

Май няма такива, ще кажете вие.

Да бе, няма…

Откакто помня, сме преживели поне 10 пъти края на света.

Трябва да има поне 10 цивилизации, които да са го предсказвали.

С това завършвам този текст. Ако го четете в момента…

Сипете си по едно питие и хич да не ви дреме.

Колко страшен да е тоя Апокалипсис???

Да е по-страшен от ода, изпята от Веско Маринов… не ми се вярва.

Да е по-болезнен от фалцета на Краси Аврамов – не допускам.

Да е по-срамен от българската пенсионна система и здравна реформа… няма как да стане.

Не, Апокалипсиса ще да е нещо между "Топлофикация", "Евровизия", магистрала “Тракия”, Бърза помощ, БДЖ и предаване за култура по Канал 1 на БНТ.

Тоест нещо, причиняващо болка, срам и унижение, но нищо, което вече да не сме виждали.

Така че – горе главите!

Няма да се даваме на един Апокалипсис…

Ние преживяхме толкова български правителства за последните двадесет години.

Та един Апокалипсис ли ще ни уплаши…

Още по темата

27/10/2012

Нашите автори

Кратка теория за фотоапаратите

10/10/2012

Нашите автори

Да продадеш киромобила

02/10/2012

Нашите автори

Изводи от последната седмица в стил хип – хоп

Следете новините ни в GoogleNews