Помислете за следното, относно българската икономика – ние сме основен износител на скрап, и основен вносител на боклук, който да бъде изгорен в пещите на всичките там ковачки екземпляри.
***
И понеже премиерът обича да се хвали с несъщи постижения, тук още по-актуален става вицът „пУсни телевизора, за да ми каже Бойко как сичко е шес, щот нещо пак почнАх да се разколебавам“.
***
Помислете и за нещо друго: смогът над София, а и други градове. Поне 100 милиона евро не са усвоени по програмите за мръсния въздух – щот още не могат да измислят как да, хм, профитиърват.
***
Аз, mostly harmful (обратното на онова на Дъглас Адамс), който цял живот се опитвам да оженя високата култура за масовата (с променлив успех, щот първата винаги е в ролята на булката), започвам да се предавам. Винаги съм спазвал принципа „devoir de memoire“ за великите мислители, на чиито рамене съм стъпил, обаче у нас вече няма кого да жалим. Щот всички „революционери“, начело с крайно нехаризматичните, нелепи и провалени лидери на „Демократична България“ (включително тези от втори и трети ред, чак до пиарите), са пълен schtick.
***
Въпросните „лидери“, носейки виртуалната „алена буква“ на уж отвратени и отхвърлени от статуквото, трябва спешно да престанат да се съглашават с Борисов. И бързо да отстъпят „въстаничеството“ и лидерството на някакъв нов вид БРЦК – т.е. на хора като Комитата и всички други „комити“, които спечелиха в столичните райони ВЪПРЕКИ централната слабоумна кампания за кмет на София.
***
Защото иначе изпадат в прословутия “mind-body dualism”, който препраща към мойта картезианска същност. Ако постулатът „мисля, следователно съществувам“ значи нещо, то е добре да се разбира в контекст и дълбочина – и Декарт ми се струва твърде ясен тук. „АЗ мисля“, според него, е различно от физическите възприятия, които могат да бъдат измамни, сами по себе си. Оттам той постулира, че „мисленето“ е отвъд физическото тяло – т.е. да разделяме духовното от физическото. Ерго, днес Декарт вече не е куул.
***
Жал ми е единствено за избирателите на тази изначално провалена коалицийка – особено след онова непростимо pussying out („изпуткване“?) на Да, България в началото на 2017, - които никога няма да имат представителство при сегашната ситуация, камо ли някой там да се надигне, да създаде структури и да защити интересите на средния бизнес.
***
„Средният“ бизнес сме ние – отвратените от дребните политически съглашателства, които искат истинска дясна политика, а не празно обещание, невъзможност, раздробено отсъствие и малоумни категории като „градска десница“.
***
„Позиране“ като „демократично“. А Борис Бонев сам стана новата „Да, България“, the horror, the horror.
***
Или пък - the laughter, the laughter.
***
Само тук и само сега, в цялата наша „демократична“ история: избирателите на ДБ са чувствително по-интелигентни от излезлите там като лидери и политици, които изпускат исторически шанс, особено след успеха на районните кметове в София. Но: липса на харизма, липса на експертиза, липса на най-проста трудова етика да се става рано и да се работи. Липса.
***
Защо „исторически“ шанс? Защото ГЕРБ отслабват (което всъщност за тях е здравословно), бсп де факто не съществуват, а корпорацията ДПС гледа отгоре по вазовски, тихо и невъзмутимо. В същия този момент ляво-либертарианско-опортюнистичната „Да, България“ се опитва да превземе „коалицията“ ДБ, повличайки ДСБ вляво дори от центъра. И макар да беше шамаросана от над 40 000 предимно млади уж „техни“, които гласуваха за Бонев, не схваща своя – да го кажа на английски, за да ме разберат - неумолим слайд към небитието, т.е. към нонентити, нюлити и нон-екзистънс. С тези „лидери“.
***
Стоим на ръба: „дясното“ вече е превзето от „народняшката десница“ ГЕРБ, която е далеч от някогашната стамболовистка. Тя се прегръща с всички, а вие недоразбирате, че така „дясното“, което би трябвало да ни качи на следващия икономически етаж, ще отиде на майка си в моминия проход.
***
Ерго, колкото и да бихте се подиграли, тъкмо сега има нужда от ново, истинско дясно, без лефтистките опортюнистични глупаци, които и досега щяха да са в парламента „вдясно“, ако не си мислеха през пролетта на 2017, че знаят нещо повече.
***
Борисов-Тръмп: тази среща ми „прозвуча“ мрачно и безнадеждно, сякаш ноктюрното от първия цигулков на Шостакович. Защото Борисов отиде да получи един вид хегелов гещалт, но – без да иска – стана друго: licenced to ill, ако цитираме Бийсти Бойс.
***
Още едно иронично наблюдение: нямаше нужда да купуваме F-16 без оборудване - можеше просто да си „купим“ една закуска и снимка с Тръмпет. Само трябваше да се свържем с ПР-агенцията, която се грижи за Тръмп, по повод лидери на маргинални държави (например Ботсуана), които никой в Белия дом не може да посочи на картата, и да спестим от изтребители.
***
Помислете и за следното: наште гепачи в момента са „кохезионисти“ – кои ще „усвои“ повече.
***
Изборът на Гешев спрямо върховенството на правото: тва не е ли като онова английско “fucking for virginity”? И как се борите, ама честно – във Фейсбук?
***
Facebook, който всъщност е Fakebook?
***
Повечето „умни и красиви“ – ще трябва да ми повярвате, щот ги познавам – не са нищо повече от хора, които недосхаващат, че имат единствено алманахова култура. Алманаховата култура е първият признак на посредствеността – а посредствеността, както знаем още от Юнг и дори от Кнут Хамсун, в неговия „Глад“ – не поражда нищо, освен още повече посредственост. И тъкмо това е същностният проблем на сегашното образувание „Демократична България“. Но и тук автокогнитивният проблем тип „Дънинг-Кругър“ действа – поради самия факт, че лидерите на това обединение са посредствени, те няма как да ЗНАЯТ, че са посредствени.
***
Това са хора pushing 50 (застаряващи, шкембести „лЕберали“, да умреш от смях), за които има великолепен американски термин – „libtards“, комбинация от „liberals“ и “retards”. Помните Питър Бъргър: ако и след 40 си все още ляв либерал, зелен или пембен, който ходи в Азия да дъвче funny растения и се бори за „групови права“, по моему при теб нещо не е наред.
***
Пардоне моа, НИЩО не е наред.
***
Harebrained, if you must.
***
Desentisized, if you must further. Щот част от каузите ти, ако си истински „зелен“ (и западен тип) лефтист, трябва да са как да помогнеш на работещите бедни и другите там John Q.’s, без да преебаваш дребния и среден бизнес. ДБ: летливи идеи от хора, които нямат понятие за политика.
***
Както би казал добрият стар Марк Твен, хумористът на хумористите, само ако можеше – трябва едно по-консервативно отношение към добрия стар либерализъм.
***
Vir prudent non contra ventum mingit – тва е шега на латински, в смисъл, че истинският мъж не пикае срещу вятъра. Иначе хабубът на властта ще го отнесе. Но и още: в т. нар. „градско дясно“ трябва да има и verba magistri, т.е. че думите на учителя са думи на авторитет. Но не – те, сред които само двама-трима са чели книги (trust me), знаят, че „знаят“.
***
Впрочем терминът „либерализъм“ след края на 19-ти век (но всъщност - след Виенския конгрес 1815) не значи нищо. Днес имаме “left libertarianism” v “right libertaranism”. Някой път, като съм в настроение, ще обясня разликите. Засега само ще дам пример с бившия премиер Станишев, който в Европарламента се люшка между двете, the poor criminal soul.
***
Скукотища страшная. Живеем в младежкото„не се казва Гогол, а Гугъл“.
***
И ако позволите пак ирония: българското правителство отдавна е прегърнало платоновия тенебризъм, без да подозира. Всичко у нас е сякаш игра на привидност, на светлини и сенки, като в творба на Рембрандт или Куми Ямашита.
***
Струва ми се, че опозицията у нас – доколкото я има, щот бсп не е опозиция, - страда от атюхифобия, панически страх от провал. Начело с ДБ – поради добрата стара некадърност.
***
В противовес на „дядо“ Иван Минчов Вазов, който – като министър на просвещението 1897-1899, – казвал, че само знанието ще ни направи истински свободни.
***
В този смисъл, нашият нов, ироничен лозунг трябва да е „Wissen macht frei“. В противовес на онзи на нацистите.
***
Ето, впрочем, за привидността и „пещерата“ на Платон, за да се „разбираме“, пък и да научим нещо ново. Колегата помолил своите „перипатетични“ аристотелианци да си представят пещера, в която не прониква дневна светлина. И че там има затворници, които са виждали само само стените на пещерата. Но пред входа й е запален огън, пред който Създателят (т.е. самият Платон) слага най-различни предмети – ерго, затворниците виждат само сенките им, „прожектирани“ на стената на пещерата. Аргументът на „колегата“ е, че ако тези хора виждат само тези сенки на неща, това за тях е единствената реалност, защото те не знаят нищо за света извън пещерата; и ако случайно излязат извън нея, ще бъдат ослепени от ярката слънчева светлина. Тук Платон съвсем изперква (отразено и от Хюм, и дори от Стивън Кинг в най-новата му “The Institute”) и твърди, че хората искат да се върнат в пещерата, щот светлината е непоносима. Т.е. че нашето възприятие за света е илюзорно, и ние си искаме привидността на сенките. Тази изключителна идея – самият Платон дори е измислил думата „идея“ – не ви ли прилича на нещо, в което живеем и се блъскаме като интелектуални зомбита?
***
(Всъщност, за да разберем горното, трябва да обясня и още нещо. Това е концепцията на Платон за Формите и Идеите, подсказана от неговия учител Сократ. Ще го обясня така: ако ние видим, примерно, Николета Лозанова, God bless her in her infinite wisdom, ние я приемаме като САМАТА Николета, въпреки че може да сме виждали сума ти други Николети. Т.е., според Платон, ние имаме идея за идеалната ФОРМА на Николета, с чисто новите й гърди, въпреки че такава не е възможно да съществува. Т.е. ние имаме абстрактна концепция за конкретен обект и форма. Концепцията за конкретната Николета е рационална и ни връща към Анаксимандър – тя съществува само чрез нашето възприятие за нея, колкото и реално тя да съществува в Дубай. Накратко, всичко това става ясно едва когато си дадем сметка, че Джордж Елиът е жена. Хах.
***
Да припомня на споменатите невнятни, нехаризматични лидери и line-management-а на ДБ. Първо, Соленый от „Три сестри“, за да ме разберат политически: „Одной рукой я поднимаю только полтора пуда, а двумя пять, даже шесть пудов. Из етого я заключаю, что два человека сильнее одного не вдвое, а втрое, даже больше“. Хайде и още едно „вдвое“, Тенеси Уилиъмс: “There’s a time for departure even when there’s no certain place to go”. Ако ме разбирате.
***
И един забележителен, чисто нов руски виц, ако позволите: Услышав по российскому телевидению, как хорошо живется гражданам России, жители Брянской, Смоленской и Костромской областей выразили желание войти в состав России следом за Крымом.
***
Тези дни брилянтният проф. Костов ми припомни една фраза от моя осми клас - non ducor, duco. Т.е. нещо като никой не ме води, аз сам съм си лидер. Ние имаме всевъзможни проблеми с липсата на лидер. Борисов не е лидер per se (и още по-малко по Хофстеде) – той се изкачи на по-горни етажи и стана любимец на мнозинството по силата на колективистичната култура, от която страдаме вече век и нещо. Неусетно се превърна във висококонтекстуален „властовик“ – поне ако вярваме на Едуърд Хол. Според последния, висококонтекстуалните политици работят единствено за желания от тях образ – и нагаждат статистическите цифри (чрез съответните медии), за да обслужат своя авторитарна цел. Но не убеждават.
***
Борисов е чудесен хамелеон – позира като каквото трябва, докато иззема бавно цялато властово поле, сякаш питон, който на малки „дърпания“ поглъща заек. Евроцентричен или азицентричен, когато и според каквото трябва. Той не знае за Киплинг и неговото „О, Изтокът е Изток, а Западът Запад и те никога няма да се срещнат“, но великолепно и инстинктивно се възползва от нашата колективистична култура, в която базовите ценности са синовно преклонение към властта (която дава папото) плюс задоволство от малкото в живота (взимам 900, но не копнея за 1800 и не правя резки движения, за да не загубя и 900-те).
***
Борисов инстинктивно знае, че пожелателното и истински желаното не винаги се припокриват; ако беше и чел нещо, щеше да схване, че мъжественият елемент „ян“ и женственият „ин“ са винаги преплетени. Но играе с диалектическото неравенство, както му падне.
***
Вследствие на което, България прилича на онзи runaway train на Кончаловски, измислен от Куросава, а Борисов е нашият Джон Войт, т.е. Оскар „Мани“ Манхайм.
***
Мани, Мани.
***
Убеден съм, че във въртопа на премиерщината Борисов няма и пет свободни минути да се замисли „как управлява“ – там няма и един кварк познание, само инстинкт. Fair enough.
***
ДБ: малката кибритопродавачка, чиито клечки, уви, не палят в политическия студ.
***
Приличат на „новооглашенците“ по Чоран, които създават впечатление, че пробутват чужда доктрина – и така смятат, че правят крачка към властта. Но не. Нямат нито уменията, нито финансирането, нито харизмата да я направят. И се отдават на иначе справедлива, но непонятна за масата „кауза“ - като не си дават сметка, че чрез нея не мътят промяна (щот нямат и капчица организация по места), а само препотвърждаване на статуквото.
***
Един Радан пролет не прави – колкото и да е сегашният най-състоятелен и начетен политик на почти целия терен, ако не броим Йордан Цонев. Рудиментарната разлика е, че вторият е „сложил“ на победителите, които – макар и в тотален non sequitur в случая – ще си останат победители. Have a quiet think about that as well.
***
Накратко – so long, ДемБъл, които много приличате на вечните английски маргинали DemLib. It’s been emotional, дет вика Вини Джоунз.
***
Вече гледам на вас както ентомолог разглежда бръмбар. Избягвате несигурността, пак по Хофстеде – и веднъж обладали „истината“, поне според вас, тръгвате да мъстите за натрупаните си неуверености, за бившите си (или и настоящи?) страхове. И не знаете нищо за нищо, камо ли за древноримската култура – ut sementem feceris, ita metes.
***
Разбирам ви – “но хлеба е малко, хлеба не стига, деца”.
Oще: на facebook.com/ivailo.noisy.tsvetkov
NB! Адвокатът на OFFNews.bg напомня: препечатването на този текст (изцяло или отчасти) става само с изрично писмено разрешение от OFFNews.bg и автора.
